Петдесет нюанса освободени

- Да - прошепнах, а той буквално ме раздра: влезе в мен с ужасна сила, дръпна ме към себе си и в същата секунда бутна метала по-дълбоко и по-напред.

Изкрещях.

Той застина. Дишаше задъхано, а аз треперех в ритъма на неговото дишане. Опитах се да асимилирам сладкото усещане за пълнота, върховното чувство, че правя нещо забранено, еротичната наслада. Той леко завъртя метала.

Майчице! Чух как дъхът му изсвистя между зъбите, когато рязко си пое дъх. Това значеше едно - той беше на върха на удоволствието, а това ме подпали. Никога не се бях чувствала така немирна... така... палава.

- Искаш ли пак? - попита тихо той.

-Да.

- Не мърдай - заповяда той. После леко излезе и пак влезе с всичка сила.

„О, това искам, да, точно това!“

- О, да! - изсъсках през зъби.

Той забърза, дишаше все по-учестено, влизаше с бясна страст в мен.

- О, Ана - простена. Махна едната си ръка от бедрото ми и завъртя бавно метала, извади го и пак го вкара. Усещането беше такова, че се притесних да не припадна от удоволствие. Движеше се ритмич-но, не спираше, не пропускаше ритъм, пак и пак, и силно, мощно в мен. Усетих как слабините ми се стягат и започвам да треперя

Стенех. Това щеше да ме разкъса.

- Да, точно така, бебчо - изсъска той.

- Моля те! - Не знаех за какво го моля. Да спре? Да не спира? Да завърти метала пак? Мускулите ми се свиваха около пениса му и около металното нещо.

- Точно така - каза той задъхано и силно ме удари по дупето. И край, свърших. Пак, и пак, и падах надолу, и още по-надолу, и се разпадах в спиралите на оргазма... Крисчън извади леко метала.

Пищях. Той сграбчи ханша ми, стисна ме, за да не мърдам, и свърши шумно. Жената все още пееше. Тук, в тази стая, той винаги нагласяваше мелодиите да се повтарят.

Странно. Когато се свестих, бях свита в ръцете му, в скута му. Главата ми - опряна на гърдите му. Бяхме на пода до масата.

- Добре дошла, където и да си била досега - каза той и ми свали маската. Замигах, за да нагодя зрението си към светлината. Той сложи длан под брадичката ми, повдигна я и нежно ме целуна по устните. Очите му тревожно търсеха моите. Протегнах ръка и го погалих по лицето.

- Е, изпълних ли задачата? - попита той усмихнат и развеселен.

- Задача ли? - зачудих се недоволно.

- Искаше грубо, нали? - попита той нежно.

- Да мисля, че се справи. - Усмихнах се. Как можех да му устоя?

- Радвам се да го чуя. В момента изглеждаш цялостно изчука-на и много красива. — Усмихна се пак и погали лицето ми, дългите му пръсти минаха гальовно по бузата ми.

- И точно така се чувствам - измърках.

- Никога не ме разочароваш. - Наведе се и ме целуна с меките си топли и щедри устни. После попита нежно и загрижено: - Как се чувстваш?

- Идеално. Изцяло и качествено изчукана - казах и усетих как се изчервявам.

- О, каква мръсна уста имате, госпожо Грей!

Правеше се на възмутен, но знаех, че се шегува.

- Това е защото съм омъжена за едно много лошо момче, господин Грей.

Лицето му грееше от щастие. Усмихваше се някак глуповато, а тази усмивка беше винаги заразителна.

- Радвам се, че си омъжена за това лошо момче. - Хвана плитката ми, вдигна я до устните си и целуна крайчетата на косата ми с респект и уважение, очите му блестяха от любов. Дали някога щеше да дойде време да се науча или да искам да му устоявам?

Посегнах към ръката му, вдигнах я до устните си и целунах халката му. Обикновена платинена халка, като моята.

- Мой - прошепнах.

- Твой - отвърна той, обгърна ме с ръце и притисна нос в косата ми.

- Искаш ли да пусна водата във ваната?

- Само ако дойдеш с мен.

- Добре - съгласи се веднага той и ме изправи. Беше по джинси.

- Ще си обуеш ли някога онези... другите джинси?

- Кои други джинси?

- Тези, които обуваше преди, когато идвахме тук.

- А, онези джинси? - Погледна ме изненадано.

- С тях си много секси.

- Така ли?

- Да. Направо отвратително секси.

Той се усмихна срамежливо.

- Е, заради вас, госпожо Грей, може би ще ги обуя пак някога.

- И се наведе и ме целуна. После взе малката купичка, в която беше сложил аналния разширител, тубичката с лубриканта, маската и бикините ми.

- Кой чисти тези играчки? - попитах, докато вървях след него към шкафа.

Той ме изгледа все едно не разбираше въпроса.

- Аз. И госпожа Джоунс.

- Моля?

Той кимна смутено, но и развеселено, изключи музиката и добави:

- Ами... ммм...

- Подчинените ти са го правили - довърших. Той ме погледна и извинително сви рамене.

- Ето. - Подаде ми ризата си и аз се увих с нея. Усещах миризмата му от меката материя по кожата си и веднага забравих въпроса с миенето на играчките. Той остави всичко на шкафа, отключи, хвана ме за ръка и ме изведе от стаята. Едва ходех.

Тревогата, лошото настроение, тръпката от преследването, страхът... всичко се беше изпарило. Най-сетне се чувствах спокойна и задоволена. Когато влязохме в банята, се прозях, изпънах тялото си и изпъшках доволно. За първи път се чувствах така добре в кожата си.

- Какво има? - попита ме той и пусна водата.

Поклатих глава.

- Кажи ми - попита нежно той и изля във ваната жасминово олио. Въздухът се насити с приятна, успокояваща миризма.