Петдесет нюанса освободени

Образът се размаза, после пак се фокусира и стана по-ярък и контрастен. Очевидно мъжът напълно съзнателно държеше главата си наведена и отбягваше камерата. Докато го наблюдавах, кръвта ми застина, тръпки минаха по гръбнака ми. Имаше нещо така познато в тази челюст! Косата му беше черна, къса и някак странно неестествена. А сега, на новата контрастна снимка, видях обица като малка халка.

Господи!

- Крисчън - прошепнах. - Това е Джак Хайд!

7.

- Джак Хайд? - попита изненадано Крисчън.

- Да, виж челюстта му. - Посочих снимката на екрана. - И обицата, и раменете. Освен това има същата фигура. Вероятно носи перука или си е боядисал или подстригал косата.

- Барни, чуваш ли? - Крисчън сложи телефона на масата и превключи на хендсфри. - Доста добре сте изучили външния вид на бившия си шеф, госпожо Грей - каза крайно недоволен.

Намръщих се, но Барни ме спаси от необходимостта да отговарям.

- Да, сър, чух какво каза госпожа Грей. Пускам в програмата за разпознаване на лица всички записи, в които го е уловила охранителната камера. Нека видим къде още се е размотавал тоя задник. Извинете ме за грубия език, госпожо Грей.

Погледнах Крисчън. Вече бях сериозно притеснена.

Той не обърна внимание на думите на Барни. Гледаше вторачен снимката на екрана.

- Защо би направил такова нещо? - попитах.

Той сви рамене.

- Отмъщение, предполагам. Не знам. Кой може да каже защо хората се държат по един или друг начин и защо правят такива неща? Сега съм бесен, че ти работеше с него и освен това бяхте в доста близки отношения. - Устните му се свиха в онази твърда тънка линия и ръката му се стегна около кръста ми.

- Имаме съдържанието на харда му, сър - обади се Барни.

- Да, помня. Имаш ли някакъв адрес на Хайд? - попита остро Крисчън.

- Да, сър.

- Свържи се с Уелч.

- Ще прегледам и всички охранителни камери в града и ще проследя къде ходи и какво прави.

- Провери каква кола кара.

- Да, сър.

- Барни може да прави всички тези неща? - попитах шепне-шком.

Крисчън кимна и се усмихна някак засрамено.

- Какво има на драйва му? - попитах още по-тихо.

Лицето му стана по-сурово, напрегнато, той поклати глава и без усмивка и като през затворен цип на устата каза:

- Нищо особено.

- Кажи ми.

-Не.

- За кого е информацията. За мен или за теб?

- За мен - въздъхна той.

- Какво за теб? За начина ти на живот?

Крисчън поклати глава и сложи пръст на устата ми, за да ме накара да млъкна. Очите му бяха присвити, а това вече беше сериозно предупреждение да не се бъркам и да внимавам какво говоря.

- Камаро 2006. Ще изпратя номерата и на Уелч - каза Барни развълнувано.

- Добре. Искам да знам къде още из сградата е ходил тоя тип. И сравни снимката му с тази в досието му в „Сиатъл Индипендънт Пъблишърс“. - Погледна ме скептично. - Искам да сме сигурни!

- Готово е, сър, и госпожа Грей е права. Това наистина е Джак Хайд.

Засмях се. „Видя ли? И аз мога да помогна!“ Крисчън ме погали по гърба.

- Браво, госпожо Грей. - Усмихна се без следа от предишното раздразнение. После се обърна към Барни: - Искам да ми се обадиш щом проследиш всички негови действия в Грей Хаус. И провери дали не бил в някой от другите ни обекти, възможно е да е имал достъп и до други места. Предупреди охраната да прегледат щателно всички сгради.

- Да, сър.

- Благодаря, Барни - каза Крисчън и затвори.

- Е, госпожо Стийл, не само красите офиса ми, но и оказахте голяма помощ. - Очите му грейнаха весело и дяволито и разбрах, че само ме подкача.

- Крася офиса? Като декоративна вещ? - Престорих се на сърдита.

- Да, особено красива декоративна вещ! - каза той тихичко и долепи нежно устни към моите.

- Вие сам красите офиса си много повече от мен, господин Грей.

Той се засмя и ме целуна силно, уви плитката ми около китката си и ме стисна в прегръдката си. Когато устните ни се разделиха, за да поемем дъх, сърцето ми вече беше пощуряло.

- Гладна ли си? - попита той.

-Не.

- Аз съм.

- За какво?

- Ами... всъщност искам да ям.

- Ще ти приготвя нещо.

- О, как обичам това!

- Кое, да ти нося ядене?

- Не, смеха ти. - Той целуна косата ми и аз станах.

- И така, какво ще желаете за вечеря? - Попитах с меден гласец.

- Опитвате се да остроумничите ли, госпожо Грей?

- За вас винаги, господин Грей. Сър.

Той се усмихна загадъчно и каза съблазнително:

- Не е късно да те метна на коляното си и да те напердаша.

- Знам. - Усмихнах се, наведох се и го целунах. - И това е едно от нещата, които харесвам в теб. Но засега укроти сърбящата си ръка - трябва да ядеш.

Той се усмихна с онази моя любима усмивка - срамежливата

- и сърцето ми се изпълни с любов.

- О, госпожо Грей, как ще се оправям с вас?

- Първо ще ми отговориш на въпроса. Какво ти се яде?

- Нещо леко. Изненадай ме! - Хм, крадеше ми думите.

- Ще видя какво мога да направя по въпроса.

Излязох от кабинета му и отидох в кухнята. Настроението ми се изпари, когато заварих там госпожа Джоунс.

- Искате ли да започна с вечерята, госпожо Грей?

-Ами...

Тя бъркаше нещо в тенджерата, нещо вкусно, апетитно.

- Мислех да направя сандвичи в багет за мен и господин Грей.

Тя ме погледна.