Петдесет нюанса освободени

- Просто се чувствам така... добре. - Изчервих се.

- Да, днес беше в много странно настроение - Той се усмихна и ме прегърна. - Знам, че се тревожиш за всичко, което става напоследък. Съжалявам, че трябва да те товаря и с това. Не знам дали е лично отмъщение, дали е някой бивш служител, или е конкуренцията. Ако нещо ти се случи заради мен... - Гласът му спадна до болезнен шепот.

Прегърнах го и казах:

- Ами ако нещо се случи с теб?

- Ще се оправя. Хайде сега да те извадим от тази риза и да те пуснем във ваната.

- Не трябваше ли да идеш да говориш със Сойър?

- Това може да почака. - Той сви устни и изведнъж усетих силен пристъп на съжаление за горкия Сойър. Какво толкова бе направил, че Крисчън му беше ядосан?

Той съблече ризата ми и когато се обърнах към него, лицето му помръкна. По гърдите ми все още имаше малки избледнели следи от смучките, но реших да не отварям дума.

- Дали Райън е успял да догони доджа?

- Ще разберем след банята.

Внимателно се потопих в горещата ароматна вода.

- Ау! - Задникът ми беше доста чувствителен около ануса и засмъдя.

- Леко, бебчо - предупреди ме той и в мига, в който го каза, неприятното чувство изчезна.

Той се съблече, влезе при мен и ме придърпа към себе си. Настаних се мързеливо и доволно във водата. Прокарах пръсти по краката му, а той се заигра с плитката ми.

- Трябва да прегледаме плановете за новата къща - каза той.

- Разбира се. - Ето на, пак онази жена. Подсъзнанието ми ме изгледа над третия том на „Чарлз Дикенс, Събрани съчинения“ и изсумтя недоволно. Въздъхнах. За нещастие Гиа Матео беше изумителен дизайнер.

- Трябва да си приготвя нещата за работа - казах.

Той застина.

- Знаеш, че не се налага да работиш.

Ох, не, не пак този костелив орех.

- Крисчън, вече говорихме за това. Не започвай този спор отначало.

- Само да ти напомня... - Дръпна плитката ми да вдигне лицето ми и ме целуна.

Обух къси гащета и потник и реших да ида да си взема дрехите от стаята с играчките. Докато минавах по коридора, чух как Крисчън вика като луд в кабинета си. Застинах.

- Къде беше, по дяволите?

Мамка му! Крещеше на Сойър. Хукнах към стаята с играчките. Не исках да слушам как му вика, не исках и да чувам за какво става дума. Все още ми беше много трудно да го приема такъв. Горкият Сойър. Аз имах позволение да му отвръщам, поне ми се разминаваше де.

Събрах си дрехите, прибрах и обувките на Крисчън и погледнах към купичката с металното нещо върху шкафа с „музейните експонати“ „Е... май аз трябва да си го измия“. Сложих го сред купчината дрехи и тръгнах по стълбите. Огледах се да не би да има някой в голямата стая. Беше спокойно. Слава богу!

Тейлър щеше да се върне утре вечер, а Крисчън беше много по-спокоен, когато той е около нас. Щеше да прекара два дена с дъщеря си. Зачудих се дали някога ще се запозная с нея.

Госпожа Джоунс излезе от стаята, където беше пералнята и сушилнята. И двете се стреснахме.

- Госпожо Грей! Не ви видях. - „О, сега вече съм госпожо Грей!“

- Здравейте, госпожо Джоунс.

- Добре дошла и честито - усмихна ми се тя.

- Моля, наричайте ме Ана.

- Госпожо Грей, не е... удобно да ви наричам така.

Защо всичко трябваше да е различно? Само защото имах пръстен на ръката!

- Искате ли да прегледате менюто за тази седмица? - попита тя и ме погледна с очакване.

„Меню?“

- Ами... - Не бях предполагала, че някой някога ще ми зададе такъв въпрос.

- Откакто работя за господин Грей, всяка неделя вечер преглеждаме менюто за следващата седмица и правим списък на всичко, което трябва да се купува.

- О, разбирам.

- Нека взема дрехите ви. - И тя протегна ръце да вземе купа дрехи от ръцете ми.

- О... аз... не съм свършила с тях още - измънках. „И в тях съм скрила една купичка с анален разширител“. Почервенях до пурпурночервено. Дали някога ще мога да погледна тази жена в очите? Тя знаеше много добре какво правим в стаята. Нали чистеше там, за бога! Токова е странно да нямаш никакво лично пространство.

- Когато сте готова, госпожо Грей. За мен ще е удоволствие да ви помагам във всичко.

- Благодаря - казах и точно тогава пребледнелият Сойър се измъкна от кабинета на Крисчън, мина бързо през голямата стая, без да ни погледне, и се скри в кабинета на Тейлър. Бях благодарна, че се появи, защото точно в този момент не бях в състояние да обсъждам менюта, да не говорим за анални играчки. Усмихнах се вежливо на госпожа Джоунс и бързо се скатах в спалнята. Дали някога щях да свикна с идеята, че някой ще ходи винаги подир мен и ще мисли и действа вместо мен? Някой ден... може би.

Пуснах обувките на Крисчън на пода, хвърлих дрехите си на леглото и тръгнах към банята с купичката. Огледах внимателно нещото. Изглеждаше подозрително чисто. Не исках да се задълбавам повече по въпроса, пуснах вряла вода и го измих със сапун. Дали беше достатъчно, или трябваше да се извари? Направо ми се изправи косата при мисълта да го нося в кухнята. Трябваше да питам господин Сексексперт.