Петдесет нюанса освободени

Беше страхотно, че Крисчън ми беше сложил бюро в библиотеката. Хубаво бяло бюро, на което да работя. Отворих лаптопа и прочетох бележките си по петте текста, по които бях работила по време на медения месец.

Да, имах всичко, от което се нуждаех. До известна степен не исках да се връщам на работа, дори на моменти тази мисъл ме ужасяваше, но никога нямаше да събера сили да кажа на Крисчън. Щеше да се хване за това и да ме убеди да напусна. Спомних си реакцията на Роч, когато му казах, че се омъжвам и за кого се омъжвам. Гледаше ме извинително. Скоро след това ме бяха одобрили за новата позиция. Сега знаех, че беше заради Крисчън, заради шефа. Доста неприятна мисъл. Сега вече бях Анастейжа Стийл - редактор.

Не бях събрала смелост да му кажа и друго - нямаше да сменям името си на работа. Знаех, че аргументите ми са много силни. Освен това имах нужда от лека дистанция от името му. Но знаех, че когато в крайна сметка разбере, ще има скандал. Може би трябваше да му кажа тази вечер?

Захванах се с последната задача за деня. Погледнах часовника на лаптопа. Беше седем. Крисчън се беше барикадирал в кабинета си. Имах време. Извадих мемори картата от никона и я пъхнах в лаптопа, за да сваля снимките. Докато чаках файловете да се прехвърлят, се замислих за изминалия ден. Дали Райън се беше върнал? Дали бе успял да разбере коя е мистериозната жена? Дали се беше обадил на Крисчън? Исках да ми се каже истината и изобщо не ми дремеше колко е зает. Трябваше да знам какво става и изведнъж изпитах силен пристъп на гняв, че ме държи в неизвестност. Станах с намерение да ида и да се изправя срещу него в кабинета му, но точно тогава снимките от медения месец изскочиха на екрана.

Мили Боже!

Снимка след снимка на... Ана. Спящата Ана. Толкова много снимки, докато спя! С коса на лицето, с коса, пръсната върху възглавницата, с отворена уста... еба си! И си смуча палеца! Не си бях смукала палеца от години! Толкова много снимки! „Кога ги е правил? Как не съм разбрала?“ Облегната на дървения парапет на яхтата. Гледам замислено и тъжно някъде надалеч, някъде зад морето. „Как не съм го забелязала?“ После огъната под него, смееща се под неуморните му гъделич-кащи пръсти, косата ми лети във всички посоки, ритам с крака, блъскам с ръце. Засмях се. И после тази, другата снимка

- седнали един до друг на леглото. Беше я направил той. Аз съм гушната в гърдите му, а той гледа в обектива с широко отворени очи, така млад и... влюбен. Другата му ръка е върху главата ми, а аз изглеждам като оглупяла от любов идиотка. Не можех да откъсна очи от Крисчън. Моят красив съпруг. Разрошена коса, стил „прясно изчукан“, сиви искрящи очи, усмихнат. Моят красив мъж, който не дава да го гъделичкам, който доскоро не даваше и да го докосвам - и колко различно беше сега. Ако не друго, поне понасяше допира ми. Реших да го питам дали му харесва, или просто ми позволява да го докосвам за мое удоволствие.

Гледах снимката и изведнъж чувствата ми към него ме събориха. Някой там, навън, искаше да му причини зло. Първо Чарли Танго, после палежът в Грей Хаус, после шибаното преследване с колата. Неволен стон се откърти от гърлото ми. Сложих ръка на устата си, скочих, зарязах лаптопа и побягнах към кабинета му - не, не да се карам с него, а само за да проверя дали е наред.

Не почуках. Директно влетях в офиса.

Той седеше на бюрото си и говореше по телефона. Вдигна глава изненадано и раздразнено, но раздразнението изчезна, щом видя, че съм аз.

- Не можем ли да я увеличим още? - попита и продължи с разговора си, но не откъсваше очи от мен. Без да се колебая и миг, тръгнах към бюрото му. Той се завъртя на стола с лице към мен. Не беше доволен. Можех да се закълна, че си мисли: „Какво иска пък сега, по дяволите?“ Наместих се в скута му. Изглеждаше буквално като треснат от гръм. Увих ръце около врата му и се сгуших в него. Той ме прегърна от немай-къде.

- Барни, извини ме за момент... - И запуши слушалката, като я опря на рамото си. - Какво има, Ана?

Поклатих глава. Той вдигна брадичката ми и погледна дълбоко в очите ми. Издърпах брадичката си от ръката му, наведох глава и се свих като точица на гърдите му. Все така озадачен, той ме стисна силно, целуна косата ми и продължи с разговора си.

- Докъде стигнахме, Барни? - Стисна телефона между ухото и рамото си и натисна клавиш на клавиатурата на лаптопа. Беше изображение от черно-бяла охранителна камера. На екрана се появи мъж с тъмна коса и светли работни дрехи. Крисчън натисна друг клавиш. Мъжът вървеше към камерата, но главата му беше наведена. Когато мъжът се приближи, Крисчън задържа кадъра на пауза. Мъжът стоеше в голяма бяла стая с безкрайно много шкафове от лявата му страна. Това трябваше да е помещението със сървъра.

- Добре, Барни, дай още веднъж.

Екранът оживя. Курсорът на мишката се превърна в малко квадраче и образът се увеличи. Стана ми интересно.

- Барни ли го увеличи? - попитах тихо.

- Да - отвърна Крисчън - Можеш ли да усилиш контраста, Барни?