Петдесет нюанса освободени

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Подател: Анастейжа Грей Относно: О, не!

Дата: 23 август 2011, 11:20 До: Крисчън Грей

Ще се държа добре. Не ми се ще шефът ми да ме сгащи неподготвена на работното място ;)

Сега нека се върна към задълженията си, че шефът на шефа ми ще ме ритне по задника.

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Подател: Крисчън Грей Относно: &*%$&*&*

Дата: 23 август 2011, 11:23 До: Анастейжа Грей

Повярвай ми, в момента ми минават през ума толкова много неща, които копнея да направя със задника ти, но ритането не е сред тях.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Отговорът му ме разсмя.

Подател: Анастейжа Грей

Относно: Разкарай се!

Дата: 23 август 2011, 11:26 До: Крисчън Грей

Нямаш ли си цяла империя да управляваш? Престани да ме притесняваш.

Мислех, че си падаш по цици...

Мисли за задника ми, а аз ще мисля за твоя! Обичам те!

Анастейжа Грей, подмокрен главен редактор на СИП

В четвъртък сутринта не можех да се отърва от лошото си настроение. Сойър ме докара до работата. Командировката на Крисчън до Ню Йорк беше факт. Беше тръгнал едва преди няколко часа, а така ми липсваше. Отворих лаптопа си, а там вече ме чакаше мейл. Настроението ми се оправи на секундата.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Вече ми липсваш

Дата: 25 август 2011, 04:42

До: Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

Тази сутрин бяхте прекрасна.

И се дръж прилично, докато ме няма!

Обичам те!

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Щеше да е първата нощ след сватбата, която трябваше да прекараме далеч един от друг. Мислех да пийна няколко коктейла с Кейт. Можеше да ми помогне да спя. Веднага му отговорих, макар че знаех, че все още пътува.

Подател: Анастейжа Грей

Относно: Да се държа прилично!

Дата: 25 август 2011, 09:03

До: Крисчън Грей

Пиши ми, когато пристигнеш. Ще се притеснявам през цялото време.

Ще се държа прилично, разбира се. И какво може да ми се случи, когато съм с Кейт?

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Натиснах „Изпрати“ и отпих от латето, което ми беше донесла Хана. Кой да предположи, че един ден ще пропия кафе! Въпреки че щях да излизам с Кейт се чувствах ужасно, взе едно ми липсва някой от основните органи. В момента Крисчън беше на хиляди километри над земята някъде над Средния запад на път за Ню Йорк. Никога не ми беше минавало през ум, че ще се чувствам толкова зле, неспокойна, притеснена само от факта, че го няма. Със сигурност след време нямаше да е така, нямаше да усещам тази несигурност. Или? Дали? Въздъхнах дълбоко и продължих с работата си.

По обед вече проверявах пощата си и блакберито всяка минута. „Къде е, по дяволите? Дали е кацнал жив и здрав?“ Хана ме попита дали искам да обядвам, но бях толкова притеснена, че я отпратих. Осъзнавах колко е глупаво от моя страна, но исках да знам поне дали е кацнал нормално.

Телефонът в офиса ми звънна. Подскочих.

- Ана Ст... Грей.

- Здрасти. - Топлият весел глас на Крисчън. Цялото ми тяло се отпусна от свирепото напрежение.

- Здрасти! - казах, ухилена до уши. - Как мина полетът?

- Досадно дълго. Какво мислите да правите с Кейт?

„О, не!“

- Ще излезем за по питие на някое тихо местенце.

Той не каза нищо.

- Сойър и новата жена, Прескот, ще дойдат с нас да ни охраняват - казах с надежда да го успокоя.

- Мислех, че Кейт ще идва у нас

- Не й се искаше много. Иска да се видим някъде другаде, за малко.

„О, моля те, пусни ме да изляза!“

Той въздъхна тежко.

- Защо не ми каза? - попита тихо, прекалено тихо.

Мислено си ударих един тупаник. Защо всъщност не му бях

казала?

- Крисчън, всичко ще е наред. Имам Райън, Сойър и Прескот. Излизам за по едно бързо питие.

Той запази пълно мълчание. Знаех, че е страшно недоволен.

- Виждаме се толкова рядко, откакто се запознахме с теб. Моля те, тя е най-добрата ми приятелка.

- Ана, нямам никакво намерение да те държа изолирана от приятелите ти, но ти ми каза, че ще идва у нас.

- Добре - предадох се. - Ще си останем у дома.

- Моля те, само докато онзи луд е на свобода. Моля те.

г

- Вече ти казах. Добре. - Врътнах очи с досада, а той изсумтя:

- Винаги усещам, когато ми въртиш очи.

- Виж, не исках да те тревожа. Съжалявам. Ще кажа на Кейт - казах троснато.

- Добре - отвърна той с облекчение, а аз се почувствах винов-на, че съм го разтревожила.

- Къде си?

- На терминала на „Джей Еф Кей“.

- Значи току-що си кацнал?

- Да. Нали ме помоли да се обадя веднага щом кацна. Усмихнах се, но подсъзнанието ми ме изгледа накриво. „Виждаш ли, той изпълнява обещанията си!“

- Е, господин Грей, радвам се, че поне един от нас е точен и изпълнителен.

- Госпожо Грей, вашият талант да хиперболизирате няма граници. Ох, какво да те правя! - засмя се той.

- Убедена съм, че ще измислите нещо креативно. Както обикновено.

- Флиртувате ли с мен?

-Да!

Долових усмивката му.

- Трябва да затварям. И, Ана, моля те, прави каквото ти се каже. Охраната си знае работата.

- Да, Крисчън. Ще съм послушна! - Перфектно разбирах какво казва.