Петдесет нюанса освободени

- Виж, за да управляваш една компания добре, трябва да използваш таланта и капацитета на хората, които работят при теб. Ако имаш дарбата и интереса да го правиш, значи трябва така да структурираш компанията си, че да даде възможност на тези хора да се изявят. Не го отхвърляй напълно, Анастейжа. Ти си много способна жена. Убеден съм, че можеш да постигнеш абсо-лютно всичко, само трябва да си го поставиш за цел.

„Откъде е сигурен, че може да съм добра в такова нещо?“

- Освен това се тревожа, че ще отнема голяма част от времето ми.

Той сви вежди недоволно.

- Време, което мога да посветя на теб - извадих тайното оръжие.

- Знам какво се опитваш да направиш! - каза той весело, но очите му притъмняха.

По дяволите!

- Какво? - попитах невинно.

- Опитваш се да ме разсееш от конкретния проблем. Винаги правиш така. Просто не отхвърляй напълно идеята, Ана. Помисли си. Това е всичко, което искам от теб. - Целуна ме и прокара палец по бузата ми.

Този спор можеше да продължи вечно. Усмихнах му се и се сетих за нещо, което беше казал по-рано.

- Мога ли да те попитам нещо? - казах много предпазливо.

- Разбира се.

- Днес ми каза, че ако съм ти ядосана, мога да си го изкарам на теб в леглото. Какво искаше да кажеш с това?

Той застина.

- А ти какво си мислеше, че съм искал да кажа?

„По дяволите! Трябва да го произнеса!“

- Че искаш да те завържа.

Очите му щяха да изхвръкнат от изненада.

- Ами... не. Изобщо нямах това предвид.

- О! - Бях малко разочарована.

- Искаш да ме вържеш ли? - попита той, очевидно добре разчел изражението ми. Изглеждаше смаян.

Изчервих се.

- Ами...

- Ана, аз... - Той спря и по лицето му мина мрачна сянка.

- Крисчън - прошепнах в паника. Надигнах се на лакът, както правеше той. Погалих го по лицето. Очите му бяха огромни, пълни с ужас. След сякаш безкрайно време той тъжно поклати глава.

„Мамка му!“

- Крисчън, спри, няма значение. Просто си помислих, че може да го искаш.

Той взе ръката ми и я сложи внимателно върху тупкащото си сърце. Мамка му! Какво значеше пък това?

- Ана, не знам как бих реагирал, ако ме докосваш, докато съм вързан.

Мозъкът ми завря. Той признаваше нещо. Нещо дълбоко, мрачно.

- Това е твърде ново за мен. - Гласът му беше глух, суров.

Та аз само попитах! Знаех, че е постигнал огромен напредък

но сега осъзнах, че пред него има още безброй пречки. „Петдесет, Петдесет, Петдесет!“ Тревога стисна сърцето ми. Наведох се над него, тялото му се скова и аз само целунах устните му.

- Крисчън, не съм те разбрала правилно. Не се тревожи за това. И не мисли за тези неща. - Целунах го пак. Той затвори очи, изстена, рязко скочи, обърна ме на матрака и хвана брадичката ми. И скоро се изгубихме. Изгубени един в друг. Отново.

9.

Събудих се още преди да звънне алармата. Крисчън се бе увил около мен като бръшлян, главата му лежеше на гърдите ми, ръката му - около кръста ми, а кракът му - между моите. Освен това беше от моята страна на леглото. Винаги ставаше така. Щом се скарахме вечерта, на сутринта го намирах омотан около мен.

О, Петдесет! Някъде дълбоко в него имаше огромна празнина, която трябваше да бъде запълвана бавно, леко и постоянно с любов. Изобщо не бих предположила в началото. Пак си го представих като четиригодишно неизкъпано облечено в мръсни дрешки нещастно момченце. Погалих нежно късата му коса и тъгата ми отстъпи пред нежността. Той се размърда и сънените му очи потърсиха моите. Примигна няколко пъти и се разсъни.

- Здрасти - каза и се усмихна.

- Здрасти - усмихнах се и аз и тази усмивка правеше любов с очите му.

Той зарови нос в гърдите ми и измърка от удоволствие. Ръката му се плъзна надолу към кръста ми, по хладния сатен на нощницата.

- Какво изкусително парченце сладкиш си ти! Но колкото и да си изкусителна, трябва да ставам - каза леко притеснено, протегна се, неохотно разви тялото си от моето и стана.

Лежах с ръце под главата и се наслаждавах на шоуто - Крисчън се съблича за душ. Не бих променила нищо в него. Беше перфектен.

- Наслаждавате ли се на гледката, госпожо Грей? - попита шеговито той.

- И то каква гледка, господин Грей!

Той се усмихна и ме замери с пижамата си. Тя полетя към лицето ми, но я хванах навреме и се засмях като ученичка. Той се приближи с дяволита усмивка, дръпна завивката ми, сложи коляно на леглото, сграбчи глезените ми, издърпа ме рязко към себе си, нощницата ми се нави и се вдигна нагоре. Изпищях. После той запълзя по тялото ми с малки целувки. Почна от коляното, бедрото, нагоре... „О, Крисчън!“

- Добро утро, госпожо Грей - поздрави ме госпожа Джоунс. Изчервих се при спомена за неочаквания ми сблъсък с Тейлър през нощта.

- Добро утро - отвърнах и тя ми подаде чаша чай. Седнах на плота до съпруга си. А той просто сияеше. Току-що взел душ, с мокра коса, бяла свежа риза и сребристосива вратовръзка. Онази вратовръзка! Колко мили спомени имах от нея!

- Как се чувствате тази сутрин, госпожо Грей? - попита Крисчън. Очите му бяха топли и меки.

- Мисля, че вече знаете. - Погледнах го срамежливо изпод мигли.

Той се засмя и заповяда:

- Яж! Нищо не яде снощи.

„Охо, деспотичният Петдесет!“