Петдесет нюанса освободени

- И не ме забравяй, обаждай се! - прошепна, целуна ме по бузата и слезе от колата. Махнах й. И изведнъж ми стана мъч-но. Беше ми липсвал обикновен нормален разговор с приятелка. Беше така забавно, така отпускащо. Та аз бях толкова млада. Обещах си да се постарая да се виждам по-често с Кейт, но истината беше друга. Аз просто обичах да съм в мехурчето, с Крисчън. Предния ден бяхме ходили на благотворителна вечеря. Имаше толкова много костюмирани мъже и докарани елегантни жени и всички говореха за цените на недвижимите имоти, за икономическата криза, за потъващите борсови пазари. В смисъл беше... тъпо, скучно. А е толкова хубаво да се отпуснеш с някой на твоите години.

Стомахът ми се разбунтува. Още не бях яла. „По дяволите! Крисчън!“ Започнах трескаво да търся телефона в чантата. „Мили Боже - пет пропуснати обаждания“. И едно съобщение...

*КЪДЕ СИ ПО ДЯВОЛИТЕ?*

И един имейл.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Ядосан ли? Не знаеш какво е „ядосан“!

Дата: 26 август 2011, 00:42

До: Анастейжа Грей

Анастейжа,

Сойър ми каза, че пиеш коктейли навън, в бар, и то след като ми каза, че няма да излизаш. Имаш ли представа колко съм бесен в момента?

До утре.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Сърцето ми се сгърчи. „О, по дяволите! Настина я загазих!“ Подсъзнанието ми ме гледаше тихо и ми казваше с очи: „Кой каквото прави, на себе си го прави. Каквото си си надробила, ще си го сърбаш“. Какво си бях въобразила? Помислих дали е подходящо да му се обадя, но беше късно, може би спеше... или крачеше като обезумял. Реших, че едно кратко съобщение ще е достатъчно. Може би.

*НЕВРЕДИМА И ЦЯЛА СЪМ. ПРЕКАРАХ МНОГО ДОБРЕ, ЛИПСВАШ МИ. НЕ МИ СЕ СЪРДИ.*

Гледах телефона и чаках, исках да ми се обади, но нищо. Зловещо мълчание. Въздъхнах.

Прескот спря пред „Ескала“, Сойър слезе да ми отвори вратата. Докато чакахме асансьора, използвах възможността да го разпитам.

- По кое време ти се обади Крисчън?

- Около девет и половина - отвърна той и се изчерви.

- Защо не прекъсна разговора ми с Кейт, за да говоря с него?

- Господин Грей ми нареди да не го правя.

Свих устни. Асансьорът дойде. Пътувахме в мълчание. Изведнъж изпитах облекчение, че Крисчън го няма, че е на другия край на континента, че има цяла нощ да му мине ядът. Но от друга страна ми липсваше. Но пък имах време да измисля какво да правя.

Вратите на асансьора се отвориха.

Имаше нещо странно.

Вазата с цветята беше паднала, счупена на парчета, които се бяха пръснали навсякъде по пода, цветята бяха смазани, разпилени, водата се бе разляла. Масата беше преобърната. Мозъкът ми завря. Сойър ме сграбчи за ръката и ме издърпа в асансьора.

- Стой тук! - изсъска и извади пистолет.

Влезе във фоайето и изчезна.

Свих се от страх в ъгъла на асансьора.

- Люк! - чух да вика Райън от голямата стая. - Син код!

„Син код?“

- Хвана ли го? - викна Сойър. - Боже!

Притиснах се към стената на асансьора. Какво ставаше? Сърцето ми скочи в гърлото. Адреналинът блъскаше в цялото ми тяло. Чувах ги как говорят. След минутка Сойър се върна във фоайето, спря в локвата вода и прибра пистолета си.

- Може да влезете, госпожо Грей.

- Какво е станало, Люк?

- Имали сме гост. - Той ме подхвана за лакътя. Бях така благо-дарна за подкрепата - краката ми бяха като желе. Минахме през отворените двойни врати.

Райън стоеше до вратата. Над окото му имаше голяма рана и кървеше. Имаше и друга - през устата му. Дрехите му бяха раздърпани, изглеждаше като пребит. Но още по-кошмарна беше гледката на сгърчения Джак Хайд в краката му.

10.

Сърцето ми биеше като обезумяло, кръвта ми блъскаше в ушите, пръскаше тъпанчетата ми, а алкохолът влошаваше положението допълнително.

- Той да не е... - Не успях да довърша. Погледнах Райън. Едва ли „ужас“ е думата за изражението в очите ми. Дори не можех да се насиля да погледна сгърченото на пода тяло.

- Не, мадам, само в безсъзнание, нокаутиран.

Въздъхнах облекчено. Слава богу!

- А ти как си? - попитах Райън. Чак сега се усетих, че дори не знам малкото му име. Той дишаше тежко, все едно беше пробягал цял маратон. Избърса ъгъла на устата си от кръвта. Погледнах раната на бузата му.

- Голяма битка беше. Благодаря, госпожо Грей, добре съм. -Усмихна ми се окуражително. Ако го познавах по-добре и бяхме по-близки, щях да му каза, че изглежда доволен и горд.

- А Гейл? Госпожа Джоунс?

„О, не! Дали е добре, дали не е пострадала?“

- Тук съм, Ана. - Обърнах се и я видях. Беше по нощница и халат, косата й беше разпусната, лицето й - пепеляво, очите й -разширени от паниката. Като моите.

- Райън ме събуди и ми каза да вляза там. - И посочи офиса на Тейлър. - Добре съм. А вие?

Кимнах и осъзнах, че е била в паник стаята, която беше точно до офиса на Тейлър. Кой да предположи, че ще ни потрябва толкова скоро! Крисчън беше настоял да я направим веднага след годежа и както винаги аз му бях врътнала очи. Но сега, като гледах Гейл, изпитах истинска благодарност, че беше предвидил и това.