Петдесет нюанса по-тъмно

Започвах да се отпускам и опрях главата си на гърдите му.

Миришеше на природа, малко на пот и на душ гел - на Крисчън, най-любимата миризма на света. По лицето ми пак потекоха сълзи, този път от благодарност.

- И двата двигателя ли? - намръщено повтори Карик.

- Иди го разбери. - Крисчън сви рамене и ме погали по гърба.

- Ей - прошепна, постави пръсти под брадичката ми и повдигна главата ми. - Стига си плакала.

Избърсах си носа с опакото на дланта по възможно най-не-пристойния за една дама начин.

- Стига си изчезвал. - Подсмръкнах и той се ухили.

- Електрическа повреда... странно, нали? - не преставаше Карик.

- Да, и на мен ми хрумна, татко. Но в момента искам просто да си легна. Утре ще мисля за всичко това.

- Значи медиите знаят, че прочутият Крисчън Грей е открит жив и здрав, така ли? - попита Кейт.

- Да. Андреа и хората от моя пиар отдел ще се оправят с пресата. Рос трябваше да й се обади, след като я оставихме у тях.

- Да, Андреа ми позвъни, за да ми съобщи, че си жив - каза баща му.

- Трябва да й дам повишение на тази жена. Макар вече да е доста късно - отвърна Крисчън.

- Това май беше намек, дами и господа, че моят скъп брат трябва да си ляга - иронично каза Елиът. Крисчън му направи физиономия.

- Кари, синът ми е в безопасност. Вече можеш да ме отведеш вкъщи.

„Кари?“ Грейс гледаше мъжа си с обожание.

- Да. Мисля, че няма да е зле и ние да си легнем - усмихна й се Карик.

- Останете - предложи им Крисчън.

Не, миличък, искам да се прибирам. Вече съм спокойна, след като знам, че ти няма нищо.

Той неохотно ме пусна на дивана и се изправи. Грейс го прегърна пак, притисна глава към гърдите му и доволно затвори очи. Той обви ръце около нея.

- Страшно се бях притеснила, скъпи - прошепна майка му.

- Добре съм, мамо.

Тя се отдръпна и напрегнато се вгледа в него.

- Да. Така ми се струва - бавно отвърна Грейс, погледна към мен и се усмихна. Изчервих се.

Изпратихме Карик и Грейс до фоайето. Зад мен Мия и Итън разпалено си шушукаха нещо, но не чувах какво.

Мия срамежливо се усмихваше на Итън, който я зяпаше и клатеше глава. Изведнъж тя скръсти ръце, врътна се и му обърна гръб. Явно ядосан, той заразтрива челото си с ръка.

- Мамо, татко, изчакайте ме - нацупено извика Мия. Сигурно и тя беше непостоянна като брат си.

Кейт силно ме прегърна.

- Виждам, че тук са станали някои адски сериозни промени, докато аз съм тънела в блажено неведение на Барбадос. Вие двамата явно сте луди един по друг. Радвам се, че с него всичко е наред. И не само за него, Ана - и за теб.

- Благодаря, Кейт.

- Да. Кой да знае, че ще открием любовта едновременно? - Тя се ухили. Леле-мале. Признаваше го!

- С братя! - изкисках се аз.

- Някой ден може да станем етърви - пошегува се Кейт.

Напрегнах се, после мислено се изритах по задника, когато тя

се отдръпна и ме измери с поглед, сякаш ме питаше какво крия.

Изчервих се. По дяволите, трябваше ли да й кажа, че ми е предложил?

- Хайде, бебчо - повика я от асансьора Елиът.

- Хайде да си поговорим утре, Ана. Сигурно си уморена до смърт.

Бях спасена.

- Естествено. Ти също, Кейт - днес си изминала страшно много път.

Прегърнахме се още веднъж и двамата с Елиът последваха семейство Грей в асансьора. Итън стисна ръката на Крисчън и ме прегърна приятелски. Изглеждаше разсеян, но се качи при другите и вратата се затвори.

Когато се върнахме от фоайето, Хосе чакаше в коридора.

- Вижте, аз ще се оттеглям... ще ви оставя да си почивате -каза той.

Изчервих се. Защо се чувствах толкова неловко?

- Знаеш ли къде да отидеш? - попита Крисчън.

Хосе кимна.

- Да, икономката...

- Госпожа Джоунс - подсетих го аз.

- Да, госпожа Джоунс ми показа. Имаш страхотен дом, Крисчън.

- Благодаря - любезно отвърна Крисчън. Застана до мен, прегърна ме през раменете и ме целуна по косата.

- Ще отида да хапна каквото ми е приготвила госпожа Джоунс. Лека нощ, Хосе. - Крисчън влезе в дневната и ни остави с Хосе на прага.

Леле-мале! Да ме остави сама с Хосе!

- Е, лека нощ. - Видът му издаваше, че се чувства неловко.

- Лека нощ, Хосе, и ти благодаря, че остана.

- Естествено, Ана. Ще съм на твое разположение винаги, когато твоето богато и секси гадже изчезне.

- Хосе! - смъмрих го аз.

- Майтап. Не се сърди. Утре сутрин ще си тръгна рано. Ще се видим някой ден, нали? Липсваш ми.

- Разбира се, Хосе. Скоро, надявам се. Извинявай, че тази вечер беше толкова... кофти.

- Да. - Той се ухили. - Кофти. - После ме прегърна. - Сериозно, Ана, радвам се, че си щастлива, но ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.

Погледнах го.

- Благодаря.

Хосе ми отправи тъжна, горчива усмивка и се качи горе.

Обърнах се към дневната. Крисчън стоеше до дивана и ме наблюдаваше с непроницаемо лице. Най-после бяхме сами.

- Той все пак го понася тежко - каза Крисчън.

- И откъде знаете, господин Грей?

- Познавам симптомите, госпожице Стийл. Струва ми се, че страдам от същата болест.

- Мислех, че повече няма да те видя - промълвих. Ето, думите бяха изречени. Най-ужасните ми страхове, събрани в едно кратко изречение и вече прогонени.

- Не беше чак толкова зле, колкото звучи.

Вдигнах сакото и обувките му от пода и тръгнах към него.