Петдесет нюанса по-тъмно

И жив! Вцепенено се взирах в него и се опитвах да разбера дали халюцинирам, или той наистина е тук.

Лицето му разкриваше тотално объркване. Крисчън остави сакото и обувките си на пода навреме, за да прегърне Грейс, която му се хвърли на шията и силно го целуна по бузата.

- Мамо? Какво е станало?

Крисчън я гледаше изумено.

- Мислех, че никога повече няма да те видя - промълви Грейс, давайки израз на всеобщия ни страх.

- Ето ме, мамо. - В гласа му долових смаяни нотки.

- Днес умирах хиляди пъти - прошепна тя, отразявайки собствените ми мисли. После се задъха и се разрида, неспособна повече да сдържа сълзите си. Крисчън се намръщи, ужасен или огорчен, не можех да преценя точно, после я прегърна и я притисна силно към себе си.

- О, Крисчън - задавено изхлипа тя, заровила лице в шията му, забравила всякаква сдържаност, и той не се отдръпна. Просто я прегръщаше, полюшваше я, утешаваше я. От очите ми бликнаха парещи сълзи.

- Той е жив! - извика от коридора Карик. - Мамка му, ти си тук! - Той се появи от кабинета на Тейлър, стиснал джиесема си в ръка, и ги прегърна двамата, затворил очи от облекчение.

- Татко?

Мия изписка нещо непонятно от мястото си до мен, скочи и се втурна да се присъедини към родителите си, като прегърна едновременно и тримата.

Накрая сълзите потекоха по бузите ми. Той беше тук, жив и здрав. Ала не можех да помръдна.

Карик пръв се откъсна от групата, избърса очи и потупа сина си по рамото. После ги пусна Мия и накрая Грейс отстъпи назад и промълви:

- Извинявай...

- Успокой се, мамо, всичко е наред.

- Къде беше? Какво стана? - Грейс се разплака.

- Мамо. - Той отново я прегърна и я целуна по темето. - Тук съм. Добре съм. Просто ми отне адски много време да се прибера от Портланд. Къде е комитетът по посрещането? - Вдигна глава и плъзна поглед по дневната, докато очите му не срещнаха моите.

И веднага се присвиха. Хосе също така веднага пусна ръката ми. Крисчън стисна устни. Аз го изпивах с поглед и се наслаждавах на обзелото ме облекчение. Чувствах се капнала, изтощена. Ликувах, ала сълзите ми не спираха да текат. Крисчън отново насочи вниманието си към майка си.

- Добре съм, мамо. Какво се е случило?

Грейс го погали по бузите.

- Крисчън, ти изчезна. Не се върна в Сиатъл. Защо не се свърза с нас?

Той изненадано повдигна вежди.

- Мислех, че няма да ми отнеме толкова време.

- Защо не позвъни?

- Батерията на джиесема ми падна.

- Защо не спря някъде... да се обадиш за наша сметка?

- Мамо, това е дълга история.

- О, Крисчън! Никога повече не ми причинявай такова нещо! Разбираш ли? - почти му изкрещя тя.

- Да, мамо. - Той избърса сълзите й с палци и пак я прегърна и когато Грейс мъничко се овладя, я пусна, за да прегърне Мия. Тя силно го плесна по гърдите и му се скара:

- Да знаеш само как ни уплаши!

- Добре де, нали съм тук!

Елиът пристъпи напред и Крисчън предаде Мия на Карик, който вече прегръщаше с една ръка жена си и сега обви другата си ръка около кръста на дъщеря си.

Елиът за миг прегърна Крисчън - и за огромна негова изненада после силно го удари по гърба, явно за да скрие обзелото го вълнение.

Въпреки че по лицето ми продължаваха да се стичат сълзи, аз я виждах - безусловната любов, която бликаше в дневната. Той можеше да я рине с лопати - просто досега никога не я беше приемал и дори в момента не можеше да я проумее.

„Виж, Крисчън, всички тези хора те обичат! Може би сега най-после ще повярваш“.

Кейт стоеше зад мен - нямах представа кога е дошла от малката дневна - и нежно ме галеше по косата.

- Той наистина е тук, Ана - прошепна ми успокоително.

- А сега ще ида да видя моето момиче - каза Крисчън на родителите си и те кимнаха, усмихнаха се и се отдръпнаха настрани.

Той се приближи към мен - сивите му очи блестяха, макар да изглеждаха уморени и все още слисани. Някъде дълбоко в себе си намерих сили да се изправя и да се хвърля в разтворените му ръце.

- Крисчън! - изхлипах.

- Шт - каза той и ме притисна към себе си, зарови лице в косата ми и дълбоко си пое дъх. Вдигнах разплаканото си лице към неговото и Крисчън ме целуна - прекалено за кратко - и прошепна:

- Здрасти.

- Здрасти - отвърнах. Буцата в гърлото ми пареше.

- Уплаши ли се?

- Мъничко.

Крисчън се ухили.

- Виждам. - И с нежно движение избърса сълзите, които отказваха да престанат да се стичат по бузите ми.

- Мислех... мислех... - Задавих се.

- Виждам. Шт... Тук съм. Тук съм... - И пак ме целуна невинно.

- Добре ли си? - попитах го. Пуснах го и заопипвах гърдите, ръцете, кръста му - о, колко приятен беше допирът до този топъл, жизнен, чувствен мъж, - за да се уверя, че наистина е тук и стои пред мен. Че се е завърнал. Крисчън дори не трепна. Само напрегнато се взираше в очите ми.

- Добре съм. Тук съм.

- О, слава богу! - Отново го прегърнах през кръста и той ме притисна към себе си. - Гладен ли си? Искаш ли нещо за пиене?

-Да.

Понечих да се отдръпна, за да му донеса нещо, ала Крисчън не ме пусна. Пъхна дланта ми под мишницата си и подаде ръка на Хосе.

- Добър вечер, господин Грей.

- Викай ми Крисчън.