Петдесет нюанса по-тъмно

- Аз ще ги взема. -- Той посегна към сакото си.

Гледаше ме така, като че ли живееше единствено заради мен, и същото се отразяваше на моето лице, сигурна бях. Той беше тук, наистина гук. И сега ме притегли в обятията си, и силно ме прегърна.

- Крисчън - промълвих и сълзите ми потекоха отново.

- Шт - успокоително рече той и ме целуна по косата. - Знаеш ли... през няколкото ужасяващи секунди преди да кацнем всичките ми мисли бяха за теб. Ти си моят талисман, Ана.

- Мислех, че съм те изгубила - прошепнах. Стояхме вкопчени един в друг - преоткривахме връзката си и взаимно се утешавахме. Притиснах го към себе си още по-силно и осъзнах, че продължавам да държа обувките му. Пуснах ги и те изтрополиха на пода.

- Ела с мен под душа - каза Крисчън.

- Добре. - Погледнах го. Не исках да го пускам. Той протегна ръка и повдигна брадичката ми с пръсти.

- Знаете ли, даже разплакана сте хубава, госпожице Стийл. -Наведе се и нежно ме целуна. - И устните ви са невероятно меки.

- Отново ме целуна, още по-дълбоко.

„О, божичко... и като си помисля, че можех да го изгубя... не...“ Пропъдих тази мисъл и му се оставих.

- Трябва да оставя сакото - прошепна той.

- Пусни го - отвърнах до устните му.

- Не мога.

Отдръпнах се и го погледнах озадачено.

Крисчън ми се подсмихна.

- Заради това. - Извади от вътрешния джоб кутийката, която му бях подарила. После преметна сакото на облегалката на дивана и остави кутийката отгоре.

„Използвай момента, Ана“ - подкани ме подсъзнанието ми. Е, минаваше полунощ, тъй че рожденият му ден беше настъпил.

- Отвори си подаръка - прошепнах и сърцето ми бясно се разтуптя.

- Надявах се да го кажеш - усмихна се Крисчън. - Чакането ме влудяваше.

Ухилих му се дяволито. Чувствах се лекомислена. Той ми отправи срамежливата си усмивка и аз се разтопих въпреки блъскащото се в гърдите ми сърце, наслаждавах се на веселата му и в същото време заинтригувана физиономия. Крисчън ловко разопакова кутийката и я отвори. Челото му се покри с бръчки, докато вадеше малкия правоъгълен пластмасов ключодържател с картина, състояща се от пиксели, мигащи като електронен екран. Изобразяваше силуета на Сиатъл и отгоре пишеше името с главни букви.

Той го разглежда известно време, после озадачено вдигна очи към мен и се намръщи. Бръчките загрозяваха прелестното му чело.

- Обърни го. - Затаих дъх.

Крисчън се подчини и очите му отново се стрелнаха към моите, разширени и сиви, изпълнени с почуда и радост. Устните му се разтвориха смаяно.

На ключодържателя светваше и угасваше думата „ДА“.

- Честит рожден ден - прошепнах аз.

20.

- Ще се омъжиш за мен, така ли? - Той явно не вярваше на очите си.

Кимнах нервно, изчервена, тревожна и не съвсем наясно с реакцията му - на мъжа, когото си мислех, че съм изгубила. Ка* не разбираше колко много го обичам?

- Кажи го - тихо заповяда Крисчън, вперил в мен напрегнат, възбуден поглед.

- Да, ще се омъжа за теб.

Той рязко си пое дъх и изведнъж ме грабна и ме завъртя по абсолютно неприсъщ за моя Петдесет нюанса начин. Смееше се, млад и безгрижен, излъчващ радостно въодушевление. Вкопчих се в раменете му, усещах мускулите му под пръстите си, и заразният му смях ме понесе на крилете си - шеметна и объркана, момиче, тотално обладано от мъжа на живота си. Крисчън ме пусна да стъпя на пода и ме целуна. Силно. Дланите му бяха от двете страни на лицето ми, езикът му беше настойчив, убедителен... възбуждащ.

- О, Ана - прошепна той до устните ми и ликуването му ме зашемети. Обичаше ме, нямаше съмнение в това, и аз се насладих на вкуса на този разкошен мъж, мъжа, когото си мислех, че повече няма да видя. Радостта му личеше ясно - по блесналите му очи и младежката му усмивка - и облекчението му беше осезаемо.

- Мислех, че съм те изгубила - промълвих, все още замаяна и задъхана от целувката му.

- Бебчо, някаква си повредена сто трийсет и петица не може да ме раздели от теб.

- Каква сто трийсет и петица?

- Чарли Танго. Официално се казва Юрокоптер ЕС135, най-безопасният в своя клас. - На лицето му се изписа някаква непонятна, но мрачна емоция и привлече вниманието ми. Какво криеше от мен? Преди да успея да го попитам, той се вцепени, погледна ме намръщено и за миг ми се стори, че ще ми каже. Примигах, взряна в замислените му сиви очи.

- Чакай малко! Ти ми го подари преди да се срещнем с Флин. -Крисчън повдигна ключодържателя. Изглеждаше почти ужасен.

О, божичко, накъде клонеше? Кимнах, като се опитвах да запазя хладнокръвие.

Той зяпна.

Извинително свих рамене.

- Исках да знаеш, че каквото и да каже Флин, за мен няма да промени нищо.

Крисчън примига смаяно.

- Значи снощи цяла вечер съм те молил за отговор, а вече съм го бил получил?! - изуми се той.

Отново кимнах. Отчаяно се опитвах да преценя реакцията му. Крисчън ме гледаше изумен, но после присви очи и устните му се извиха иронично.

- Толкова тревоги за нищо - каза заплашително. Ухилих му се и пак свих рамене. - А, я не ми се правете на много печена, госпожице Стийл. В момента искам... - Прокара пръсти през косата си, после поклати глава и смени подхода.