Читаем Петдесет нюанса по-тъмно полностью

Петдесет нюанса по-тъмно

- Ето това. - Погалих с показалец устните му. - Обичам това тук и всичко, което излиза от него, и онова, което правиш с него. И онова, което е вътре. - Помилвах го по слепоочието. - Ти си невероятно интелигентен, остроумен и начетен, компетентен си в ужасно много области. Но най-много обичам това, което е тук вътре. - Нежно притиснах длан към гърдите му и усетих равномерното биене на сърцето му. - Ти си най-състрадателният човек, когото познавам. Нещата, които правиш, работата ти, внушават благоговение.

- Благоговение ли? - озадачи се той, но в гласа му се долавяха весели нотки. После лицето му се преобрази и той се усмихна срамежливо. Прииска ми се да му се нахвърля. И го направих.

Дремех, завита със сатен и Грей. Крисчън ме събуди, като зарови нос в косата ми.

- Гладна ли си?

- Хмм, умирам от глад.

- И аз.

Понадигнах се и го погледнах. Беше се изтегнал на леглото.

- Днес имате рожден ден, господин Грей. Ще ви сготвя нещо. Какво ви се яде?

- Направи ми изненада. - Крисчън прокара длан по гърба ми и нежно ме погали. - Трябва да проверя блакберито си за съобщенията, които съм пропуснал вчера. - Въздъхна, стана от леглото и разбрах, че нашите специални мигове са свършили... засега.

- Хайде да вземем душ - предложи Крисчън.

Коя бях аз, че да откажа на рожденика?

Крисчън разговаряше по телефона в кабинета си. Тейлър беше при него. Изглеждаше сериозен, но носеше неофициално облекло - дънки и тясна черна тениска. Аз готвех обяда в кухнята. Бях открила в хладилника пържоли от сьомга и ги задушавах с лимон, правех салата и варях бейби картофки. Чувствах се невероятно отпусната и доволна, на седмото небе - буквално. Обърнах се към големия прозорец и погледнах разкошното синьо небе. „Всички тези разговори... целият този секс... хмм“. Спокойно можех да свикна с това.

Тейлър се появи от кабинета и ме откъсна от размислите ми. Намалих айпода си и извадих едната слушалка от ухото си.

- Здрасти, Тейлър.

- Здравейте, Ана.

- Добре ли е дъщеря ти?

- Да, благодаря. Бившата ми жена реши, че има апендицит, но както обикновено, просто всяваше паника. - Тейлър ме изненада, като извъртя очи към тавана. - Софи е добре, макар че има някаква гадна стомашно-чревна инфекция.

- Съжалявам.

Той се усмихна.

- Открихте ли Чарли Танго?

- Да. Спасителният екип пътува натам. Би трябвало да го докарат на летище „Боинг Фийлд“ късно вечерта.

- А, чудесно.

Тейлър ми се усмихна напрегнато.

- Това ли е всичко, мадам?

- Да, да, разбира се. - Изчервих се... дали някога щях да свикна с това Тейлър да ме нарича „мадам“? Караше ме да се чувствам адски стара, най-малко на трийсет.

Той ми кимна и излезе от дневната. Крисчън още разговаряше по телефона. Докато чаках картофите да заврат, ми хрумна нещо. Взех си чантата и извадих блакберито си. Имах есемес от Кейт.

*Ще се видим довечера.

Искам хууубавичко да си побъбрим!*

Отговорих й.

*Подобно.*

Щеше да ми е приятно да си поприказвам с Кейт.

Отворих имейл програмата и написах кратко съобщение на Крисчън.

Подател: Анастейжа Стийл Относно: Обяд Дата: 18 юни 2011, 13:12 До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей,

Пиша Ви, за да Ви съобщя, че Вашият обяд е почти готов.

И че по-рано днес преживях умопомрачително перверзно чукане.

Умопомрачителното перверзно чукане е препоръчително за рожден ден.

И още нещо: обичам Ви.