Петдесет нюанса по-тъмно

- Получих доста неохотната благословия на втория ти баща

- съобщи ми гордо. Всъщност толкова гордо, че ме накара да се изкикотя, и той също ми се ухили. Държеше се така, сякаш току-що е договорил ново голямо сливане или придобиване, както, струва ми се, в известен смисъл си и беше.

- По дяволите, ти си отлична готвачка, жено. - Крисчън преглътна последната си хапка и повдигна чашата си бяло вино към мен. Похвалата му ме накара да се изчервя и ми хрумна, че ще мога да му готвя само през уикендите. Намръщих се. Обичам да готвя. Може би трябваше да му направя торта за рождения ден. Погледнах си часовника. Още имаше време.

- Ана? - откъсна ме от мислите ми той. - Защо ме помоли да не те снимам? - Въпросът му ме сепна още повече, защото гласът му звучеше измамно меко.

„Уф... мамка му“. Снимките. Вторачих се в празната си чиния и закърших пръсти в скута си. Какво можех да отговоря? Бях си обещала да не споменавам, че съм открила неговата версия на плеймейтките на „Плейбой“.

- Ана - изсумтя Крисчън. - Какво има? - Гласът му ме стресна и ми заповяда да го погледна. Кога си бях помислила, че не ме е страх от него?

- Намерих твоите снимки - прошепнах аз.

Той се облещи и попита невярващо:

- Сейфа ли си отваряла?

- Сейф ли? Не. Не знаех, че имаш сейф.

Той се намръщи.

- Не разбирам.

- В твоя скрин. Кутията. Търсех вратовръзката ти и кутията беше под дънките... онези, които обикновено носиш в стаята с играчките. Освен днес. - Изчервих се.

Крисчън ме зяпна ужасен и нервно прокара пръсти през косата си. Потънал в размисъл, поглади брадичката си, но не успя да скрие изписалото се на лицето му озадачено раздразнение. Внезапно поклати глава нетърпеливо - но и развеселено - и в ъгълчето на устата му разцъфтя възхитена усмивка. Той долепи върховете на пръстите си пред себе си и отново насочи вниманието си към мен.

- Не е онова, което си мислиш. Съвсем бях забравил за тях. Онази кутия е преместена. Мястото на снимките е в сейфа ми.

- Кой я е преместил? - попитах едва чуто.

Той преглътна с усилие.

- Само един човек може да го направи.

- О! Кой? И какво искаш да кажеш, че не е онова, което си мисля?

Крисчън въздъхна. Стори ми се засрамен. „Така и трябва!“ -изръмжа подсъзнанието ми.

- Ще ти прозвучи цинично, но те са застраховка - каза той и зачака реакцията ми.

- Застраховка ли?

- Срещу изобличаване.

Просветна ми така, че чак главата ми закънтя.

- О! - промълвих защото не се сещах какво друго да кажа. Затворих очи. Това беше. Чиста проба петдесет нюанса изврате-ност. - Да. Прав си. Наистина звучи цинично. - Станах да вдигна чиниите. Не исках да знам повече.

- Ана.

- Те знаеха ли? Момичетата... подчинените?

Крисчън се намръщи.

- Разбира се, че знаеха.

Уф, добре, и това беше нещо. Той се пресегна, хвана ме и ме притегли към себе си.

- Снимките трябва да са в сейфа. Не са за развлечение. - Замълча за миг. - Може и да бяха, когато ги направих. Но... - Отново замълча и ме погледна умолително. - Вече не означават нищо.

- Кой ги е сложил в скрина ти?

- Може да е била само Лийла.

- Тя знае ли комбинацията на сейфа ти?

Крисчън сви рамене.

- Не бих се изненадал. Комбинацията е много дълга и я използвам рядко. Това е единственият номер, който съм си записал и оттогава не се е променял. - Поклати глава. - Чудя се какво друго знае тя и дали е вадила още нещо оттам. - Навъси се, после отново насочи вниманието си към мен. - Виж, ще унищожа снимките. Ако искаш, още сега.

- Те са си твои, Крисчън. Прави с тях каквото решиш.

- Не се дръж така. - Той впери очи в моите. - Не искам онзи живот. Искам нашия живот - заедно.

Мама му стара. Откъде знаеше, че зад ужаса ми от онези снимки всъщност се крие моята параноя?

- Мислех, че сутринта сме прогонили всички стари призраци, Ана. Поне така се чувствах. А ти?

Примигах, като си спомних нашата изключително приятна, романтична и направо мръсна сутрин в стаята с играчките.

- Да - усмихнах се. - Да, и аз се чувствах така.

- Добре. - Крисчън се наведе и ме целуна, притисна ме към себе си. - Ще ги унищожа. И след това се налага да поработя. Извинявай, бебчо, но имам адски много работа следобед.

- Няма нищо. Трябва да се обадя на майка ми. - Направих физиономия. - А после ще изляза на пазар и ще ти направя торта.

Той се ухили и очите му грейнаха като на момченце.

- Торта ли?

Кимнах.

- Шоколадова?

- Шоколадова ли искаш? - Усмивката му ми подейства заразно.

Той кимна.

- Ще видя какво мога да направя, господин Грей.

Той пак ме целуна.

Карла мълчеше изумено.

- Кажи нещо, мамо.

- Не си бременна, нали, Ана? - ужасено прошепна тя.

- Не, не, не, нищо подобно. - Сърцето ми се сви от разочарование и ми домъчня, че мисли така за мен. После обаче си спомних, че е била бременна с мен, когато се е омъжила за баща ми.

- Съжалявам, скъпа. Просто е толкова внезапно. Тъй де, Крисчън е страхотна партия, но ти си много млада и трябва да си поживееш повечко.

- Мамо, не можеш ли просто да се зарадваш за мен? Обичам го.

- Просто трябва да свикна с тази мисъл, скъпа. Смаяна съм. Още в Джорджия виждах, че между вас двамата има нещо много специално, но чак брак?...