Петдесет нюанса по-тъмно

Позволявам си да привлека Вашето внимание към първия ред от предишния ми имейл, с който Ви информирах, че обядът Ви наистина е почти готов... тъй че да ги нямаме тия глупости, че сте били освирепял от глад и изпосталял. Що се отнася до най-умопомрачителните моменти от перверзното чукане... честно казано - всички. С интерес бих прочела Вашите записки. И аз си харесвам подписа в скобите.

Ах

(Ваша годеница)

Р$: Откога си толкова словоохотлив? И разговаряш по телефона!

Изпратих имейла и вдигнах поглед. Крисчън стоеше пред мен и се подсмихваше. Преди да успея да кажа каквото и да е, той тичешком заобиколи кухненския остров, грабна ме в ръцете си и силно ме целуна.

- Това е всичко, госпожице Стийл - каза Крисчън и ме пусна, след което се върна - по дънки, бос, с незапасана бяла риза - в кабинета си, оставяйки ме без дъх.

Направих сметанов сос с кресон и силантро към сьомгата и сервирах всичко на бара. Не обичах да го прекъсвам, когато работи, но сега застанах на прага на кабинета му. Крисчън пак разговаряше по телефона, целият рошава коса, все едно току-що се е чукал, и ясни сиви очи - истински празник за очите. Когато ме усети, вдигна поглед и не откъсна очите си от мен. Леко се намръщи - нямах представа дали на мен, или заради разговора.

- Просто ги пусни вътре и ги остави на мира. Разбра ли, Мия? - изсъска Крисчън. — Хубаво.

Имитирах ядене и той се ухили и кимна.

- До скоро. - Крисчън затвори. - Още един разговор?

- Естествено.

- Тази рокля е много къса — прибави той.

- Харесва ли ти? - Завъртях се. Беше една от покупките на Керълайн Актън. Меко тюркоазена рокля с презрамки, навярно по-подходяща за плажа, но днес беше прекрасен ден - в много отношения. Крисчън се навъси и усмивката ми се стопи.

- Изглеждаш фантастично с нея, Ана. Просто не искам никой друг да те вижда така.

- О! - Намръщих му се. - Ние сме си вкъщи, Крисчън. Наоколо е само персоналът.

Той сви устни - или се опитваше да сподави смеха си, или наистина смяташе, че не е смешно. Но накрая кимна успокоен. Поклатих глава. Сериозно ли говореше? Обърнах се и влязох в кухнята.

След пет минути Крисчън се появи и ми подаде телефона.

- Рей се обажда.

Дъхът ми секна. Взех слушалката и затиснах микрофона с длан.

- Казал си му! -- изсумтях. Крисчън кимна и очите му се разшириха от негодуващия ми вид.

„Мамка му!“ Дълбоко си поех дъх.

- Здрасти,татко.

- Крисчън току-що ми поиска ръката ти - каза Рей.

Тишината помежду ни се проточи, докато отчаяно се опитвах

да измисля какво да му отговоря. Както обикновено, Рей мълчеше и не ми подсказваше какво е отношението му към новината.

- Ти какво му каза? - успях най-сетне да кажа аз.

- Че искам да се чуя с теб. Доста е внезапно, не смяташ ли, Ани? Не го познаваш достатъчно отдавна. Тъй де, той е симпатяга, разбира от риболов... ама толкова скоро? - Гласът му бе спокоен - не, всъщност успокояващ.

- Да. Внезапно е... Един момент. - Припряно се отдалечих от кухненския остров и от тревожния поглед на Крисчън и се насочих към огромния прозорец. Балконските врати бяха отворени и излязох под слънчевите лъчи. Не можех да отида чак до парапета, беше ми прекалено високо.

- Знам, че е внезапно и така нататък, но... е, обичам го. И той ме обича. Иска да се ожени за мен и в сърцето ми никога няма да има друг. - Изчервих се, като си помислих, че никога не съм водила толкова интимен разговор с втория си баща.

Рей мълчеше. После попита:

- Каза ли на майка си?

-Не.

- Ани... Знам, че той е страшно богат и добра партия, ама чак пък брак? Това е адски сериозна стъпка. Сигурна ли си?

- Той е мъжът, с когото ще прекарам остатъка от живота си -прошепнах.

Рей помълча, после въздъхна.

- Той е всичко за мен - продължих.

- Ани, Ани, Ани! Ти си голям инат. Моля се на Господ да осъзнаваш какво вършиш. Дай ми го пак, ако обичаш.

- Добре, татко. Ще ме предадеш ли на Крисчън на сватбата?

- О, миличка. - Гласът му секна от вълнение и очите ми бликнаха сълзи. - Нищо няма да ми достави по-голяма радост - отвърна Рей накрая.

„0, Рей! Страшно те обичам...“ Преглътнах конвулсивно, за да овладея сълзите си.

- Благодаря, татко. Ей сега ще ти дам Крисчън. Бъди любезен с него. Обичам го - прошепнах аз.

Струва ми се, че Рей се усмихна от отсрещния край на връзката, но не бях сигурна. С него човек никога не може да е сигурен.

- Естествено, Ани. И ела да навестиш своя старец и да ми доведеш тоя Крисчън.

Върнах се в дневната - бясна, че Крисчън не ме е предупредил - и му подадох телефона, като демонстрирах с изражението си, че съм му страшно сърдита. Той весело взе слушалката и тръгна към кабинета си.

След две минути се появи пак.