Петдесет нюанса по-тъмно

В Джорджия той искаше да съм му подчинена, само че нямаше да й го кажа.

- Определихте ли дата?

-Не.

- Ще ми се баща ти да беше жив - прошепна тя. О, не... не и това. Не сега.

- Знам, мамо. И аз бих искала да го познавам.

- Той те държа само веднъж на ръце и беше адски горд. Смяташе, че си най-красивото момиче на света. - За кой ли път разказваше тази позната история... Сега щеше да се разплаче.

- Знам, мамо.

- И после умря. - Тя подсмръкна. Това винаги я разстройваше.

- Мамо - казах тихо. Искаше ми се да протегна ръка по телефона и да я прегърна.

- Аз съм една глупава старица - измърмори Карла и пак подсмръкна. - Разбира се, че се радвам за теб, скъпа. Рей знае ли?

- прибави и ми се стори, че е възвърнала равновесието си.

- Крисчън току-що ми поиска ръката от него.

- О, много мило! Чудесно. - Гласът й звучеше меланхолично, но пък все пак полагаше усилия.

- Да, така е - успях да кажа.

- Ана, скъпа, много те обичам. Наистина се радвам за теб. Трябва да ми дойдете на гости.

- Добре, мамо. И аз те обичам.

- Боб ме вика, трябва да затварям. Нека аз да запазя дата. Трябва да подготвим... голяма сватба ли ще правите?

Голяма сватба, глупости. Изобщо не бях мислила за това. Голяма сватба ли? Не. Не исках голяма сватба.

- Още не знам. Ще ти се обадя веднага щом имам яснота.

- Добре. Грижи се за себе си и се пази. Сега двамата трябва да се забавлявате... по-късно ще имате много време за деца.

Деца! „Хмм...“ Ето го пак - не много добре завоалирания намек, че ме е родила прекалено рано.

- Мамо, аз не съм ти съсипала живота, нали?

Тя ахна.

- О, не, Ана, не си и помисляй такова нещо! Ти беше най-хубавото нещо, което ни се е случвало с баща ти. Просто ми се ще той да беше тук, за да те види пораснала, булка. - Отново ставаше тъжна и сълзливо сантиментална.

- И на мен ми се иска. - Поклатих глава, като си мислех за своя митологичен баща. - Трябва да затварям, мамо. Ще ти се обадя пак.

- Обичам те, скъпа.

- И аз, мамо. Дочуване.

Истинско удоволствие беше да готвиш в кухнята на Крисчън. За мъж, който не разбира от готвене, той сякаш имаше всичко. Предполагах, че и госпожа Джоунс обича да готви. Трябваше ми само малко качествен шоколад за глазурата. Оставих двата блата на тортата да изстиват, взех си чантата и надникнах в кабинета на Крисчън. Той съсредоточено се взираше в компютърния екран, но вдигна глава и ми се усмихна.

- Само ще отскоча до магазина да взема някои продукти.

- Добре. - Крисчън се навъси.

- Какво има?

- Ще си обуеш ли дънки или нещо друго?

О, я стига.

- Това са само крака, Крисчън.

Той сериозно впери очи в мен. Щяхме да се скараме. А имаше рожден ден. Нацупих се. Чувствах се като непослушна тийней-джърка.

- А ако бяхме на плажа? - опитах по друг начин.

- Не сме на плажа.

- Щеше ли да възразяваш, ако бяхме?

Крисчън се замисли за миг, после каза:

-Не.

Ухилих му се.

- Е, просто си представи, че сме там. Чао. - Обърнах се и хукнах към фоайето. Добрах се до асансьора, преди да успее да ме настигне. Докато вратата се затваряше, му махнах, мило ухилена, а той безпомощно - но за щастие развеселено - ме наблюдаваше с присвити очи. Поклати глава и след миг изчезна от погледа ми.

О, това беше възбуждащо. Адреналинът пулсираше във вените ми и сърцето ми сякаш се опитваше да изскочи от гърдите ми. Но със спускането на кабината намаляваше и въодушевлението ми. Мамка му, какво бях направила?

Дърпах тигъра за опашката. Когато се приберях, щеше да е бесен. Моето подсъзнание ми се мръщеше над половинките си очила с върбова пръчка в ръка. Мамка му. Замислих се за това, че нямам почти никакъв опит с мъжете. Никога не бях живяла с мъж, е, освен с Рей, но той не се броеше. Той ми беше баща... е, поне го смятах за свой баща.

А сега имах Крисчън. Той всъщност никога не беше живял с жена, струва ми се. Трябваше да го попитам - ако още ми говореше.

Но бях категорично на мнение, че трябва да нося каквото искам. Спомних си неговите правила. Да, сигурно не му беше лесно, обаче сега му бях тропнала с крак. И несъмнено щях да си понеса последствията. Разсеяно се зачудих какво ще направи, но първо имах нужда от пари.

Зяпнах разписката от банкомата: 51689,16 долара. Това правеше петдесет хиляди долара повече, отколкото трябваше! „Анастейжа, ако кажеш „да“, ще трябва да се научиш и да си богата“. И така се започна. Взех своите нищожни петдесет долара и тръгнах към магазина.

Когато се прибрах, отидох направо в кухнята. Не можех да се избавя от тревожното си чувство. Крисчън още беше в кабинета си. Божичко, беше стоял там почти целия следобед. Реших, че е най-добре да се изправя пред него и да видя каква поразия съм направила. Предпазливо надникнах през прага. Крисчън говореше по телефона и гледаше през прозореца.

- И специалистът по юрокоптери трябва да пристигне в понеделник следобед, така ли?... Добре. Само ме дръж в течение. Кажи им, че предварителното заключение ми трябва или в понеделник вечер, или във вторник сутрин. - Затвори и се завъртя на стола си, но спря, когато ме видя. Лицето му остана безизразно.