Петдесет нюанса по-тъмно

- Какво е правил с теб? - попита Кейт, без да му обръща внимание. Изглеждаше адски загрижена. Изчервих се, защото пред очите ми светкавично прелетяха безброй еротични картини.

- Не е твоя работа, Кейт. - Не успях да скрия раздразнението си.

- Откъде го взе? - попита Крисчън. Лицето му не изразяваше нищо, но гласът му беше... заплашително мек. Кейт се изчерви.

- Това няма значение. - И след смразяващия му поглед побърза да продължи: - Беше в джоба на едно сако, което предполагам е твое. Намерих го в спалнята на Ана, висеше на вратата. - Пронизана от огнения му сив поглед, Кейт в първия момент се пораз-колеба, но после се окопити и му се намръщи.

Носеше прилепнала яркочервена рокля и приличаше на факел, в който пламтеше враждебност. Но защо ще ми рови в дрехите, по дяволите? Обикновено се случваше обратното.

- Казала ли си на някого? - Гласът му беше като копринена ръкавица.

- Не! Не съм, разбира се - обидено изсумтя Кейт.

Крисчън кимна и видимо се отпусна, обърна се и тръгна към камината. С Кейт мълчаливо наблюдавахме как взима запалка от лавицата, запалва имейла и го пуска на решетката.

Тишината в стаята бе потискаща.

- Даже на Елиът ли? - попитах Кейт.

- На никого - тросна се тя и на лицето й се изписа озадачено и оскърбено изражение. - Просто исках да се уверя, че си добре, Ана.

- Добре съм, Кейт. Отлично. Моля те, ние с Крисчън сме добре, много добре. Това е стара история. Просто я забрави.

- Да я забравя ли? - Тя повдигна вежди. - Как да я забравя? Какво ти е направил?

В зелените й очи заблестя искрено безпокойство.

- Нищо не ми е направил, Кейт. Честно - добре съм.

Тя примига.

- Наистина ли?

Крисчън ме прегърна, притегли ме към себе си, без да откъсва очи от нея, и каза тихо:

- Ана се съгласи да стане моя жена, Катрин.

- Твоя жена? - изписка Кейт и се ококори невярващо.

- Да, ние ще се женим. Тази вечер ще обявим годежа си.

- О! - Кейт ме зяпна. Изглеждаше смаяна. - Оставям ви сами за шестнайсет дни и ето какво се случва! Много е внезапно. Значи когато вчера казах... - Тя ме погледна объркано. - И как се вписва във всичко това този имейл?

- Не се вписва, Кейт. Забрави го - моля те. Аз го обичам и той ме обича. Престани с това. Не му разваляй рождения ден и нашата вечер - прошепнах.

Кейт примига и неочаквано в очите й заискриха сълзи.

- Няма. Разбира се, че няма. Но ти... ти добре ли си?

- Никога не съм била по-щастлива - отговорих.

Кейт посегна и ме хвана за ръката въпреки ръката на Крисчън на рамото ми.

- Наистина ли си добре? - поиска да се увери.

- Да. - Засмях се. Настроението ми се оправяше. Кейт отново беше до мен. Тя ми се усмихна, заразена от моето щастие. Освободих се от ръката на Крисчън и Кейт ненадейно ме прегърна.

- О, Ана, ужасно се разтревожих, когато прочетох това нещо. Не знаех какво да си мисля. Ще ми обясниш ли? - прошепна тя.

- Някой ден, не сега.

- Добре. Няма да кажа на никого. Много те обичам, Ана, като родна сестра. Просто си мислех... Не знаех какво да си мисля. Извинявай. Ако си щастлива, и аз съм щастлива. - Погледна Крисчън и повтори извинението си. Той й кимна с леден поглед и изражението му не се промени. Уф, мамка му, още й се сърдеше.

- Наистина ужасно съжалявам. Ти си права, не е моя работа -прошепна ми тя.

На вратата се почука и се сепнахме. Грейс подаде глава в стаята и попита Крисчън:

- Всичко наред ли е, скъпи?

- Всичко е наред, госпожо Грей - побърза да отговори Кейт.

- Да, мамо - потвърди Крисчън.

- Добре. - Грейс влезе. - Тогава няма да възразите, ако прегърна сина си на рождения му ден. - Погледна ни с грейнало лице.

Крисчън я прегърна.

- Честит рожден ден, скъпи - тихо каза майка му, затворила очи в обятията му. - Щастлива съм за теб.

И го погали по бузата.

Крисчън й отправи своята хилядамегаватова усмивка.

„Тя знае! Кога й е казал?“

- Е, деца, ако сте свършили тук, цял куп хора чакат да се уверят, че наистина си жив и здрав, Крисчън, и да ти честитят рождения ден.

- Идваме.

Грейс тревожно погледна мен и Кейт и усмивките ни явно я успокоиха. Дори ми намигна. Крисчън ми подаде ръка и аз я поех.

- Още веднъж се извинявам, Крисчън - засрамено му каза Кейт. Кейт да е засрамена - наистина невероятна гледка. Той й кимна и последвахме майка му в коридора.

- Майка ти знае ли за нас? - попитах го притеснено.

-Да.

- О... - Само като си помисля, че нашата вечер можеше да бъде провалена от упоритата госпожица Кавана! Тази мисъл ме накара да потръпна - последиците от наклонностите на Крисчън, разкрити пред всички.

- Но пък какво интересно начало на вечерта! - Усмихнах му се мило. Той ме погледна - и веселите пламъчета се бяха върнали в очите му. Слава богу!

- Както винаги, госпожице Стийл, имате невероятна способност да омаловажавате. - Вдигна ръката ми към устните си и целуна кокалчетата на пръстите ми, докато влизахме в дневната под внезапен, спонтанен и оглушителен взрив на аплодисменти.

По дяволите. Колко души имаше тук?