Петдесет нюанса по-тъмно

- Здрасти - прошепнах. Той не отговори и сърцето ми падна в стомаха. Предпазливо влязох в кабинета и заобиколих бюрото. Крисчън продължаваше да мълчи и очите му не се откъсваха от моите. Застанах пред него, като се чувствах петдесет нюанса глупаво.

- Върнах се. Сърдиш ли ми се?

Той въздъхна, пресегна се, хвана ме за ръката, притегли ме в скута си и ме прегърна, после зарови нос в косата ми.

- Да-

- Извинявай. Не знам какво ми стана. - Свих се в скута му и вдишах божественото му Крисчъново ухание. Чувствах се на сигурно място, независимо че ми се сърдеше.

- И на мен. Носи каквото искаш - измърмори той и прокара длан по голия ми крак към бедрото ми. - Пък и тази рокля си има предимствата. - Наведе се да ме целуне и когато устните ни се докоснаха, изведнъж ме изпълни страст, похот или дълбоко вкоренена потребност да поправя нещата и в кръвта ми потече желание. Обхванах главата му в шепи и зарових пръсти в косата му. Тялото му реагира и той изпъшка, жадно захапвайки долната ми устна, гърлото ми, ухото ми, езикът му нахлу в устата ми и още преди да се усетя той свали ципа на панталона си, разкрачи ме върху себе си и потъна в мен. Хванах се за облегалката на стола му, ходилата ми едва докосваха пода... и започнахме да се движим.

- Харесва ми как се извиняваш - прошепна той в косата ми.

- И на мен - как го правиш ти. - Изкисках се, сгушена до гърдите му. - Свърши ли?

- Господи, Ана, още ли искаш?

- Не! Имам предвид работата ти.

- Ще свърша след около половин час. Чух съобщението ти по гласовата ми поща.

- От вчера.

- Стори ми се разтревожена.

Силно го прегърнах.

- Така е. Не е в твой стил да не отговаряш.

Крисчън ме целуна по косата.

- Тортата ти би трябвало да е готова след половин час. - Усмихнах му се и се изхлузих от скута му.

- Нямам търпение. Докато я печеше, ухаеше страхотно, даже като че ли ми напомняше за нещо.

Отправих му срамежлива усмивка. Чувствах се малко неловко и неговото лице отразяваше моето. Божичко, наистина ли бяхме толкова различни? Може би се дължеше на ранните му спомени от печенето. Наведох се, леко го целунах по ъгълчето на устата и се върнах в кухнята.

Когато го чух да излиза от кабинета, бях напълно готова. Запалих единствената златна свещичка на тортата му. Докато се приближаваше към мен, той ми се ухили до ушите и аз тихо запях „Честит рожден ден“. Крисчън се наведе и духна свещичката със затворени очи.

- Намислих си желание - каза, когато отново ги отвори, и кой знае защо, погледът му ме накара да се изчервя.

- Глазурата още не се е втвърдила. Надявам се да ти хареса.

- Нямам търпение да я опитам, Анастейжа - промълви Крисчън и думите му прозвучаха адски секси.

Отрязах по едно парче и грабнахме виличките.

- Ммм - измуча той одобрително. - Точно затова искам да се оженя за теб.

И аз се засмях от облекчение... харесваше му.

- Готова ли си да се срещнеш със семейството ми? - Крисчън угаси двигателя на аудито. Бяхме паркирали на отбивката пред къщата на родителите му.

- Да. Ще им съобщиш ли?

- Разбира се. Нямам търпение да видя реакциите им. - Усмихна ми се дяволито и слезе от колата.

Минаваше седем и половина и макар през деня да беше топло, от залива подухваше прохладен ветрец. Носех смарагдовозелена официална рокля с широк зелен колан - бях я намерила сутринта, докато тършувах в дрешника. Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе към входа. Карик широко отвори вратата още преди да почукаме.

- Здравей, Крисчън. Честит рожден ден, сине. - Пое протегнатата ръка на Крисчън и за негова изненада го притегли в кратка прегръдка.

- Ъъъ... благодаря, татко.

- Много се радвам да те видя пак, Ана. - Карик прегърна и мен и ние го последвахме вътре.

Преди да влезем в дневната, Кейт се втурна по коридора към нас. Изглеждаше бясна.

„О, не!“

- Вие двамата! Искам да говоря с вас - изръмжа тя с глас, който ни предупреждаваше да не се ебаваме с нея. Нервно погледнах Крисчън, който сви рамене и реши да приеме поведението й на шега, докато я следвахме към трапезарията. Озадаченият Карик остана на прага на дневната. Кейт затвори вратата и се обърна към мен.

- Какво е това?! - изсъска тя и размаха пред очите ми някакъв лист.

Тотално объркана, аз го взех и набързо го прегледах. Устата ми пресъхна.

Беше отговорът ми по имейла до Крисчън, когато обсъждахме договора.

22.

От лицето ми се оттече всякакъв цвят, кръвта ми се вледени от страх. Инстинктивно застанах между нея и Крисчън.

- Какво е това? - предпазливо попита той.

Не му обърнах внимание. Не можех да повярвам, че Кейт се държи така.

- Кейт! Това няма нищо общо с теб. - Злобно се вторачих в нея. Страхът ми се замени с гняв. Как смееше? Точно сега, точно днес! На рождения ден на Крисчън! Изненадана от реакцията ми, тя примига с ококорените си зелени очи.

- Какво е това, Ана? - повтори Крисчън, този път малко заплашително.

- Просто ни остави, Крисчън, моля те.

- Няма. Покажи ми го. - Той протегна ръка. Знаех, че е из-лишно да споря с него - гласът му звучеше студено и твърдо. Неохотно му подадох имейла.