Пясъчния човек

В снега не се забелязват никакви следи. Мъжът или е все още на моста, или е скочил. Кабелите над главите им призрачно свистят. През мъглата под тях проблясват прожекторите на затвора Хал.

Фредрик се опитва да се свърже с колегите им от другата страна на моста, но в радиото се чува единствено пукот.

Насочват се към средата на моста. Фредрик върви зад Ясим с фенерче в ръка. Ясим наблюдава как сянката му се люшка лудешки ту наляво, ту надясно.

Странно е, че колегите им от другата страна не се виждат.

Тук, на високия, изложен на стихиите мост, вятърът откъм морето е брулещ. Снегът бие право в очите им. Лицата им се вцепеняват от студ.

Ясим присвива очи, за да огледа моста пред тях, но той се губи насред вихрушката на мрака. Внезапно точно в края на лъча от фенерчето си зърва нещо. Висока фигура сякаш от клечки, без глава.

Спъва се и протяга ръка към ниския метален парапет. Снегът се сипе на парцали върху леда на петдесет метра под тях.

Лъчът от фенерчето му попада върху нещо и изгасва.

С разтуптяно сърце полицаят се взира напред, но вече не вижда фигурата.

Фредрик му подвиква нещо и Ясим се обръща. Партньорът му сочи към него, но е невъзможно да се разбере какво казва. Вижда се само, че изглежда уплашен. Посяга да извади пистолета от кобура си и едва тогава Ясим осъзнава, че Фредрик се опитва да го предупреди; че онова, което сочи, е зад гърба му.

Ясим се обръща и затаява дъх.

Между релсите точно към него пълзи някой. Ясим прави крачка назад и се опитва да извади пистолета си. Фигурата се изправя на крака и се олюлява. Оказва се млад мъж, който се взира в полицая с празни очи. Брадясалото му лице е слабо, скулите му са изпъкнали. Залита и очевидно има проблеми с дишането.

— Ранен ли сте?

Младият мъж се опитва да каже нещо, но започва да кашля и отново се свлича на колене.

— Какво казва тоя? — пита Фредрик, като приближава, все така с ръка върху дръжката на пистолета си.

— Ранен ли сте? — повтаря високо въпроса си Ясим.

— Не знам… Нищо не усещам… Аз…

— Елате с мен, моля!

Ясим го подхваща, помага му да се изправи и забелязва, че лявата му ръка е покрита със заледена кръв.

— Не мога… Пясъчния човек ни грабна… Не мога да се събудя…

14

Вратите на болница „Сьодермалм“ се затварят. Червенобузеста медицинска сестра помага на парамедиците да свалят носилката и да я закарат в Спешното отделение.

— Не открихме никакви лични документи — докладват те. — Нищичко.

Пациентът е предаден на дежурната сестра и откаран в една от стаите за преглед. След като снема жизнените му показатели, сестрата констатира, че пациентът е в критично състояние. Четири минути по-късно в Спешното отделение влиза доктор Ирма Гудуин и сестрата бързо докладва:

— Въздушни пътища проходими, без остри травми, но има лоша сатурация4, треска, признаци за сътресение на мозъка.

Лекарката оглежда картона и се насочва към измършавелия пациент. Дрехите му вече са разрязани. Костеливият му гръден кош се издига и спада в такт с учестеното му дишане.

— Все така без име? — пита.

— Да.

— Дайте му кислород!

Докато сестрата поставя кислородната маска, младият мъж лежи със затворени очи и потреперва.

Изглежда странно недохранен, но по тялото му не се забелязват никакви белези от игли. Доктор Гудуин никога досега не е виждала толкова бял човек. Сестрата отново мери температурата му и казва:

— Четирийсет градуса. Класическа треска!

Лекарката отбелязва в картона на пациента изследванията, които иска да бъдат направени, а после пак го оглежда. Раздираща кашлица. За кратко той отваря очи и прошепва:

— Не искам, не искам! Трябва да се прибера у дома, трябва… трябва…

— Къде живеете? Можете ли да ми кажете къде живеете? — пита лекарката.

— Живея? — пита той и едва преглъща.

— В делириум е — намесва се тихо сестрата.

— Боли ли ви нещо?

— Да — отговаря той с объркана усмивка.

— Можете ли да ми кажете…

— Не, не, неее! Тя пищи вътре в мен! Не мога да издържам, не мога…

И завърта очи. Следва нов пристъп на кашлица и нещастникът промърморва нещо за порцеланови пръсти. После се отпуска назад, неспособен да си поеме дъх.

Ирма Гудуин решава да предпише на пациента инжекция витамин B, антипиретици и интравенозен антибиотик — „Бензилпеницилин“, докато не пристигнат резултатите от насрочените изследвания.

През отворената врата на стаята се чува как старшата сестра говори по телефона. Всеки момент се очаква втора линейка — случай на бъбречна недостатъчност. Старшата сестра организира спешен екип и се обажда за хирург.

Ирма Гудуин се задържа още малко в стаята на неидентифицирания пациент и го оглежда. Червенобузестата сестра помага на другата да почистят кървяща рана върху бедрото на мъжа. Изглежда, че младежът е налетял на някой остър клон.

Лекарката спира на прага и внезапно отсича:

— Добави към антибиотика и макролиди5! Един грам „Еритромицин“, интравенозно!

Сестрата вдига стреснато глава и възкликва:

— Смяташ, че имаме случай на легионерска болест, така ли?

— Да видим първо изследванията, но…