Пясъчния човек

Рейдар и синът му са в стая 12 на Спешното отделение. Тя отваря вратата и вижда писателя, изпънат на болничното легло. Микаел стои до него и отказва да пусне ръката на баща си.

Рейдар повтаря на медицинската сестра, че трябва да види дъщеря си. В мига, в който зърва Сага, млъква.

Сестрата взема чисти компреси от количката и ги подава на Сага. После само посочва към челото й, където почернялата рана над веждата й се е отворила и отново кърви.

— Аз съм полицай — казва Сага и започва да опипва джобовете си за служебната си карта.

— Имате нужда от лекарска помощ — казва сестрата, но Сага я прекъсва и настоява и тримата да бъдат заведени в стаята на Фелисия Колер-Фрост в Инфекциозното отделение.

— Трябва да я видим! — натъртва накрая тя.

Медицинската сестра се обажда на когото трябва, получава разрешение и подкарва леглото с колелца на Рейдар към асансьора.

Колелцата проскърцват върху линолеума на пода.

Сага тръгва след количката и усеща, че не може да сдържи сълзите си.

Рейдар лежи със затворени очи, а Микаел крачи до него, все така отказващ да пусне ръката на баща си.

На етажа на инфекциозното ги посреща друга медицинска сестра и ги насочва към стая с приглушено осветление. Единственият звук наоколо идва от мониторите.

На леглото лежи изключително слаба жена. Дългата й черна коса е разстлана по възглавницата. Очите й са затворени, малките й ръце са отпуснати от двете страни на тялото.

Дишането й е повърхностно, лицето й е покрито с капчици пот.

— Фелисия! — прошепва Рейдар и се опитва да я докосне с ръка.

Микаел се навежда над сестра си и й прошепва с усмивка нещо.

Сага стои зад тях и не може да откъсне очи от Фелисия — пленницата, изтръгната от ръцете на мрака.

Епилог

Два дена по-късно Сага Бауер крачи през парка към щаба на Националната служба за сигурност. Сред обсипаните със сняг дървета и храсти пеят птички.

Косата й пак е започнала да расте. Има дванайсет фини шева на слепоочието си и пет през лявата вежда.

Вчера й се беше обадил шефът й Вернер Санден и й беше заповядал в осем часа днес да се яви в кабинета му, за да получи Медала на честта към Службата за сигурност. Церемонията й изглежда малко не на място. В имението Рокста бяха загинали трима души, а тялото на Юрек Валтер беше отнесено от течението дълбоко под леда, покриващ реката.

Преди да я изпишат от болницата, тя беше успяла да се отбие и при Юна Лина. Той търпеливо беше отговорил на всичките й въпроси и й беше обяснил защо Юрек и брат му са извършили всички онези зверства.

Вадим Леванов бил избягал от Ленинск заедно с двамата си синове Игор и Роман след катастрофалния инцидент от 1960 година, когато подготвената от съветските инженери междуконтинентална ракета избухнала още на площадката за изстрелване. Стигнал до Швеция, където получил разрешение за работа, и бил изпратен в каменоломната в Ротебро. Там бил настанен в една от работническите бараки за имигранти. Децата му живеели тайно с него. Вечер той им преподавал уроци, а през деня ги държал скрити с надеждата, че някой ден ще получи шведско гражданство и ще започне нов живот заедно със синовете си.

На това място Юна бе поискал чаша вода и когато Сага се беше привела, за да му помогне да пие, усети, че той трепери така, сякаш замръзва, въпреки че от тялото му се излъчва топлина.

Сага беше споделила с него разказа на Рейдар за това как се е запознал с близнаците. Момчетата показали на Рейдар тайно място за влизане в кариерата и тримата започнали да играят по големите купчини пресят пясък. Една вечер обаче Рейдар бил заловен от един от бригадирите. Бил толкова уплашен да не го накажат, че стоварил цялата вина върху по-големите момчета и посочил къщата им.

Комисията за защита на децата автоматично извела близнаците оттам и тъй като те не фигурирали в нито един шведски регистър, случаят бил прехвърлен на Отдела за чужденците.

Юна беше разказал на Сага, че братът на Юрек бил болен от пневмония и се намирал още в болница, когато самият Юрек бил екстрадиран в Казахстан. И тъй като там той нямал никакви близки, бил изпратен моментално в детски дом в Павлодар.

От тринайсетгодишна възраст Юрек работел на корабите по река Иртиш, а по време на размириците след смъртта на Сталин бил отведен насилствено от група чеченски бунтовници. Те закарали вече петнайсетгодишното момче в едно предградие на Грозни и там го превърнали във войник.

— Братята били изпратени в различни държави — беше изрекъл тихо Юна.

— Това е истинска лудост! — бе прошепнала Сага.

В онези години Швеция нямала почти никакъв опит с имигрантите и не разполагала с никакви ефективни методи и средства за работа с тях. Допускали се множество грешки и една от тях била, че веднага, след като оздравял, братът близнак на Юрек бил изпратен в Русия. Завършил в Детски дом 67 в Кузмински район на югоизточна Москва и в резултат на заболяването му бил отписан като умствено изоставащ и психически болен. Когато след години воюване Юрек напуснал Чечня и успял да издири брат си, той вече бил прехвърлен за постоянно в психиатрия и бил пълна развалина.