Пясъчния човек

Сага е толкова потънала в мислите си за братята близнаци, че изобщо не забелязва Корин Мейеро, когато стига до входа на сградата. Двете едва не се сблъскват. Косата на Корин е вдигната на опашка, облечена е с черно манто и ботуши с висок ток. И за първи път през живота си Сага си дава сметка за начина, по който е облечена. Може би е трябвало да избере нещо по-различно от обичайните си дънки и дебела канадка.

— Много впечатляващо! — възкликва усмихнато Корин и топло я прегръща.

Сага и Корин излизат заедно от асансьора и тръгват рамо до рамо по коридора, водещ към кабинета на началника им. Вътре ги чакат Натан Полок, Карлос Елиасон и Вернер Санден. На масата се вижда бутилка „Тетанже“15 и пет чаши за шампанско.

Вратата се затваря и Сага се ръкува с тримата мъже.

— Нека започнем с минута мълчание в памет на нашия колега Самуел Мендел, неговото семейство и останалите жертви — казва Карлос.

Сага свежда глава, но има проблеми със задържането на погледа си. Пред себе си вижда първите снимки от полицейската операция в индустриалния комплекс, където е разположена старата тухлена фабрика. С наближаването на сутринта станало ясно, че нито една от жертвите не е жива. Криминолозите започнали да поставят табели с номера в кишата над четиринайсетте гроба. Синовете на Самуел Мендел били открити завързани заедно в една шахта, покрити с парче ламарина. Останките на Ребека се намирали на десет метра от тях, в бидон с пластмасова тръбичка за въздух.

Шумът в ушите на Сага заглушава гласовете на присъстващите в стаята. Тя затваря очи и се опитва да осмисли наученото.

Травматизираните близнаци успели да стигнат до Полша, където Роман убил един човек, взел паспорта му и се превърнал в Юрек Валтер. Заедно се качили на ферибота за Истад, Швеция, откъдето потеглили навътре в страната.

Вече мъже на средна възраст, братята се върнали на мястото, където били откъснати от баща им — барака 4 на имигрантските общежития в кариерата край Ротебро.

Баща им бил прекарал десетилетия в опити да издири синовете си, но не можел да отиде лично в Русия, защото знаел, че ще бъде изпратен моментално в Гулаг. Бил написал стотици писма с надеждата да открие децата си и ги чакал да се завърнат, но само една година преди братята да пристигнат в Швеция, старецът се предал и се обесил.

Когато научил за самоубийството на баща си, Юрек изгубил и малкото, останало от душата му.

— И тогава започнал да затваря кръга на своето кърваво отмъщение — беше казал Юна.

Всеки, допринесъл за разделянето на семейството му, трябвало да бъде сполетян от същата съдба. Юрек отнемал децата на тези хора, внуците и съпругите им, сестрата и братята им. Целта била виновните да останат сами така, както техният баща бил оставен сам в каменоломната. Те трябвало да чакат и се надяват година след година. Едва след като се самоубият, на случайно останал жив техен роднина било позволявано да се върне у дома.

Точно затова близнаците не убивали жертвите си. Защото Юрек искал да накаже не онези, които погребвал или затварял, а останалите след тях. Пленниците били напъхвани в ковчези или бидони с тръбички за въздух. Повечето от тях умирали само след няколко дена, но шепа оцелели с години.

Труповете, открити в гората Лил-Ян и в района на индустриалния комплекс в Албано, хвърлят жестока светлина върху страховитото отмъщение на Юрек Валтер. Той е следвал своя безмилостна логика и точно затова изборът му на жертви не е пасвал на нито един от моделите на останалите серийни убийци.

На полицията щеше да й отнеме време, докато избистри всички детайли, но вече ставаше ясно каква е връзката между отделните жертви. Освен Рейдар Фрост, който е издал съществуването на момчетата на онзи бригадир в кариерата, близнаците включили в отмъщението си и отговорните за съдбата на семейството им от Комисията за защита на децата и Отдела за чужденците.

Сага се сеща за Йереми Магнусон, който е бил съвсем млад, когато от Отдела за чужденците са му възложили случая на близнаците. Юрек беше отнел съпругата му, сина му, внука му и накрая дъщеря му Агнета. Когато Йереми се беше обесил в ловната си хижа, Юрек бе отишъл да извади Агнета от гроба, където я бил заровил жива.

Едва сега Сага си дава сметка, че Юрек действително е имал за цел да извади жената оттам така, както беше казал на Юна. Беше отворил ковчега и бе приседнал край гроба, за да наблюдава отчаяните й опити да се измъкне оттам. В неговото съзнание тя е била негово копие — дете, обречено да се върне при нищото.

Юна бе обяснил, че братът на Юрек бил толкова съсипан психически, че избрал да остане да живее сред вещите на баща си в изоставените къщурки в кариерата. Правел всичко, което му казвал Юрек, научил се да борави с приспивателни и помагал на брат си да отвлича набелязаните жертви, а после надзиравал гробовете. Убежището, което баща им бил построил в очакване на ядрена война, започнало да им служи като вид предварителен арест, преди жертвите да бъдат заровени в гробове.