Пясъчния човек

Началникът на Сага нарушава пръв мълчанието и я изважда от тежките мисли, като почуква по една от чашите за шампанско. Вади тържествено от сейфа си синя кутия, отваря я и измъква оттам златен медал. Звезда, обгърната от венец, висяща на панделка в синьо и жълто.

Сага Бауер усеща как сърцето й най-неочаквано се разтуптява, когато чува Вернер да казва, че тя е показала забележителен кураж, храброст и интелигентност при изпълнение на мисията си. Очите на Карлос се навлажняват, Натан й се усмихва със сериозно изражение в очите.

Тя прави крачка напред и Вернер поставя медала на гърдите й.

Корин пляска с ръце и се усмихва. Карлос отваря шампанското и изстрелва тапата към тавана. Някой вдига тост и после Сага получава поздравите на присъстващите.

— Какво ще правиш сега? — пита я Полок.

— Засега съм в болнични, но после… не знам — отговаря тя.

Но си знае, че по никакъв начин не би издържала да стои дни наред в прашния си апартамент с повехналите цветя, със спомените си и чувството за вина.

— Сага Бауер, ти извърши велик подвиг за своята страна! — отбелязва Вернер Санден, след което добавя, че за съжаление ще се наложи да върне медала й в сейфа, тъй като целият случай е строго секретен и изтрит от всички публични регистри.

С тези думи взема внимателно медала от гърдите на Сага, поставя го в кутията му и го заключва обратно в сейфа.

Слънчевите лъчи едва пробиват мъглата, когато Сага Бауер излиза от станцията на метрото.

След като бяха арестували Юрек, Самуел Мендел и Юна Лина се бяха озовали в списъка му за отмъщение. Брат му беше успял да хване семейството на Самуел и вече стеснявал кръга около Сума и Луми, когато те загинали в катастрофа.

Микаел и Фелисия били държани в капсулата. Може би Юрек така и не разполагал с възможността да се разпореди къде да бъдат погребани. Остава неясно защо братът и сестрата са държани в плен през всичките години, в които Юрек се намирал в килията си в строго охраняваното психиатрично отделение. Брат му им давал дребни огризки и следял те да не избягат. Може би просто е чакал заповедите на Юрек. Както обикновено.

Вероятно Юрек не е успял да предвиди колко строга ще бъде присъдата му от Апелативния съд — доживотна присъда без никаква връзка с външния свят.

Годините минавали, но Юрек чакал своя звезден миг и за целта си съставил план. Очевидно и двамата братя се опитвали да стигнат до някакво разрешение на проблема и точно тогава Сусан Йелм решила да предаде на пациента си писмо от някакъв адвокат. Невъзможно е да се разбере какво точно е гласяло шифрованото писмо, но доказателствата подсказват, че братът на Юрек го е уведомил как да се свърже с него, като едновременно с това му докладвал за положението на Юна Лина и на двамата живи пленници.

Юрек нямал търпение да излезе, затова решил да създаде съответната обстановка, като направи опит да изпрати писмо на адреса на пощенската кутия, даден му от брат му.

Успял да състави писмото така, че да изглежда като молба за правна помощ. А всъщност то било заповед за освобождаването на Микаел. Юрек много добре знаел, че новината ще стигне бързо до Юна Лина и че полицията ще го ангажира да намери Фелисия. На този етап все още нямал представа каква форма точно ще приеме тази мисия, но бил сигурен в едно — че тя ще му осигури пробива, който така дълго чакал.

И тъй като никой не дошъл, за да се опитва да го убеждава да каже къде се намира момичето, той заподозрял, че един от новите пациенти в отделението е полицай под прикритие. Когато Сага се беше опитала да спаси Берни Ларшон, той вече със сигурност знаел, че полицаят е тя.

Едновременно с това Юрек наблюдавал изкъсо младия лекар Андерш Рьон как злоупотребява с властта си и как се наслаждава на ненаказуемостта си в отделението. Когато забелязал, че докторът се е прехласнал по Сага, той вече знаел как да осъществи така жадуваното си бягство. Единственото, което било необходимо, било да подмами докторчето в килията на Сага — заедно с ключовете и пропуските му, разбира се. Знаел, че Андерш Рьон по никакъв начин няма да устои на тази спяща красавица. След това прекарал няколко нощи в мокрене на тоалетна хартия и оставянето й да изсъхне върху лицето му, за да създаде глава, а чрез нея и илюзията, че спи в леглото си.

Студеният вятър брули лицето й, но Сага спира пред пекарната на улицата. Спомня си как Юна я беше предупредил, че Юрек лъже всички около себе си — слуша внимателно, навързва всички научени за противника подробности, използва ги за собствена изгода и смесва истини с лъжи, за да направи лъжите още по-убедителни.

Сага се обръща и тръгва през площад „Мария“.

Не беше искала да убие майка си. Сигурна е в това. Не беше станало нарочно.

Крачи бавно и мисли за баща си, Ларш-Ерик Бауер. Кардиолог в болницата „Санкт Йоран“. Не беше говорила с него от тринайсетгодишна възраст. Въпреки това Юрек Валтер я беше накарал да си припомни как той я люлееше на люлката в дома на баба й и дядо й, когато беше малка. Преди болестта на мама.

Студени тръпки пропълзяват по врата и ръцете й.