Пир за врани

— Човек трябва да е много глупав да изнасили мълчалива сестра — говореше сир Крейгтон. — Даже да ме пипне с ръце… казват, че са жени на Странника и женските им части били студени и мокри като лед. — Погледна накриво към Бриен. — Ъъъ… ще прощавате.

Бриен пришпори кобилата си към Дъскъндейл. Сир Илифер я последва, а сир Крейгтон пое тила.

След три часа настигнаха друга група, тътреща се към Дъскъндейл: търговец със слугите му и друг странстващ рицар. Търговецът яздеше пъстросива кобила, а слугите се редуваха да теглят фургона. Четирима се мъчеха в оковете и още двама крачеха до колелетата, но като чуха тропота на коне, се строиха около фургона, стиснали криваци от ясен. Търговецът извади арбалет, а рицарят — меча си.

— Ще прощавате за подозрителността — извика търговецът, — но времената са смутни, а си имам само сир Шадрич да ме пази. Кои сте вие?

— Че как кои — отвърна обиден сир Крейгтон. — Аз съм прочутият сир Крейгтон Дълъг клон, връщам се от битката на Черна вода, а това е приятелят ми, сир Илифер Бедняка.

— Не ви мислим зло — каза Бриен. Търговецът я изгледа подозрително.

— Милейди, вие да си бяхте стояли у дома. Защо сте облекли такова непривично облекло?

— Търся сестра си. — Не посмя да спомене името на Санса при обвинението в кралеубийство. — Тя е знатна девица и красива, със сини очи и кестенява коса. Може би сте я видели, с един едър рицар на четирийсетина години или с пиян шут.

— Пътищата са пълни с пияни шутове и похитени девици. Колкото до едри рицари, трудно е за един честен човек да опази корема си кръгъл, след като толкова хора стоят без храна… макар че вашият сир Крейгтон не е прегладнял, като гледам.

— Кокалът ми е едър — настоя сир Крейгтон. — Е, ще повървим ли заедно донякъде? Не се съмнявам в храбростта на сир Шадрич, но ми се струва дребничък, а три меча са по-добре от един.

„Четири меча“, помисли Бриен, но си задържа езика зад зъбите. Търговецът погледна ескорта си.

— Какво ще кажете, сир?

— А, от тия тримата няма какво да се боим. — Сир Шадрич беше жилав мъж с лисиче лице, с остър нос и къса тъмножълта коса; яздеше дългокрак светлокафяв жребец. Макар да нямаше повече от пет стъпки и две петини на ръст, се държеше самоуверено и надуто като петел. — Единият е стар, другият е дебел, а третата е жена. Да дойдат.

— Както кажеш. — Търговецът отпусна арбалета си.

Щом продължиха по пътя, наетият рицар изостана назад и я огледа от глава до пети, като някой бут хубаво осолено свинско.

— Яка и здрава пачавра си, като те гледам.

Подигравката на Джайм я беше ранила дълбоко; думите на дребосъка почти не я засегнаха.

— Великан в сравнение с някои. Той се засмя.

— Достатъчно съм голям където трябва, пачавро.

— Търговецът те нарече Шадрич.

— Сир Шадрич от Сенчеста клисура. Някои ми викат Лудата мишка. — Завъртя щита си да й покаже герба, голяма бяла мишка със свирепи червени очи на кафяво и синьо поле. — Кафявото са земите, из коиго съм скитосвал, синьото — реките, които съм прекосил. Мишката съм аз.

— А луд ли си?

— О, доста. Простите мишки бягат от кръв и битки. Лудата мишка сама ги търси.

— Май рядко ги намира.

— Намирам достатъчно. Не съм турнирен рицар, вярно. За бойното поле си пазя силата, жено.

„Жено“ трябваше да е комплимент в сравнение с „пачавро“, предположи тя.

— Двамата с добрия сир Крейгтон имате много общо тогава. Сир Шадрич се засмя.

— О, съмнявам се, но току-виж излезе, че с тебе двамата търсим едно и също. Малка изгубена сестра, а? Със сини очи и кестенява коса? — Засмя се отново. — Не си единственият ловец из горите. И аз я търся Санса Старк.

Бриен запази равнодушна маска, за да прикрие тревогата си.

— Коя е тази Санса Старк и защо я търсиш?

— От обич, от какво друго?

Тя сбръчка чело.

— Обич?

— Аха. Обич към златото. За разлика от вашия добър сир Крейгтон, аз наистина се бих на Черна вода, но на губещата страна. Откупът ми ме разори. Знаеш кой е Варис, нали? Евнухът е предложил тежка кесия злато за това момиче, дето изобщо не си чувала за него. Не съм алчен. Ако някоя яка пачавра ми помогне да намеря това непослушно дете, бих разделил с нея жълтиците на Паяка.

— Мислех, че си се наел при търговеца.

— Само до Дъскъндейл. Хибалд е толкова стиснат, колкото и плашлив. А е много плашлив. Какво ще кажеш, пачавро?

— Никаква Санса Старк не знам — настоя тя. — Търся сестра си, благородно момиче…

— … със сини очи и кестенява коса, тъй де. Впрочем, кой е този рицар, който пътува със сестра ти? Или го нарече шут? — Сир Шадрич не изчака за отговор, което беше добре, защото Бриен нямаше отговор. — Един шут е избягал от Кралския чертог в нощта, когато умря крал Джофри, дебелак с нос, пълен със спукани вени, някой си сир Донтос Червения, от Дъскъндейл. Дано сестра ти и нейният пиян шут да не ги сбъркат с момичето Старк и сир Донтос. Виж, това би било много неприятно. — Смуши жребеца си и препусна напред.