Пир за врани

Дори Джайм Ланистър рядко беше успявал да накара Бриен да се чувства толкова глупаво. „Не си единственият ловец из горите“. Онази Брела й беше разказала как Джофри лишил сир Донтос от шпорите, как лейди Санса молела Джофри да пощади живота му. „Той й е помогнал да избяга“, реши Бриен, като чу историята. „Намери сир Донтос и ще намериш Санса“. Трябваше да се сети, че ще има и други, които да я търсят. „Някои дори може да се окажат по-малко добронамерени от сир Шадрич“. Можеше само да се надява, че сир Донтос е успял да скрие Санса добре. „Но ако е така, как изобщо ще я намеря?“

Продължи да язди намръщена.

На свечеряване стигнаха до един хан, висока дървена постройка до стар каменен мост. Това било и името на хана, каза им сир Крейгтон: Стария каменен мост. Ханджията му бил приятел.

— Като готвач не е лош, а и бълхите в стаите му не са повече, отколкото другаде — препоръча им го той. — Кой е за топло легло тая нощ?

— Ние — не — рече сир Илифер Бедняка. — Нямаме пари за стаи.

— Аз мога да платя за трима ни. — На Бриен пари не й липсваха, Джайм се беше погрижил за това. В дисагите си беше намерила тлъста кесия, пълна със сребърни елени и медни звезди, по-малка, натъпкана със златни дракони, и свитък пергамент, заповядващ на всички верни поданици на краля да помагат на приносителя, Бриен от дома Тарт, която е по работа на Негово величество. Беше подписан с детския почерк на Томен, Първия с това име, Крал на андалите на Ройнар и на Първите хора и Владетел на Седемте кралства.

Хибалд нареди на хората си да оставят фургона до конюшните. От шестоъгълните стъкла на прозорците на хана грееше топла жълта светлина и Бриен чу как изцвили жребец, надушил миризмата на кобилата й. Тъкмо разхлабваше подпръга, когато едно момче дойде от конюшнята и каза:

— Позволете на мен, сир…

— Не съм сир — отвърна му тя, — но можеш да се погрижиш за кобилата. Нахрани я, изчеткай я и я напой.

Момчето се изчерви.

— Моля за извинение, милейди. Помислих…

— Грешката е обичайна.

Бриен му подаде юздите и последва другите в хана, с дисагите през рамо и навитото на руло одеяло под мишница.

Дъсченият под на гостилницата беше покрит с пресни дървени стърготини, а въздухът миришеше на хмел, на пушек и на месо. Печеното цвърчеше и пукаше над огъня. Около една маса седяха шестима местни и си говореха, но млъкнаха, щом странниците влязоха. Бриен усещаше очите им по себе си. Въпреки ризницата, плаща и кожения елек се чувстваше гола под погледите им.

Появи се и ханджията, стискаше по три халби във всяка ръка и плискаше ейл на всяка стъпка.

— Имаш ли стаи, добри стопанино — попита го търговецът.

— Може и да имам — отвърна ханджията. — За тия, дето имат пари.

Сир Крейгтон Дългия клон изглеждаше обиден.

— Нагл, така ли посрещаш стар приятел? Аз съм, Дългия клон.

— Вярно, че си ти. Дължиш ми седем елена. Покажи ми сребро и ще ти покажа легло. — Ханджията остави половниците една по една, като плисна още бира по масата.

— Аз ще платя една стая за себе си и втора за двамата ми спътници. — Бриен посочи сир Крейгтон и сир Илифер.

— И аз ще взема една стая — каза търговецът, — за мен и за сир Шадрич. Слугите ми ще спят в конюшните, ако съизволите.

Ханджията ги изгледа.

— Не съизволявам, но може и да разреша. Ще искате ли вечеря? Козешкото на шиша го бива.

— Колко е добро ще преценя сам — заяви Хибалд. — Хората ми ще се задоволят с хляб и от мазнината.

Тъй че вечеряха. Бриен също опита от козешкото, след като отиде с ханджията на горния кат, лепна няколко монети в шепата му и стовари вещите си във втората стая, която й показа. Поръча козешко и за сир Крейгтон и сир Илифер, нали бяха споделили пъстървата си с нея. Странстващите рицари и търговецът отмиха месото с ейл, а Бриен изпи чаша козе мляко. Заслуша приказките на масата: надяваше се отчаяно да чуе нещо, което може да й помогне да намери Санса.

— Идвате от Кралски чертог — подхвърли на Хибалд един от местните. — Вярно ли е, че Кралеубиеца е осакатял?

— Съвсем вярно — каза Хибалд. — Загубил си е десницата.

— Аха — допълни сир Крейгтон, — сдъвкало му я едно вълчище, чух, едно от ония чудовища, дето се въдят в Севера. Нищо добро не иде от Севера. Боговете им даже са шантави.

— Не беше вълк — чу се да казва Бриен. — Джайм изгуби ръката си от един наемник, кохориканец.

— Не е лесна работа да се биеш с лявата ръка — отбеляза Лудата мишка.

— Ба — изпръхтя сир Крейгтон Дългия клон. — Че аз се бия еднакво добре и с двете.

— А, не се съмнявам в това. — Сир Шадрич вдигна половницата си за наздраве.

Бриен си припомни битката си с Джайм Ланистър в горите. Единственото, което можеше да прави, бе да държи меча му на разстояние. „Беше отслабнал от пленничеството си и с пранги на китките. Никой рицар в Седемте кралства не би могъл да застане срещу него в пълната му сила и без да му пречат пранги“. Джайм беше извършил много злини, но можеше да се бие. Осакатяването му беше чудовищно жестоко. Едно е да убиеш лъв, съвсем друго — да му отрежеш лапата и да го оставиш сломен и безпомощен.