Пир за врани

— Матис Роуан е чувствителен, разумен, харесван — продължи невъзмутимо чичо й. — Рандил Тарли е най-добрият войник в кралството. Лоша Ръка за мирно време, но след като Тивин е мъртъв, няма по-добър, който да довърши тази война. Лорд Тирел не може да го приеме като оскърбление, ако избереш един от неговите знаменосци за Ръка. И Тарли, и Роуан са способни… и лоялни. Назначиш ли един от двамата, ще го направиш свой. Ще укрепиш себе си и ще отслабиш Планински рай, но въпреки това Мейс най-вероятно ще ти е благодарен. — Сви рамене. — Това е съветът ми, можеш да го приемеш или не. Ако щеш, направи Лунното момче Ръка, все ми е едно. Брат ми е мъртъв, Церсей. Ще го върна у дома.

„Предател — помисли тя. — Обърниплащ“. Зачуди се колко ли му е дал Мейс Тирел.

— Готов си да изоставиш своя крал, когато има най-много нужда от теб — каза му. — Готов си да изоставиш Томен.

— Томен си има майка. — Зелените очи на сир Кеван срещнаха нейните, без да мигнат. Последна капка вино се люшна, мокра и червена под брадичката му, после капна. — Да — промълви той тихо. — И баща също, мисля.

ДЖАЙМ

Сир Джайм Ланистър, целият в бяло, стоеше над тялото на баща си, свил петте си пръста около дръжката на големия златен меч.

На свечеряване вътрешността на Великата септа на Белор стана сумрачна и зловеща. Последните лъчи дневна светлина падаха косо през високите прозорци и къпеха високите статуи на Седемте в червена здрачевина. Около олтарите им блещукаха благовонни свещи, а в трансептите се сбираха тъмни сенки и запълзяваха бавно по мраморните подове. Ехото на вечерните песнопения заглъхна със стъпките на последните опечалени.

Бейлон Суан и Лорас Тирел останаха, след като излезе и последният.

— Никой не може да стои на бдение седем дни и седем нощи — каза сир Бейлон. — Кога спахте за последен път, милорд?

— Когато милорд баща ми беше жив — отвърна Джайм.

— Позволете да ви сменя — предложи сир Лорас.

— Той не беше вашият баща. — „Не го уби ти. Убих го аз. Тирион може да е пуснал стрелата на арбалета, която го порази, но аз пуснах Тирион“. — Оставете ме.

— Както заповяда милорд — отзова се Суан.

Сир Лорас изглеждаше готов да спори още, но сир Бейлон го хвана под мишницата и го поведе. Джайм чу заглъхващия ек на стъпките им. И отново остана сам със своя лорд баща, сред свещите и кристалите, и гадно-сладникавата миризма на смърт. Гърбът го болеше от тежестта на бронята, а краката му бяха изтръпнали. Помръдна леко и пръстите му се стегнаха около дръжката на златния меч. Не можеше да върти меч, но можеше да го държи. Липсващата му длан пулсираше. Това беше почти смешно. Чувстваше по-живо ръката, която бе загубил, отколкото всичко друго по тялото си.

„Ръката ми е зажадняла за меч. Трябва да убия някого. Варис за начало, но първо трябва да намеря камъка, под който се крие“.

— Заповядах на евнуха да го отведе на кораб, не в спалнята ти — заговори той на мъртвеца. — Кръвта е толкова по неговите ръце, колкото… и на Тирион. — „Кръвта е толкова по неговите ръце, колкото по моите“, искаше да каже, но думите заседнаха в гърлото му. „Аз накарах Варис да направи каквото направи“.

Онази нощ беше чакал в покоите на евнуха, след като най-сетне бе решил да не позволи малкият му брат да умре. Докато чакаше, беше заточвал камата си и стърженето на камъка по стоманата му носеше странна утеха. Щом чу стъпките, застана до вратата. Варис влезе с лъх на пудра и лавандула. Джайм пристъпи зад него, изрита го в сгъвката на коляното, натисна с крак гърдите му и опря ножа под меката му бяла брадичка.

— Каква приятна среща, лорд Варис.

— Сир Джайм? — изпъшка Варис. — Уплашихте ме.

— Точно това исках. — Изви камата и по острието потече струйка кръв. — Мислех си, че бихте могли да ми помогнете да измъкна брат си от килията му, преди сир Илин да му е отсякъл главата. Грозна глава е, признавам, но му е само една.

— Да… но… бихте ли… махнали ножа… да, леко, ако благоволи милорд, леко, ох, боли… — Евнухът опипа гърлото си и зяпна кръвта по пръстите си. — Винаги ме е отвращавала гледката на собствената ми кръв.

— Скоро ще се отвратите повече, ако не ми помогнете.

— Брат ви… ако Дяволчето изчезне необяснимо от килията си, щ-ще има много въпроси. Ж-животът ми ще е в опасност.

— Животът ви е в ръцете ми. Не ме интересува какви тайни знаете. Ако Тирион умре, няма да го надживеете дълго, обещавам ви.

— Ах. — Евнухът осмука кръвта от пръстите си. — Искате нещо ужасно… да пусна Дяволчето, който уби нашия обичен крал. Да не би да вярвате, че е невинен?

— Невинен или виновен, един Ланистър плаща дълговете си — глупаво отвърна Джайм.

Оттогава не беше спал. Сега виждаше брат си, щом затвореше очи, широката крива усмивка на джуджето под смачкания му нос, щом светлината на факела облиза лицето му.

— Жалък глупав сляп сакат глупак — беше му изръмжал със злоба. — Церсей е лъжлива курва, ебе се с Лансел и Озмунд Черното котле, и сигурно и с Лунното момче, доколкото знам. А аз съм чудовището, каквото всички казват, че съм. Да, аз убих онова изчадие, син ви.