Пир за врани

— Рядко я викам изобщо. Тази жена ме плаши. Кой час е сега? — Лорд Родрик погледна към прозореца и огряното от луната море. — Стъмнило се е. Толкова скоро? Не бях забелязал. Ти закъсня. Чакахме те още преди няколко дни.

— Ветровете бяха срещу нас, а и докарах пленници. Жената и децата на Робет Гловър. Най-малкото е още кърмаче, а млякото на лейди Гловър пресъхна по пътя. Нямах друг избор, освен да спра „Черен вятър“ край Каменен бряг и да пратя хората си да намерят кърмачка. Намериха коза. Момичето не върви на добре. Дали ще се намери кърмачка в селото? Дълбок лес е важен за плановете ми.

— Плановете ти трябва да се променят. Много късно дойде.

— Късно и гладна. — Тя изпъна дългите си крака под масата и разлисти някаква книга: описание на войната на Мегор Жестокия срещу „Окаяниците“. — А, и жадна също. Един рог ейл ще ми дойде добре, вуйчо.

Лорд Родрик сви устни.

— Знаеш, че не разрешавам храна и пиене в библиотеката си. Книгите…

— … може да пострадат. — Аша се засмя. Вуйчо й се намръщи.

— Много обичаш да ме ядосваш.

— О, не гледай толкова тъжно. Не познавам мъж, когото да не ядосвам, би трябвало вече да го знаеш. Но стига за мен. Ти как си?

Той сви рамене.

— Нормално. Очите ми отслабват. Поръчах да ми пратят лещата от Мир, да чета по-лесно.

— А леля как е?

Лорд Родрик въздъхна.

— Още е със седем години по-голяма от мен и е убедена, че Десет кули би трябвало да е неин. Все повече забравя, но това не забравя. Скърби за умрелия си съпруг толкова дълбоко, колкото в деня, в който умря, макар че не винаги може да си спомни името му.

— Не съм сигурна дали изобщо го е знаела. — Аша тупна книгата на септона в ръцете си и я остави настрана. — Убит ли беше баща ми?

— Така вярва майка ти.

„Имаше времена, в които самата тя с радост щеше да го убие“, помисли Аша.

— А моят вуйчо в какво вярва?

— Бейлон падна и загина, когато един въжен мост се скъса под него. Бурята се усилила, мостът се е люлял и извивал с всеки порив на вятъра. — Родрик сви рамене. — Така поне ни казаха. Майка ти получи птица от майстер Вендамир.

Аша измъкна камата си и почна да чисти черното под ноктите си.

— Три години далече в морето и Вранското око се връща в деня, в който загива баща ми.

— На следващия ден, както чухме. „Тишина“ все още е бил в открито море, когато Бейлон умря, така поне твърдят. Все пак ще се съглася с теб, че връщането на Юрон беше… навременно, да го наречем?

— Аз не бих го нарекла така. — Аша заби камата в масата. — Къде са ми корабите?! Преброих четиридесет бойни кораба вързани долу. Съвсем недостатъчно, за да изхвърля Вранско око от бащиния ми стол.

— Призовах ги. От твое име, заради обичта, която храня към теб и майка ти. Домът Харлоу се събра. Каменно дърво също, и Волмарк. Някои от Майр…

— Всички от острова на Харлоу… един остров от седемте. Видях само едно-едничко знаме на Ботли в залата, от Пайк. Къде са корабите от Солена скала? От Оркууд, от двата Уика?

— Белор Блектайд дойде от Черен прилив да се посъветва с мен и веднага отплава. — Лорд Родрик затвори „Книгата за изгубените книги“. — Сега е на Стари Уик.

— Стари Уик? — Аша се беше страхувала, че ще каже, че всички са на Пайк, да се врекат във вярност на Вранско око. — Защо на Стари Уик?

— Мислех, че ще си чула. Ерон Мокра коса е свикал кралски събор.

Аша отметна глава и се изсмя.

— Удавеният бог трябва да е натикал риба бодливец в задника на чичо Ерон. Кралски събор?! Това някаква шега ли е, или го мисли сериозно?

— Мократа коса не се е шегувал, откакто се удави. И другите жреци подеха призива му. Берон Блектайд Слепия, Тар Трижди уда вения… дори старият Сив гларус напусна скалата, на която живее, за да проповядва този кралски събор из цял Харлоу. В момента капитаните се събират на Стари Уик. Аша беше смаяна.

— Вранското око съгласил ли се е да присъства на този свещен фарс и да приеме решението му?

— Вранското око не споделя с мен. Откакто ме призова в Пайк да му се закълна като васал, не съм получавал вест от него.

„Кралски събор. Това е нещо ново… или по-скоро нещо много старо“.

— А чичо ми Виктарион? Той как приема идеята на Мокра коса?

— Виктарион е известен за смъртта на баща ти. Както и за този кралски събор, несъмнено. Нищо друго не мога да кажа.

„По-добре кралски събор, отколкото война“.

— Мисля, че ще целуна миризливите крака на Мократа коса и ще почистя водораслите между пръстите му. — Аша издърпа камата и я прибра в канията. — Кралски събор, моля ви се!

— На Стари Уик — потвърди лорд Родрик. — Моля се само да не е кървав. Прегледах „История на железнородените“ на Херег. Когато морските крале и кралете на скалите за последен път са се срещнали на кралски събор, Урон от Оркмонт пуснал сред тях брадварите си и ребрата на Нага почервенели от кръв. Домът Грейайрън управлявал, без да е избран, хиляда години след онзи черен ден, докато не дошли андалите.

— Трябва да ми заемеш книгата на Херег, вуйчо. — Трябваше да научи всичко за кралските събори, преди да стигне в Стари Уик.