Пир за врани

— Чичо ти го купи — отвърна Трие. — „Тишина“ се върна с трюмове, пълни със съкровища. Кюлчета злато и перли, смарагди и рубини, сапфири, големи колкото яйце, и торби с монети, толкова тежки, че никой не може да ги вдигне… Вранското око си купува приятели наляво и надясно. Чичо ми Джърмънд вече се нарича лорд Ботли и управлява във Владетелски пристан като човек на чичо ти.

— Ти си законният лорд Ботли — увери го тя. — Щом си взема Престола от Морски камък, земите ти ще бъдат възстановени.

— За мен е без значение. Колко си хубава на луната светлина, Аша. Вече си жена… но още помня онова слабичко момиче с лице, цялото в лунички.

„Защо трябва винаги да ми напомнят за луничките?“

— И аз го помня това.

„Макар и не с такава нежност като теб“. От петте момчета, които майка й бе довела на Пайк като повереници, след като Нед Старк беше взел последния й жив син за заложник, Трие беше най-близо по възраст с Аша. Не беше първото момче, което бе целунала, но беше първият, който развърза връзките на кожения й елек и пъхна потната си ръка, за да опипа напъпващите й гърди.

„Щях да му позволя да опипа повече, стига да беше достатъчно смел“. Първото й разцъфване бе дошло по време на войната и събуди желанието й, но и преди това Аша беше любопитна. „Просто беше до мен, на моите години, и му се искаше, нищо повече… и пълната луна“. Все пак щеше да го нарече „любов“, докато Трие не се увлече в приказки за децата, които щяла да му роди: дузина синове най-малкото и, о, няколко дъщери отгоре. „Не искам дузина синове“, беше му отвърнала ужасена. „Искам приключения“. Скоро след това майстер Кален ги хвана увлечени в играта им и младият Тристифер Ботли бе отпратен в Черен прилив.

— Писах ти писма — каза той, — но майстер Джоусран не искаше да ги праща. Веднъж дадох сребърен елен на един гребец на търговска галера на път за Владетелски пристан и той обеща да ти предаде писмото ми.

— Свил ти е парите и е хвърлил писмото в морето.

— Боях се точно от това. И твоите писма не ми даваха.

„Не съм ти писала“. Всъщност беше изпитала облекчение, когато отпратиха Трие. Опипванията му вече бяха започнали да й досаждат. Но той едва ли държеше да чуе точно това.

— Ерон Мокра коса е свикал кралски събор. Ще дойдеш ли да говориш за мен?

— С теб ще отида навсякъде, но… Лорд Блектайд казва, че този кралски събор е опасна глупост. Смята, че чичо ти ще ги избие всичките, като Урон.

„Достатъчно е луд, за да го направи“.

— Няма достатъчно сила.

— Нищо не знаеш за силата му. Събира хора на Пайк. Оркууд от Оркмонт му е довел двайсет бойни кораба, а Джон Майр Мършавия — дванайсет. С тях е Лукас Код Левака. И Харън Халфхор, Червения гребец, Кемет Пайк Копелето, Родрик Фриборн, Торволд Кафявия зъб…

— Дребни фигури. — Аша ги знаеше, всички до един. — Синове на солени жени, внуци на роби. Хората на Код… знаеш ли им девиза?

— „Дори да ни презират всички“ — отвърна Трие. — Но хванат ли те в мрежите си, ще умреш толкова лесно, колкото ако бяха господари на дракони. Има и по-лошо. Вранското око е довел чудовища, да… и магьосници.

— Чичо ми открай време си пада по шарлатани и шутове — отвър на Аша. — Баща ми често се караше с него за това. Магьосниците да си призовават боговете. Мокра коса ще призове нашия и ще ги удави. Имам ли гласа ти на събора, Трие?

— Имаш ме целия, Аша. Аз съм твой, завинаги. Аша, искам да се оженя за теб. Лейди майка ти е дала Съгласие.

Тя едва потисна стона си. „Можеше първо да попиташ мен… макар че отговорът изобщо нямаше да ти хареса“.

— Вече не съм вторият син — продължи той. — Аз съм законният лорд Ботли, както сама каза. А ти си…

— Какво съм ще се реши на Стари Уик. Трие, вече не сме деца, които се опипват и се мъчат да разберат кое къде се пъха. Мислиш си, че искаш да се ожениш за мен, но не искаш.

— Искам. Само теб сънувам. Аша, заклевам се в костите на Нага. Никога не съм докосвал друга жена.

— Ами иди и докосни някоя… или две, десет. Аз съм докосвала повече мъже, отколкото мога да преброя. Кои с устни, кои с брадва.

Беше отдала девичата си чест на шестнайсет — на един красив русокос моряк на търговска галера, дошла от Лис. Знаеше само шест думи на Общата реч, но една от тях беше „ебане“ — същата, която се надяваше да чуе. След това благоразумно потърси горска вещица, която й показа как да си прави отвара от лунен чай, за да опази корема си плосък.

Ботли примига, сякаш не разбра съвсем думите й.

— Ти… мислех, че ще чакаш. Защо… — Потърка устата си с длан. — Аша, насилиха ли те?

— Толкова ме насили, че му скъсах туниката. Не искаш да се ожениш за мен, повярвай ми. Ти си сладко момче и винаги си бил такъв, но аз не съм сладко момиче. Оженим ли се, много скоро ще ме намразиш.

— Никога. Аша!

Беше й омръзнал. Болна майка, убит баща и цяла напаст чичовци бяха предостатъчно за всяка жена; не й трябваше и болно от любов пале отгоре на всичко.

— Намери си бардак, Трие. Там ще ти изцерят болката.

— Никога не бих могъл да… — Тристифер поклати глава. — Двамата сме един за друг, Аша. Винаги съм знаел, че ще си моя жена и майка на моите синове. — Сграбчи я за лакътя.