Планетата на Шекспир

— Това, което ще постигнеш — заяви Хортън, е да прережеш кабелите му.

— Сигурно няма кабели — намеси се Илейн. — Нищо чак толкова грубо.

— Също така — продължи Никодим, — ако успея да освободя таблото, вероятно ще мога да отстраня покритието.

— Покритието? Ти каза, че е силово поле.

— Не знам какво е — призна Никодим.

— Приемам — рече Хортън, — че не е имало втора кутия. Тази, която изключва покритието.

— Не е имало — съгласи се Илейн — и това означава, че някой е променил настройката. Някой, който не е искал никой да напуска тази планета.

— Искаш да кажеш, че планетата е затворена?

— Предполагам, че е така — отвърна тя. — Предполагам, че някъде по другите тунели трябва да е имало знаци, които да предупреждават пътника да не избира тази планета, но даже и да е било така, знаците отдавна са изчезнали или може би са още там, но ние не знаем какво да търсим.

— Дори и да ги намерим — рече Никодим, — сигурно няма да можем да ги разчетем.

— Правилно — каза Илейн.

Хищника се приближи дебнешком по пътеката.

— Нося ново прясно месо — обяви той. — Как върви работата? Решихте ли проблема?

— Не — отговори Никодим и се върна към работата си.

— Много се бавиш — рече Хищника.

Никодим отново се обърна.

— Махай се! — отсече той. — Пречиш ми от самото начало. Ти и приятеля ти Шекспир сте се мотали години, без да сторите каквото и да е било, а сега очакваш ние да свършим всичко за час или два.

— Но ти имаш инструменти — оплака се Хищника. — Инструменти и знания. Шекспир нямаше нищо от това, нито аз. Струва ми се. че с инструменти и знания…

— Хищнико — прекъсна го Хортън, — никога не сме ти казвали, че можем да направим нещо. Никодим каза. че ще се опита. Нямаш никакви гаранции. Престани да се държиш, сякаш нарушаваме обещание, което сме ти дали. Никога не сме ти обещавали нещо.

— Може би ще е по-добре — предложи Хищника, — ако опитаме с някаква магия. Да обединим магиите си. Моята магия, твоята магия и нейната магия — той посочи Илейн.

— Магията няма да помогне — отвърна Никодим. — Ако изобщо има нещо. наречено магия.

— О, магията наистина съществува — каза Хищника. — Няма съмнение в това. — Той се обърна към Илейн: — Не е ли така?

— Виждала съм магии — отговори тя. Или това, което се представя за магии. Някои от тях, изглежда, действат. Не всеки път, разбира се.

— Случайност — рече Никодим.

— Не, нещо повече от случайност — възрази тя.

— Защо просто не се махнем всички — предложи Хортън — и да дадем възможност на Никодим да свърши това, което прави. Освен — обърна се той към Никодим — ако не мислиш, че ще ти е нужна помощ.

— Не мисля — каза Никодим.

— Нека да отидем да разгледаме града — изрази желание Илейн. — Умирам да то видя.

— Ще се отбием в лагера да вземем фенерче — каза Хортън и после попита Никодим: — Нали имаме фенерче?

— Да — отвърна Никодим. — Ще го намериш в багажа.

— Няма ли да дойдеш с нас? — запита Хортън Хищника.

— Ако ми разрешите, не — рече Хищника. — Градът е място, което ме изнервя. Ще остана тук. Ще насърчавам робота.

— Ще си държиш устата затворена — каза Никодим. — Няма дори да дишаш към мен. И никакви съвети.

— Ще се правя, че все едно ме няма — обеща смирено Хищника.

17