Планетата на Шекспир

— Подарък — каза Хищника. — Последен подарък. Нека малките гладни животинки не жалят плътта ми. Предлагам себе си на много други живи същества. Велика последна подялба.

— Разбирам — рече Хортън.

— Подялба, подарък — повтори Хищника. — Това са важни неща.

27

Като вървяха, заобикаляйки Езерото, Илейн каза учудено:

— Роботът не е с нас.

— Остана при Хищника — отвърна Хортън. — Остана да бди за последно. Такъв е обичаят му. Нещо като ирландско бдение. Но ти не знаеш какво е ирландско бдение.

— Не, не знам. Какво е ирландско бдение?

— Седене край мъртвите. Бдение над тях. Никодим го е правил и за другите хора, които бяха на кораба с мен. На самотна планета край непознато слънце. Искал е да се помоли за тях, опитал се е да се помоли, но не е могъл. Помислил си е, че не е редно робот да чете молитва. Затова е сторил за тях нещо друго. Постоял е известно време с тях. Не е избързал да си тръгне.

— Колко хубаво е направил. Било е по-добро от молитва.

— И аз мисля така — рече Хортън. — Сигурна ли си, че знаеш къде е паднал драконът? Още няма ни следа от него.

— Видях го как падна — отговори тя. — Мисля, че знам мястото. Малко по-натам.

— Спомняш ли си как се чудехме защо драконът е бил затворен във времето — каза Хортън, — ако наистина е бил затворен във времето. Как си измисляхме събития, за да потулим факта, че не знаехме абсолютно нищо. Създавахме си малки човешки басни, за да придадем значение и някакво обяснение на нещо, което бе извън разбиранията ни.

— На мен — рече Илейн — сега ми изглежда съвсем очевидно защо е бил оставен там. Оставен е бил да чака излюпването на чудовището, за да го убие, когато се излюпи. По някакъв начин излюпването му е щяло да отвори капана на времето и да освободи дракона и то наистина пусна дракона, каквото и да стана по-нататък.

— Те, които и да са били — разсъждаваше Хортън, — са заключили дракона във времето, докато дойде денят, когато чудовището е щяло да се излюпи. Трябва да са знаели, че яйцето е било снесено, и ако са знаели това, защо не са се опитали да унищожат яйцето — ако е било яйце — или каквото и да е било? За какво им е било разиграването на целия този театър.

— Може да са знаели само, че яйцето е било снесено, но да са нямали представа къде.

— Но драконът се намираше на по-малко от километър…

— Вероятно са знаели най-общо района. Дори и така, да се открие яйцето би било като да се пресеят декари пясък в търсене на нещо, което може да е трудно различимо, дори и да не е скрито — може да е така замаскирано, че дори да гледаш право към него, да не го разпознаеш. А може и да не са имали време да търсят. Трябвало е да си заминат поради някаква причина навярно доста бързо, така че са поставили дракона в скривалището и когато са си тръгвали от планетата, са затворили тунела, така че, ако нещо се случи и дракона не успее да убие чудовището, то да не може да напусне планетата. Колкото до излюпването, говорим за излюпването на чудовището, но не мисля, че терминът е съвсем правилен. На това, което е създало чудовището, трябва да му е било необходимо доста време. Чудовището трябва да е преминало през дълъг период на развитие, преди да се измъкне от могилата. Като някогашния седемнадесетгодишен скакалец от Земята или поне като в старата приказка за седемнадесетгодишния скакалец. С изключение на това, че на чудовището са му били нужни много повече от седемнадесет години.

— Това, което ме озадачава — рече Хортън, — е защо тези, които са поставили капан на чудовището, като са пъхнали дракона във времето, са се страхували явно прекалено много от него, че са си създали такива големи главоболия. Чудовището бе грамадно наистина и доста неприятно, но Хищника му клъцна гърлото с един удар и с това се свърши.

Илейн повдигна рамене.

— Беше зло. Можеше да се почувства злото, излъчвано от него. Ти също го почувства, нали?

— Почувствах го — отвърна Хортън.

— Това не бе само малко зло, каквото много форми на живот проявяват или са способни само на малко зло. Това в него бе по-скоро огромно зло, което не би могло да се измери. То бе абсолютно отрицание на всичко добро и хубаво. Хищника го изненада, преди да е успяло да събере във фокус цялото си зло. Беше новоизлюпено, още почти нищо неосъзнаващо, когато Хищника връхлетя върху му. Това бе единствената причина, убедена съм, поради която той успя да направи това, което искаше.

Бяха заобиколили вече извивката на Езерото и стигнаха подножието на височината, на която се намираха полуразрушените къщи.

— Мисля, че е там горе — каза Илейн. — Горе на хълма.

Като тръгна отпред, тя започна да се изкачва. Хортън погледна назад и видя Никодим, смален до размерите на играчка поради разстоянието, да стои на отсрещния бряг. С трудност различи тялото на Хищника, сливащо се, изглежда, с голия скалист подстъп, на който лежеше. Илейн бе достигнала билото на хълма и го чакаше. Когато се изкачи до нея, тя посочи с ръка.

— Там — рече тя. — Ето го там.