Поглед в мрака

Императорът извади кинжал и го вдигна високо. Подчинявайки се на сигнала, Тисамон сряза с шиповете си гърлото на скорпионородния. Ала истината бе, че го направи механично. Съзнанието му беше заето с друго — с опияняващото усещане, че от раменете му най-сетне се е вдигнала гигантска тежест.

„Тя одобрява. Тя ми прощава.“ Едва не се спъна на излизане от арената.

И за миг не му хрумна, че може да е била дъщеря му, а не майка й. Беше се изгубил толкова навътре в лабиринта на собствената си гордост, че подобна мисъл не би могла да се зароди в постната почва на обърканото му съзнание. Жеста й на мълчаливо съпричастие беше взел за опрощение и го бе използвал да се отърси от двайсетгодишното си чувство на вина.

„Сега вече съм готов“ — реши той.

29.

Четирима войници водеха Касзаат — по един отстрани и двама зад нея — и изглеждаха несигурни, сякаш не знаеха какво да я правят. Значи не беше под стража, но не беше и свободна. Колебанието им сигурно се дължеше на чина й в помощната войска, осъзна Тото. Касзаат беше сержант все пак, и това смущаваше редниците, пратени да я арестуват.

Големият Грейв се размърда в подножието на кулата, облегна се на дръжката на брадвата си и отново потъна в сенките. Не беше за вярване, помисли си разсеяно Тото, колко тих можеше да бъде конощипородният въпреки гигантската си снага, колко лесно беше да го пропуснеш в мрака.

— Слушам — подкани ги Дрефос. Сви устни, но Тото не съзря изненада на лицето му, само известно разочарование като че ли.

— Хванахме я при една от машините — извика един от войниците, вдигнал глава към тях.

— Тя е занаятчия, така че какъв е проблемът? — попита Дрефос. Не повиши глас, но тонът му беше толкова остър, че стигаше надалеч. Вятърът, който всички очакваха, още не беше задухал; въздухът тежеше неподвижен.

— Един от нашите занаятчии рече, че се опитвала да я повреди — обясни войникът. Многозначителният му тон подсказа какво мисли осородният за шарения екип на Дрефос. — Саботаж, тъй рече. И да сме я доведели при вас, а ако вие не вземете мерки, той щял да уведоми губернатора. Тъй де, тя е от техните все пак.

— Аз пък винаги съм си мислил — каза Дрефос, толкова тихо, че думите му едва ли стигнаха до войниците, — че тя е от моите. — Замълча за миг, вперил поглед надолу, опрял разноликите си ръце на парапета. Касзаат го гледаше предизвикателно, дребна и крехка в сравнение с войниците зад себе си. Тото усети как стомахът му се свива на топка.

— Помощновойскови сержант Касзаат, крачка напред — нареди Дрефос и тя се подчини автоматично. — Имах ти доверие — продължи той. — С какво толкова те обидих, че да заслужа това? — Гласът му отново се чуваше ясно, достатъчно силен, за да стигне до нея. — Дадох ти чин, осигурих ти удобства, измъкнах те от безименните робски редици, избрах те сред хиляди други. Как, тогава, се стигна дотук? — Смутен от искрената тъга в тона на шефа си, Тото осъзна, че Дрефос наистина не разбира. Господарят на машините се беше сблъскал с проблем, пред който непобедимата му логика беше безсилна.

Касзаат клатеше леко глава, вперила поглед в Дрефос. Силуетът му се отразяваше в очите й — силует на противоестествено чудовище, което не може да види онова, което е очевидно за всички останали.

„Дори войниците виждат проблема по-ясно от него“ — помисли си Тото миг преди Касзаат да извика:

— Дрефос, те са моят народ! — Смелите й думи моментално промениха отношението на войниците; те взеха да свиват и отпускат юмруци, един прихвана по-удобно щраколъка си. Тото срещна за миг погледа на Касзаат и потръпна от омразата, която видя в очите й. Заварила го беше тук, при своя враг, а нямаше как да знае, че Тото е дошъл с не по-различна от нейната цел. „Същата цел… но провалена. Дрефос за нула време успя да ме разубеди.“

— Но, Касзаат — продължи Дрефос, все така дълбоко наранен, абсурдно наранен от предателството й, — как е възможно да избереш случайния факт на произхода си пред нашата работа? — Това каза полуродният Дрефос, полуроден като самия Тото. Двама мъже без народ и без дом.

Касзаат нададе вик на дива ярост, метна се внезапно напред и вдигна ръка нагоре към Дрефос, почти като войник, който поздравява уставно своя командващ офицер. Тото изкрещя името й, видял как тъмнината се размества и оформя силуета на стрелналия се конощипороден. Касзаат беше изненадала всички им, довели я бяха под стража и невъоръжена, но като всеки добър фокусник и тя криеше нещо в ръкава си.

Тънко метално дуло със сребрист блясък, дълго само трийсетина сантиметра, максимално опростен щраколък, който сама беше конструирала. Появи се в ръката й мълниеносно, Касзаат натисна спусъка и Тото видя как нещо се стрелва на педя от лицето му — всъщност не го видя, а усети движението му. Дрефос залитна назад, Тото се обърна и видя края на стреличка, потънала дълбоко в рамото му близо до ключицата.