Поглед в мрака

Касзаат продължи устремно напред, макар че каква беше следващата стъпка от плана й, Тото никога нямаше да разбере. Първото жило само облиза хълбока й, а щраколъковият снаряд я подмина — изненадващият й ход беше сварил войниците неподготвени. Уви, не така стояха нещата с Големия Грейв. Тежката му брадва се стовари откъм мрака, побрала в себе си колосалната сила на двуръкия му замах, и се заби в гърдите на Касзаат. Тялото й се сгъна като хартиена изрезка под нечовешкия натиск и тя политна назад към войниците, които се пръснаха стреснато.

Тото усети сблъсъка като физически удар срещу собственото си тяло, осъзна, че е вдигнал своя щраколък, своя великолепен щраколък за многократна стрелба, и без никакво колебание натисна спусъка. Оръжието пристърга в ръцете му — механизмът имаше нужда от допълнителна настройка, — но въпреки това произведе желаните изстрели.

Три от тях уцелиха Големия Грейв, разръфаха исполинския торс на конощипородния и го повалиха на колене. Останалите покосиха войниците, които още зяпаха сащисано тялото на Касзаат. Оръжието се тресеше в ръцете на Тото, но снарядите му пронизваха плът и броня с еднаква лекота. Всичко стана толкова бързо, че само последният войник съобрази какво става, вдигна глава и погледна палача си в очите, преди да се строполи мъртъв на свой ред.

„Ще дойдат още“ — помисли си отчаяно Тото, докато зареждаше механично нов пълнител в оръжието, точно както го беше правил при изпитанията. Едва-що мисълта прекоси главата му и откъм другата страна на кулата долетя тропот на тичащи хора. Чули виковете, двама постови тичаха насам. Нямаха представа какво ги очаква — труповете не се виждаха заради кулата. Паднаха мъртви още преди да са чули характерния звук от щраколъка на Тото.

„И още?“ Но повече така и не дойдоха. Войниците, пратени да доведат Касзаат, явно са били на пост в другия край на охранявания периметър, и никой не е сметнал за нужно да ги смени — пчелородните бунтовници от Сзар се бяха окопали и никой не очакваше нападение тази нощ.

Нечия ръка се сключи около дулото на щраколъка и смачка метала като станиол. Тото отскочи назад и се озова досами парапета, лице в лице с Дрефос, който стискаше в металната си ръка съсипаното оръжие. Майсторът занаятчия сведе тъжен поглед към щраколъка с пълното съзнание за похабения материал. После удостои и Тото със същия поглед.

Младежът посегна да измъкне ножа от канията на колана си. Изкуствената ръка на Дрефос — стреличката още стърчеше, забита почти докрай в меката плът между ключицата и раменната му става — се оказа по-бърза. Стисна китката на Тото като в менгеме и го изтласка назад към парапета.

— Защо? — изхриптя Дрефос, но Тото нямаше отговор, който да му предложи. Когато войниците доведоха Касзаат, той разбра, че е изгубил окончателно правото си на избор и че алтернативните пътища, по които би могъл да поеме, вече са затворени за него.

Лявата му ръка се смъкна към колана с инструменти, легна върху чука и въпреки пронизващата болка в китката на другата си ръка, той го измъкна и удари. Чукът беше малък, но Тото най-после знаеше какво прави — удряше не като боец, а като занаятчия. Нанесе три прецизни удара по ръката на Дрефос — огъна метала при лакътя и при рамото, и ги обездвижи. При последния удар петносаното лице на Дрефос пребледня и Тото разбра, че е уцелил нещо, разместил е нещо и то се е забило в живата плът под протезата.

Нанесе още един удар, като се целеше в същото място. Дрефос изсъска през оголени зъби, пот изби на челото му, когато металът на изкуствения крайник се впи дълбоко в беззащитната плът, с която се беше родил. Срина се на колене и понеже металната протеза не му се подчиняваше, повлече и Тото след себе си. В очите му избиха сълзи от болка. Другата му ръка, живата, задрапа безсилно по смазаното рамо. Дрефос не извика нито веднъж. Или гордостта му беше прекалено голяма, или болката.

Много внимателно и само с лявата си ръка, Тото откачи палеца на протезата. След като свали покриващата пластина, останалото беше лесно — и нищо чудно, защото Дрефос беше конструирал протезата така, че да я разглобява и сглобява с цената на минимални усилия и без чужда помощ. След като махна палеца, Тото лесно измъкна китката си от хватката на протезата.

Погледна надолу към касапницата, която беше сътворил. Първата му мисъл беше да слезе при Касзаат, но нямаше смисъл да го прави. Не биха могли да си простят в секундите преди края, не биха могли да си прошепнат прощални думи, да си разменят клетви и признания. Ударът на големия Грейв я беше убил на място.

Дълго, накъсано дихание долетя откъм Дрефос и Тото се обърна да го погледне. Майсторът занаятчия стискаше несръчно клещи в едната си ръка и се опитваше да освободи някакъв заклинил се чарк в обездвиженото рамо на другата. Пръстите му трепереха, лицето му се беше сгърчило в агония и концентрация. Когато усети, че Тото го гледа, Дрефос застина и клещите изстъргаха в метала. Очите му бяха изненадващо ясни на фона на болката, изкривила лицето му.