Поглед в мрака

Скорпионородният се задвижи с неестествена за габаритите си скорост, изприпка по пясъка и замахна с щипки към лицето на противника си в опит да го изтласка към масивната ограда. Тисамон се люшна настрани, усети как острата щипка разсича въздуха на сантиметри от окото му, едновременно с това протегна крак да спъне нападателя си. Мъжът залитна, но успя да запази равновесие и моментално замахна назад с всичка сила. Тисамон отскочи настрана, изтегли се на безопасно разстояние, застина в бойна стойка и зачака реакцията на другия гладиатор.

Не видя гняв в очите на скорпионородния — каквито и емоции да тласкаха противника му, жаждата за кръв не беше сред тях. Дал си сметка за това, Тисамон внесе корекции в оценката си за него.

Забеляза напрежението в мускулите му миг преди той да подхване следващата си атака и това му помогна да реагира навреме. Втурна се насреща му и с няколко прецизни въртеливи движения отклони тежките удари, които биха му счупили ръцете, ако се беше опитал да ги блокира. Отклони ги и се озова в окото на бурята. Скорпионородният имаше по-голям обсег, разбира се, и това пречеше на Тисамон да нанесе сериозен удар. Противникът щурмуваше методично защитата му, търсеше слабо място, пролука, която да използва.

Тисамон на три път премина в отстъпление, без да е нанесъл и един ответен удар. Нямаше и помен от умора или яд в скорпионородния, само ужасяващо търпение. Тисамон не го изпускаше от поглед и чакаше.

Тълпата ставаше нетърпелива, крещеше обиди, искаше двубоят най-после да свърши по един или друг начин. Тисамон не им обръщаше внимание — да идат да се обесят, щом не им харесва. Скорпионородният обаче беше професионалист. Одобрението на тълпата беше важно за него. Скоро не издържа на натиска и реши да си пробва късмета.

Нападна стремително и едва в последния момент Тисамон осъзна, че трябва да се пази от уж пасивната ръка на гиганта, а не от другата, която беше вдигната за удар. Дясната щипка на скорпионородния се стовари върху рамото му, миг по-късно Тисамон се мушна под замахващата от долу нагоре лява ръка и заби шиповете си от двете страни на врата му. Отвори му рани, но твърде плитки, защото кожата на скорпионородния беше втвърдена и удебелена с помощта на Изкуство. Тисамон се оттласна енергично, единият му крак намери опора за нов тласък върху бедрото на мъжа, другият — върху рамото, превъртя се в салто над главата му, приземи се леко и се обърна с лице към него. Противникът му отстъпи три крачки назад. По гърдите му бавно се стичаше кръв.

В очите на скорпионородния се четеше колебание, каквото Тисамон не беше забелязал досега. Мъжът имаше много белези, но всички те бяха или стари, или съвсем плитки, което означаваше, че в последно време никой не е успявал да пробие гарда му. Тълпата затаи дъх.

Тисамон нападна, нападна светкавично и без предупреждение, ала и този път не успя да изненада противника си. Скорпионородният отби първите три удара, четвъртият разпра кожата на гърдите му, а не гърлото, както се беше надявал Тисамон. Гигантът се опита да обърне атаката в контраатака, замахна към корема на Тисамон, но богомолкородният се изви настрани, като посегна в движение да раздере с шиповете си лицето му, после, озовал се зад гърба на скорпионородния, се смъкна на едно коляно. Сряза с хирургическа прецизност сухожилията на краката му и се дръпна настрани, за да не го затисне исполинската снага.

Тълпата занемя, хиляди очи следяха запленено Тисамон, който стоеше над поваления си противник и слушаше накъсаното му от нечовешката болка дишане. Улт му беше обяснил какъв е обичаят. Оттук нататък всичко зависеше от императора.

Тисамон вдигна очи към Алвдан Втори — виждаше го за пръв път след неочакваната му поява в подземието с клетките, — но не за да се наслади на височайшата гледка, а в търсене на подход.

Под първия ред скамейки имаше кордон от войници, стъпили върху високия зид около арената, мъже с тежки брони и копия. Те щяха да са първото препятствие по пътя му. Императорът си имаше своя ложа — дълго заградено пространство, отделено от тълпата с плътни завеси, така че само зрителите от другата страна на арената можеха да виждат ясно величеството, но пък те, разбира се, бяха твърде далеч, за да представляват заплаха с жилата си. Отстрани и пред ложата имаше още един кордон от войници.

Алвдан Втори седеше и гледаше надолу към победителя. Погледите им се срещнаха за миг и императорът трепна. Така поне се стори на Тисамон. Имаше и някакъв по-възрастен мъж, оплешивяващ и едър, седнал леко встрани и зад императора.

А после Тисамон зяпна невярващо. Сърцето му прескочи в гърдите. Точно зад императора тъмнееше нечий силует, мъж с дълъг плащ и дълбока качулка, в чиито сенки, наполовина скрито, прозираше лице като белезникаво, неясно петно; от едната му страна седеше млада осородна, която приличаше на императора, а от другата страна на закачуления човек седеше…

„Атриса…“

Атриса, отдавна мъртвата му любима, която гледаше надолу към него. Кимна му. Видя я да кима, като в мъгла. Видя я да кима в знак на одобрение, на разрешение.