Поглед в мрака

— И по каква причина съм ти притрябвала тук? — попита тя и откри, че сега, когато мъжът стоеше само на крачка от нея, гласът й не е толкова стабилен като преди. Нещо в него, нещо, което Тиниса не можеше да обясни, я изправяше на нокти.

— Като застраховка — обясни простичко той. — Работата е там, че утре баща ти ще умре за мен, и аз сметнах, че известна мотивация ще му дойде добре.

Тиниса се хвърли към него, вдигна ръце да издере лицето му, но веригите на глезените се оказаха твърде къси. Той стисна едната й китка с кльощавата си ръка и хватката се оказа далеч по-силна от очакваното.

— Не знам защо, но нашият скъп Тисамон май няма нищо против да срещне смъртта. Смята, че такава е участта му, и може би е прав. — Устните му, синкави върху бледото лице в сенките на качулката, се свиха. — Жалко, много жалко, че моите хора не са открили потенциала на богомолкородните, преди враговете ни да го направят. В продължение на векове молецородните ги използваха като своя частна армия от фанатици — суеверни и много наивни въпреки прословутата си гордост. А ти, скъпа ми Тиниса, си наследила всичко това от бедното си обречено татенце. Дойде тук с минимална намеса от моя страна. Един вид, сама си надяна оковите.

— Ти ще убиеш Тисамон.

— Не, не, това си е негова грижа, понеже е експерт по въпроса и прочее. Изглежда, дългото ти пътуване е било нахалост и не ще се наложи да прибягна до услугите ти. — Очите му бяха червени, забеляза Тиниса. Виждаше ги как лъщят кървави изпод качулката. Той разтегли устни в хищна усмивка. — Макар че защо да рискувам излишно, колкото и нищожен да изглежда рискът? Утре ще те държа близо до себе си, ще си робинята на роба, и ако Тисамон изгуби кураж на арената, вярвам, че твоята кръв ще се окаже лостът, който да промени решението му. — Мъжът се усмихна. — Поне ще имаш честта да го видиш как умира.

Изправиха го срещу скорпиони.

Игрите се провеждаха в чест на годишнината от коронацията на негово императорско величество Алвдан Втори. Празненства бяха организирани из цялата Империя и от населението се очакваше да участва активно във веселбите. Като цяло хората нямаха нужда от допълнително насърчаване.

Само в Капитас кръв щеше да се лее на поне шест арени, но императорът щеше да присъства лично само тук, на най-голямата. А арената наистина беше голяма — открито, настлано с пясък пространство, обградено с високи бариери и амфитеатрално издигнати скамейки, с огромен копринен навес, грейнал от светлината на слънцето. Улт и неговите помощници бяха организирали истинско зрелище от двубои с нарастваща трудност — хора срещу животни, хора срещу машини и повече отвсякога хора срещу хора. Роби се бяха убивали един друг с отчаяна несръчност за забавление на тълпата. Опитни гладиатори бяха убивали дезертьори. Бунтовници и престъпници бяха умирали от ръката на имперски войници. На пясъка излизаха цивилни, които никога не бяха хващали меч в ръка, но и други, опитни ветерани, оцелели в десетки двубои, чиито мимолетни победи бяха изписани с белези по телата им.

А после дойде ред на Тисамон. Малцина сред публиката бяха виждали богомолкороден на арената, защото хората от тази раса рядко позволяваха да бъдат заловени и поробени. И най-вече, никой не беше виждал богомолкороден оръжемайстор.

Най-напред му пратиха животното — грамаден скорпион със светла черупка, стар и хитър. Скорпионът не помръдваше, смъкнал корема си почти до земята; чакаше Тисамон да дойде при него. И той се приближи предпазливо, като не изпускаше от поглед масивните щипки, прибрани плътно до тялото на противника. Ала скорпионът го атакува само с жилото си, а щипките използва като щитове, с които да държи Тисамон настрана. Публиката очевидно го познаваше добре, дори му беше дала име — Опал, и очакваше той да излезе победител в двубоя. Зрителите подкрепяха фаворита си с диви крясъци чак до момента, когато Тисамон прескочи гарда на щипките, приземи се на гърба на животното, улови с една ръка жилото и заби сърпа си между очите му.

Скорпионът беше първият му противник за деня. Сега, след пет двубоя без негово участие, Тисамон отново излизаше на арената. Тълпата се смълча, после зрителите взеха да шушукат развълнувано и да изричат името му.

Улт седеше близо до гладиаторската порта и Тисамон улови за миг погледа му. Старият осороден кимна уж спокойно, но в очите му се четеше тревога. Този двубой щеше да е с голи ръце и Улт навярно таеше съмнения за успеха на богомолкородния.

Противникът вече чакаше на арената — пак скорпион, но не животно, а човек. Беше много едър, два пъти по-широк в раменете от Тисамон, с гръден кош като бъчва и нелепо издути мускули на ръцете. Палците и показалците му бяха издължени в масивни костни образувания, умален вариант на скорпионски щипки. Анатомията на голия му торс беше толкова масивна, че изглеждаше нечовешка.

Тисамон съблече туниката си — дреха от груб плат, каквато носеха всички роби — и раздвижи костните шипове по подлакътниците си. Приличаше на дете пред скорпионородния гигант. Сви колене в бойна стойка и зачака.