Поглед в мрака

— Лорд Теорнис не го е забранил изрично, така че ако ми дадеш списък с имената им, ще видя какво мога да науча. — Одиса побутна към нея празен лист, мастилница и хитинова писалка.

„Възможно е всички да са мъртви — помисли си Таки. — Някои от тях със сигурност са мъртви.“ Мислеше за другарите си, за своите колеги авиатори от Соларно и другите езерни градове. „Моите въздушни братя и сестри, моите първокласни противници и най-близки приятели.“

— С какво друго можеш да ми съдействаш? — попита тя паякородната. — Само с информация ли?

— Не, не. Моят боен лорд не е толкова свидлив, уверявам те — отвърна Одиса. — Самата аз съм отседнала в картелната къща на семейство Кресандрал. Знаеш ли кой друг се ползва от гостоприемството им?

Таки стисна зъби.

— Ще прощаваш, бела Одиса, но аз съм пилот, а не играч. Градът ми е окупиран, така че защо просто не ми кажеш какво имаш предвид?

Одиса я изгледа съчувствено, но това Таки можеше да го преживее.

— Компания ми правят двайсет гвардейци от фамилната гвардия на Кресандралите и още двеста наемници от Иак.

Таки примигна.

— Значи ти ще?…

— Обмисли плановете си, мъничка, и аз ще ти помогна според силите си. Когато дойде времето да пуснем малко кръв по улиците на Соларно, ще бъда до теб.

Двеста и двайсет. Одиса изглеждаше много доволна от себе си, но Таки се сети за гигантския въздушен кораб „Звездно гнездо“ и стотиците осородни войници, който се бяха спуснали от него. „Колцина от приятелите ми са останали в Соларно, готови да се сражават за града ни?“ Имаше нужда от приятелите си, от колегите летци, имаше нужда от план.

Трябваше й някой, който да отиде вместо нея в Соларно, някой, но когото вярва. И този някой не беше Одиса.

Значи оставаше Неро.

6.

Войната се отразяваше зле на търговията. Но имаше и такива бизнес начинания, които не съкращаваха дейността си дори по време на война. Нещо повече, въпросните бизнес начинания дори набираха допълнителен персонал.

— Дребни доставки — беше обяснил на Тисамон мухородният контрабандист. — Съобщения насам и натам. Оръжия. Хора понякога. Двама могат да се сместят отзад. Тесничко е, но върши работа.

Контрабандата се осъществяваше посредством олекотено автовозило с шест тесни колелета, задвижвани от пренавит двигател с часовников механизъм, който работеше почти безшумно и благодарение на който возилото сякаш се носеше на педя над земята, а по нанадолнищата буквално летеше. Мухородният сам го караше и поправяше, сам имаше грижата да надбяга всяка неприятност, но напоследък плащаше на двама въоръжени мъже, които да го охраняват денонощно, защото големите си печалби изкарваше с цената на още по-голям риск. Опасността и потайността бяха негови постоянни спътници. Свидетелство за рисковете на професията му беше овакантеното място, което Тисамон беше заел.

Така, лесно и бързо, Тисамон се придвижи до окупирания Хелерон. По-малко от две десетници вися от скелета на купето — кажи-речи само това беше останало от возилото след преустройството, на което мухородният го беше подложил, — след което малобройният им екипаж се вля в потока от пътници, стичащи се към Хелерон от Аста и Тарк или по Копринения път от земите на юг.

— Оттук нататък вече сме законни — беше му обяснил контрабандистът. — Осородните може да си мислят, че управляват града, но Хелерон все още е централен пазар, а не военен лагер. Бръмбарите не са толкова глупави, че да отпращат хората, а в града няма и един магнат, който да не трупа парици с помощта на Черната гилдия. Говори се, че имперските чиновници също приемат подкупи. Бързо се учат гадинките, няма спор.

Хелерон, град, където съграждането и разрухата вървяха ръка за ръка; където днешното зъбчато колело заличаваше следите от вчера; град на машините, който всекидневно засмукваше и изплюваше стотина мъже и жени, дошли с надежда да намерят щастието си, а превърнали се вместо това в гориво за леярните. Именно тук беше дошъл Тисамон предния път, след предателството на Атриса и своето към нея. В Хелерон, където, проливайки кръв с лекота и срещу заплащане, беше успял да забрави първопричината, тласнала го насам. По някакъв извратен и горчив начин Тисамон пазеше мили спомени за този град.

Изминал бе съвсем кратък период на опрощение — месеците, откакто напусна Хелерон, преди да се върне отново. Стенуолд го беше измъкнал от самоналоженото му заточение, отдалечил го беше от порочния кръг на улични сбивания и потушаване на пиянски свади. Стенуолд му беше дал шанс да се очисти, да се върне към истинската си същност. За кратко — докато се биеше с осородните тук и в Мина, докато обучаваше дъщеря си и издирваше Кутията на сенките в Джерез — изглеждаше, че ще успее да преоткрие себе си.