Покварено сърце

Огледа счупените стъкла, пръснати навсякъде по пода, след това започна да разиграва някакъв въображаем сценарий. В същото време Кари разиграваше своя театър на записа. Харолд се правеше на човек, който сменя крушките и внезапно пада назад от стълбата.

— Ако е държала стъкления абажур и крушките и те са паднали на пода заедно с нея, това е било като избухнала стъклена бомба. Не трябва ли да има стъкла навсякъде по нея? — попита той, докато Кари се взираше в огледалото над мивката в банята и се усмихваше широко на собственото си отражение. След това оправи късата си платиненоруса коса.

— Просто я покрийте хубаво и да влиза направо в хладилника, аз ще се разправям с нея — повторих инструкциите си.

Не можех да сложа видеото на пауза. Кари бе отвлякла телефона ми във възможно най-неподходящия момент, насред оглед на подозрителна смърт, който изискваше пълното ми внимание.

6.

Единственият начин, по който можех да спра записа, беше да изключа телефона. Не се канех да го направя и в дъното на съзнанието ми се появи мисълта, че това, което се случва, може да ми излезе солено. Ако полицаите се оплачеха, че съм била през цялото време на телефона си и съм гледала филм, писала съм съобщения или бог знае какво, щеше да стане много лошо.

— От едната страна на вратата, която води към коридора, се намира личната баня на Луси. — Кари посочи с ръка, сякаш беше момиче на късмета.

Ръсти разтърси една найлонова торба, за да я отвори, и започна да я нахлузва на голите стъпала на Шанел Гилбърт.

— А новите обучаващи се агенти не се радват на подобен лукс. — Кари хвърли поглед към сценария си, след това се върна към скритата камера. Направи го няколко пъти. — Всички те имат съквартиранти. Делят общи тоалетни, огледала и душове в дъното на коридора. Но младата ранозрейка Луси не се смесва с тези по-долни жени, които до една са по-възрастни от нея, някои са завършили право и имат докторски степени. Една от тях е презвитериански свещеник. Друга е бивша кралица на красотата.

— Странна добре образована група без здрав разум, без улични умения за оцеляване и когато гледаш това… — Изречението завърши внезапно, не на място, без съмнение записът беше редактиран. — Чудя се колко от тях ще са мъртви. С Луси обичахме да правим предвиждания. Тя събираше данни за всеки обитател на своя етаж. Но не се обръщаше към никого по име. Не говореше с никого при разминаване и резервираността й правилно бе тълкувана като привилегированост и арогантност. Луси беше разглезена. Леля й Кей беше успяла да я разглези до краен предел.

Кари говореше за мен в трето лице.

Отгърна страница от сценария си.

— Цивилна тийнейджърка със специални дарби и специални връзки, в Академията на ФБР Луси се радваше на специален статус, който бе почти същият като на защитен свидетел, гостуващ полицейски шеф, директор на агенция, генерален секретар или с други думи — много важна персона, каквато Луси бе по силата на връзките си, а не на заслугите си.

— Нейната леля Кей се бе погрижила предварително по време на стажа си и докато навърши двайсет и една безценната й племенница да има собствена стая с баня, с изглед и с вечерен час. Да бъде под непрекъснато наблюдение, каквото всъщност й бе осигурено. Това е отбелязано в досието й, което е тънко и незабележително, докато снимам това. Но с времето е вероятно да стане много по-дебело, тъй като федералното правителство започва да опознава Луси Фаринели и да осъзнава, че тя трябва да бъде спряна.

Какво беше това досие? Въпросът изскочи в ума ми като балонче с реплики на комиксов герой. Бентън трябваше да знае.

— Но да погледнем нещата от добрата страна. През юли 1997 година — Кари вървеше и говореше мрачно и сериозно като водещ на криминално предаване — ръководството на Академията не знаеше, че покровителката на младата Луси, моя милост, често преспива при нея и че не е безобидна ексцентрична зубрачка, успешно преминала през безкрайните биографични проверки, разпити и тестове с полиграф, преди да бъде наета да прегледа компютърната система и организацията на случаите на ФБР.

— Дори психолозите профайлъри в Отдела за поведенческа наука, включително легендарният им шеф, някак си бяха пропуснали да забележат, че съм психопат. — Тя изрече „легендарен шеф“ по странен начин. — Точно като баща ми и неговия баща. — Очите й изглеждаха кобалтови на записа. — Аз всъщност съм доста рядък екземпляр. По-малко от един процент от женското население на земята са психопати. А ти знаеш каква е еволюционната функция на психопатите, нали? Ние сме избраните, които ще оцелеят.

— Запомни, че когато си помислиш, че съм умряла… Опа! Трябва да спра да чета прекрасната си малка история засега. Имаме компания.

Чух тихия звук от затварянето на пластмасов цип и погледнах към Марино, който се изправяше. Тялото приличаше на черен пашкул на пода, а Марино, Ръсти и Харолд сваляха мръсните си ръкавици и ги хвърляха в червената торба за опасни отпадъци.