Покварено сърце

— Не бъди толкова театрална. — Кари взе бирата „Сейнт Поли Гърл“ от бюрото и отпи глътка на сантиметри от лицето на Луси. — Знам, че не мислеше онова, което каза преди малко. — Наведе се към Луси; отпиваше от бирата и пъхаше ръка под блузата й.

— Не! — Луси бутна ръката й. — И водата няма страни, а кубчето лед е вода, така че както обикновено си пълна лъжкиня.

— Нима? — Кари я целуна. Лицата им обезпокояващо напомняха на отражения едно на друго.

— Недей — повтори Луси.

И двете имаха остри черти, проницателни очи, бели зъби и бяха много пъргави и грациозни. Бентън казваше, че Кари е класическа нарцисистка, която се влюбва в себе си, мести се от една своя проекция към друга. Че светът е огледална стая, изпълнена с нейни собствени отражения, и тя е срещнала съответствието си в лицето на Луси. Описваше Кари като зъл двойник на Луси.

— Недей, Кари. Не!

И двете бяха в изключителна форма, като олимпийски бегачки, над метър и седемдесет, с едри гърди, стегнати ханшове, релефни кореми и добре оформени ръце, бедра и прасци. Лесно можеха да минат за сестри.

— Не! — Луси се отдръпна от Кари. — Спри!

— Защо го казваш? — Кари не сваляше очи от нея. — Знаеш, че не можеш да ме напуснеш.

— Отивам на вечеря и когато се върна, по-добре да не те намеря тук. — Гласът на Луси трепереше. Тя седна на ръба на бюрото и започна да си обува чорапи и черни кожени маратонки.

— Честити на Марино рождения ден от мен. — Кари застана агресивно близо до нея. — Надявам се да се забавляваш в „Глоуб и Лоръл“. Погрижи се да му кажеш защо и аз не съм там.

— Не си поканена. Никога не си била и няма как да очакваш друго. А и без това не би искала да отидеш.

— Не бих го пропуснала, но разбирам. Той трябва да е заобиколен от любимите си хора в любимата си кръчма. — Очите на Кари бяха станали студени и стоманеносини. — Ще ти дам пари да черпиш по едно питие или да купиш специален десерт със свещичка на него.

— Той не те иска там и не ти иска и парите.

— Не е много любезно. Да не ме покани на рождения си ден — каза Кари. — Внимавай. Може да последва отровна ябълка.

— Много добре знаеш, че не можеш да вечеряш с нас.

— Нека позная чия идея е било да ме изключите от партито тази вечер. Не е на Марино. Била е безценната ти леля Кей.

— Вярно е, че тя има за теб по-ниско мнение, отколкото за всички други човешки същества, с които някога съм била и с които някога ще бъда.

— Не бъди толкова скучна.

— Ти наистина си патологично контролираща. — Луси крачеше из стаята и се ядосваше все повече.

— А ти си незряла и досадна и когато си такава си скучна. — Кари каза това с мъртвешки глас, след като се изправи и застана напълно спокойна до бюрото. — Мразя скучните хора. Може би ги мразя повече от всичко останало. Освен да загубя свободата си. Ти кое би мразила повече, Луси? Да си мъртва или да си в затвора?

Луси влезе в банята, наля си вода от чешмата и се върна в стаята. Кари си играеше с ножчето на швейцарската армия до бюрото.

— Защо го каза? Преди не си. — Кари продължаваше да говори безизразно.

Луси се покашля и извърна очи.

— Не го прави по-трудно, отколкото е.

— Сприхава си. — Кари я гледаше неподвижна като влечуго.

— Не съм. — Луси пак се покашля и изпи водата.

— Разбира се, че преувеличаваш — каза Кари. — Защото не можеш да ме напуснеш. Не можеш да изпълниш заканата си и никога не си била в състояние да го направиш. Само се погледни. Всеки миг ще се разплачеш. Всеки миг ще се разпаднеш при мисълта, че няма да си с мен. Обичаш ме повече отколкото някога си обичала друг в живота си. Обичаш ме за първи път. Аз съм първата ти любов. И знаеш ли какво означава това? Всъщност не знаеш. Ти си дете в сравнение с мен. Но запомни това. — Кари почука няколко пъти с показалец по слепоочието си.

— Никога не забравяш първата си любов — каза тя бавно и натъртено. — Никога не я преодоляваш, защото тя остава най-силното ти чувство, най-непоносимото желание и страст. Привличането. Изчервяването. Биенето на сърцето. Втурването на кръвта през шията към мозъка ти, което направо ти отвинтва главата. Не можеш да мислиш. Не можеш да говориш. Искаш само да докосваш. Искаш да докоснеш човека толкова силно, че би убила за това. Има ли нещо по-хубаво от страстта?

— Ти се размотаваш с шибана кралица на красотата. Така че предполагам, знаеш всичко за страстта. Приключихме.

— Сигурна ли си? — Кари се взираше в червеното ножче на швейцарската армия в дланта си. — Защото по-добре наистина да мислиш така. Думите могат да променят всичко. Внимавай какво имаш предвид и какво — не.

— Трябваше да знам от първия миг, в който се срещнахме. — Луси крачеше все по-бързо и жестикулираше яростно. — Когато ме заведоха в Инженерното изследователско звено и ме предадоха на теб, моя шеф, моя ментор, моята лична чума.

— Това не е първият път, в който аз те видях, Луси. Просто е първият път, в който ти ме видя. — Кари прокара пръст по ножа, да провери остротата му. — Ела тук. Трябва да се успокоиш.