Покварено сърце

— Ти как разбра, че това е моята стая? — отвърнах й с въпрос.

— Защото чух да говорят за нея, когато влязох. Подслушах как някой казва, че току-що били опаковали компютъра на докторката и да е ясно, че всичко в онази стая е твое — обясни тя. — Нямаха съмнение за това. Да се сещаш за причини да имаш проблеми с данъчните?

— Не по-различни от тези на всички хора, които познавам.

— А Луси?

— Нямам нищо общо с финансите й. Тя не ги обсъжда с мен. Предполагам, че си плаща данъците — отвърнах.

— Защо данъчните ще я разследват за измами?

— Доколкото знам, няма причина. — Не добавих, че Дъг Уейд с бежовия костюм не е точно такъв вид данъчен.

Ако бе упълномощен да разследва заподозрени данъчни нарушения, щеше да носи оръжие и да има значка. Специалните агенти на данъчните освен това обикновено се движат по двойки. Не казвах, че има нещо съмнително около това кой е Дъг Уейд и защо е тук. Но бях сигурна, че не е дошъл по афишираните причини. ФБР си имат скрит дневен ред. Той никога не е приятен, а в този случай дори нямаше и да е оправдан.

— Но което е по-важно — казах на Донахю, достатъчно високо, че да чуят всички, — федералните смятат, че имат право да претърсват нещата ми само защото се намират в къщата на Луси, така ли? — Вече знаех какво ще ми отговори, но това не ме спираше да се надявам за вратичка в закона и освен това бях в настроение да припомня на ФБР, че не може да ме сплаши.

— Имат право да претърсват всичко в имота, за който имат заповед за обиск — каза тя. — Ще кажат, че няма как да знаят дали лаптопите вътре са на Луси, или принадлежат на някой друг, като например Джанет или теб. И ще твърдят, че единственият начин да са сигурни, е да прегледат съдържанието.

— С други думи — могат да си правят каквото си поискат.

— С други думи — да — каза тя. — И го правят. — Не виждах никакви агенти извън къщата в задушаващата горещина. Погледнах към превозните средства, паркирани отпред, колона от четири бели шевролета. Зад тях имаше черен форд и се зачудих чий ли е. Може би на фалшивия данъчен.

Хеликоптерът си бе тръгнал и чух вятъра в дърветата и далечните гръмотевици. Облаците на юг се надигаха като Великата китайска стена, трупаха се в грамадна купчина, която сигурно можеше да се види и от космоса. Въздухът бе влажен и зареден с напрежение.

— Защо? — Донахю вдигна очи към заплашителното небе.

— Какво защо?

— Защо са пратили хеликоптер? И какво правеше той? Колко дълго обикаля?

— Почти цял час.

— Може би снимат всичко, което се случва тук.

— Защо?

— От предпазливост — реши Донахю, но това, което имаше предвид, беше публична излагация и лош имидж.

— Предлагам да слезем до кея. — Посочих лампите и някои от дърветата, по които имаше камери и микрофони.

Бавно слизах по дървените стъпала, които водеха от задния двор към брега. Имаше отлив и долавях блатистата миризма от разлагаща се растителност. Горещият въздух бе застинал неподвижно, изпълнен със страшно обещание. Заплашителните облаци се трупаха бързо на юг. Всеки миг щеше да започне жестока гръмотевична буря и не исках ФБР да са тук, когато дойде. Не исках да разнасят кал и вода. Вече бяха причинили достатъчно щети.

Стъпките ни отекваха глухо по обруления сив дървен кей. Дървената къща на реката беше построена върху колове, а под нея имаше пъстри каяци, които рядко се ползваха — Луси не изпитва особен интерес към средства за транспорт, които нямат двигатели. Подозирах, че всичко, изискващо гребла, е идея на Джанет.

— Как мина изслушването ти днес? — Поведох Донахю към предната страна на бараката, като си мислех за повествованието, основаващо се на данни, за делото, заради което тя се бе явявала тази сутрин във федералния съд.

Бентън също беше присъствал. Дали повествованието, основаващо се на данни, имаше нещо общо с идването на ФБР тук? Не попитах директно, а и Донахю не казваше нищо.

— Зачудих се, защото го спомена по-рано. — Не казах какво е споменала, но тя разбра какво намеквам.

— Да, споменах го — най-накрая каза тя. — Имаше предложение делото да се прекрати, защото не може да се разчита на доказателствата.

— На какво основание?

— Мисля, че трябва да приемем, че самата същност на дигиталната среда е прогнила — отвърна тя и понеже продължаваше да говори предпазливо, се сетих, че тъкмо тя е поискала прекратяването.

Донахю беше влиятелна и умела адвокатка, която не би пропуснала и най-малката възможност да накара съдебните заседатели да се съмняват в почтеността на всеки аспект от твърденията на обвинението. За нея повествование, основаващо се на данни, би било сбъдната мечта. Но продължавах да се чудя на избора на време. Защо днес? Защо Бен е бил там? Защо ФБР бе в имота на Луси?

— Свързано е — казах под нос и тогава пак го чух.

До диез, изсвирено на електрическа китара. Погледнах съобщението, което бе пристигнало на телефона ми, и от изражението ми Донахю разбра, че съм разстроена.

— Всичко наред ли е? — Тя се взря настойчиво в телефона ми и каза много тихо, като едва мърдаше устни: — Бъди изключително внимателна. Сигурна съм, че вече са влезли в мрежата й.

Погледнах я и казах: