Половин война

Тя затвори очи и заповтаря наум думите на дядо си: „Ти си смела, Скара. Винаги си била. Смела си. Смела си.“

Младият ванстерландец до нея, Рейт, определено не ѝ вдъхваше увереност с присъствието си. Беше поразително красив, хубаво. Но красотата му беше като тази на острието на секирата, опряно в гърлото ти. Лицето му беше бледо, с остри черти, сякаш изсечено с длето от сребърен блок. Имаше дълбока цепка на едното ухо, а челото му беше вечно сбърчено и гневно. Късо остриганата му коса, веждите, че дори и миглите му бяха бели като сняг, сякаш всякакво чувство и емоция бяха изстискани от тях и в него не беше останало друго освен хладно презрение.

Двамата с него все едно идваха от два различни свята. В нейните очи той беше див и зъл като обучено за битки куче, спокоен и уравновесен, надменен в тази компания от убийци и главорези, като водач на глутница вълк. Щеше да изглежда съвсем на място сред нахилените Спътници на Яркия Йълинг. При тази мисъл устата на Скара се напълни с горчива слюнка и тя я преглътна тежко и се опита да се престори, че не беше до нея.

— Смърт чака всички ни — долетя сякаш отдалеч дрезгавият глас на крал Удил. Все едно той стоеше високо горе над отвора на кладенец, в който тя се давеше. — Мъдрият воин избира меча. Той удря право в сърцето, обърква и изненадва врага. Стоманата е отговорът, винаги. Трябва да нападнем.

Думите му бяха посрещнати с очакваните шумно одобрение откъм неговата страна в залата и също толкова шумно възмущение откъм страната на Горм.

— Мъдрият воин не се хвърля слепешката в ръцете на Смърт. Той избира щита. — Горм постави нежно длан върху огромния, черен щит, който братът близнак на Рейт носеше. — Той подмамва врага на свой терен и там, когато настъпи верният момент, го смазва.

Крал Удил прихна подигравателно:

— На теб какво ти донесе предпочитанието към щита? В тази зала аз те предизвиках на двубой и в същата тази зала ти подви опашка и избяга като ритнато куче.

Сестра Ауд се наведе напред. Лицето ѝ напомняше на Скара за прасковите, които някога береше от дърветата в подножието на стените на Бейлова крепост — меко, кръгло, на розови и червени петна и покрито с мек мъх.

— Крале мои, това не е от помощ никому… — поде тя.

— Последният път, когато ванстерландци и гетландци се изправихме едни срещу други, за да решим съдбата на битката с дуел, твоят меч не се появи в квадрата, Железни кралю. — Гласът на Горм прогърмя като гръмотевица и заглуши сестра Ауд. — Тогава ти изпрати жена да се бие вместо теб и аз я победих, но въпреки това избрах да я оставя жива…

— Можем да повторим, когато си готов, огромно говно такова — кресна в лицето му Трън Бату.

Скара видя ръката на Рейт да стиска подлакътника на стола. Беше голяма, бяла, нашарена от белези по масивните кокалчета ръка. Ръка, чиято естествена форма беше юмрук. И тя я сграбчи за китката и скочи на крака преди Рейт да успее да се изправи.

— Трябва да намерим компромис! — извика Скара. По-скоро отчаян писък, отколкото вик, в интерес на истината. Тя преглътна тежко, когато всички очи се насочиха към нея като гора от вражески копия. — Със сигурност истински мъдрият воин използва както щит, така и меч. Във верния момент.

Не беше лесно да намериш кусур на подобен аргумент, но събралото се множество успя да го постигне.

— Онзи, който води кораби и воини има право на глас в определянето на стратегии — отсече крал Удил, безцеремонно като удар с тояга в лицето.

— Ти водиш само един екипаж в съюза, принцесо — каза крал Горм, въртейки една от топките на веригата си.

— Добър екипаж — намеси се Дженър. — Но не мога да споря, само един е.

Сестра Ауд направи втори опит:

— Правилата на всяко военно съвещание, ясно изложени от Ашенлир, от най-древни времена гласят, че всяка страна от съюза има равен глас, независимо от… независимо… — Тя забеляза погледа на доскорошната си учителка, майка Скаер, най-смразяващият поглед на света, думите ѝ угаснаха бавно и в залата се възцари тишина.

Скара успя да успокои треперещия си глас:

— Ако дядо ми беше още жив, щях да доведа повече кораби.

— Но той е мъртъв — заяви невъзмутимо крал Удил, без да си прави труда да щади чувствата ѝ.

Горм изгледа сърдито противника си от срещуположната страна на масата:

— Освен това ни предаде на баба Вексен.

— А вие какъв избор му оставихте? — изкрещя Скара. Гневът ѝ свари всички неподготвени, най-вече нея самата. — Съюзниците му вместо да се притекат на помощ, се караха кой къде да седне, докато той умираше, сам, изоставен!

Ако думите бяха оръжия, тези се оказаха смъртоносни и попаднаха право в целта. Скара се възползва от настъпилата тишина и колкото и малки и крехки да бяха, постави юмруци на масата, както правеше дядо ѝ, и се наведе напред.

— Яркия Йълинг сее огън и смърт из земите на Тровенланд. Смазва каквато съпротива е останала. Проправя пътя на огромната войска на Върховния крал. Мисли се за недосегаем! — Тя остави надменността на Йълинг да погъделичка крехката, така леко ранима гордост на събралите се в залата, преди да добави — Но е оставил корабите си.