Половин война

Очакванията ѝ бяха за няколко деликатни пурпурни капчици, но очевидно Рейт държеше ножовете си добре наточени. Кръвта шурна по дланта ѝ. Няколко капки плеснаха на масата. Няколко пръснаха по гърдите на Синия Дженър и кръглото личице на сестра Ауд. Последва всеобщо възклицание на изненада, но най-шокирана от всички беше самата Скара. Сега нямаше връщане назад, оставаше ѝ само да продължи стремглаво напред.

— Е? — Тя стисна юмрук, вдигна ръка към Върховните богове под купола и кръвта ѝ потече по ръката надолу и закапа на едри капки от лакътя. — Ще извадите ли мечове, горди воини, ще пролеете ли кръв заедно с мен? Ще се оставите ли в ръцете на майка Война? Ще изпитате ли късмета си в битката? Или ще се спотайвате тук в сенките и ще се перчите на думи?

Столът на Гром-гил-Горм се катурна назад, когато той се изправи в целия си гигантски ръст. Лицето му се изкриви в гротескна гримаса, мускулите на челюстите му изпъкнаха зловещо и Скара изтръпна в очакване на гнева му. Тогава осъзна, че той просто беше прехапал езика си, защото следващото, което направи, бе да изплюе една кървава струя на масата.

— Мъжете от Ванстерланд ще отплават до пет дни — изръмжа Трошача на мечове и по брадата около устата му потече кръв.

Крал Удил се изправи, мечът му, който винаги носеше притиснат до гърдите си, се плъзна в свивката на лакътя му и върхът му опря в масата. Пръстите му обвиха острието под гарда на дръжката и кокалчетата му побеляха, когато го стисна. Кръвта му потече в жлеба на острието, стигна до върха и се разля в тъмна, лъскава локвичка около сивата стомана.

— Мъжете от Гетланд ще отплават до четири — обяви той.

Мъжете от двете страни на залата заудряха с юмруци по масата, разтресоха оръжия във въздуха и изкрещяха с пълно гърло при вида на най-после пролята кръв, пък било то не в битка и повечето от която, пролята от седемнайсетгодишно момиче.

Скара седна обратно в стола си. Главата ѝ се маеше. Усети някой да измъква кинжала от ръката ѝ. Сестра Ауд сряза шева на ръкава си, отпра парче плат, взе китката на Скара в ръка и се зае да превързва дланта ѝ с бързи, сигурни движения.

— Това ще свърши работа, докато те зашия. — Тя изгледа Скара изпод вежди. — Моля те, принцесо, никога повече не прави това.

— Не се тревожи… ау! — Богове, започваше да боли ужасно. — Мисля, че си научих урока.

— Малко е рано да празнуваме победа! — провикна се отец Ярви и въдвори тишина. — Първо трябва да решим кой ще се катери.

— Що се отнася до сила и умения, знаменосецът ми, Сориорн, е ненадминат. — Горм постави ръка в украсения с гранати робски нашийник на високия шенд до себе си. — По пътя насам от Вулсгард пробяга три пъти по греблата, при това в бурно море.

— Няма да намерите по-бърз и ловък младеж от чирака ми, Кол — каза отец Ярви. — Всеки, който го е виждал да се катери по скалите за яйца, ще потвърди думите ми. — Гетландци закимаха утвърдително, всички до един. Всички, с изключение на самия чирак, чието лице беше пребледняло повече от това на Скара.

— Приятелско съревнование, може би? — предложи кралица Лейтлин. — За да установим кой е най-добър?

Скара се досети какво целеше кралицата с този хитър план. Отвличане на вниманието, опит да предотврати двамата упорити като овни крале да не счупят една в друга главите си преди да са влезли в битка с врага.

Сестра Ауд постави внимателно превързаната ръка на Скара на масата:

— Като равен партньор в съюза — провикна се тя, — съгласно древния закон и вековна практика, Тровенланд също трябва да бъде представлявана в това съревнование. — Този път тя избегна успешно ледения поглед на майка Скаер и седна обратно на стола си с доволно изражение на лицето.

Скара не споделяше задоволството ѝ. Тя нямаше силни или ловки мъже в свитата си, само Синия Дженър.

Той повдигна рунтави вежди, когато погледите им се срещнаха и промърмори:

— За мен и стъпалата са предизвикателство.

— Аз ще се катеря за теб — каза Рейт. До този момент Скара не го беше виждала да се усмивка. Усмивката сякаш разпалваше това негово леденостудено лице. В очите му грееха игриви пламъчета и го правеха още по-красив. — По-добре от това да седим и чешем езици, нали?

Шансове

— Досега нямахме възможността да поговорим — каза Синия Дженър.

— Не съм много по приказките — изръмжа Рейт.

— А, боец, значи?

Рейт не отговори. Ако трябваше да отговаря пред някого, щеше да отговаря с юмруци.

— Работата ми е да се погрижа за безопасността на принцесата.

Рейт кимна към вратата:

— Нали затова съм тук.

— Ъхъ. — Дженър присви очи насреща му. — Но откъде да знам, че е в безопасност от теб?

— И какво, ако не е? — Рейт пристъпи към стария пират и оголил зъби, се вторачи в очите му, аха да го фрасне с глава в лицето. Да им е ясно на всички кой е най-коравото копеле наоколо. Покажеш ли им слабо място, свършено е с теб. — Как ще ме спреш, старче?

Синия Дженър не отстъпи, просто вдигна умирително прорязани от дълбоки линии длани:

— Ще кажа „хей, момче, спокойно, дърт глупак като мен да се бие с млад наперен герой като теб, не мисля!“. После ще се изнижа тихомълком, подвил опашка.