Половин война

Сивите очи на Удил се присвиха многозначително:

— Корабът на един пълководец е най-сигурното му оръжие, склад и източник на провизии, път за отстъпление.

— Негов дом, сърцето му. — Горм прокара замислено пръсти през брадата си. — И къде са тези кораби на Яркия Йълинг?

Скара прокара език по устните си:

— В пристанището на Бейлова крепост.

— Ха! — Елфическите гривни по татуираните китки на майка Скаер издрънчаха, когато тя махна ядосано с ръце. — На сигурно място зад тежките вериги.

— Крепостта е строена от елфи — каза отец Ярви. — Непробиваема е.

— Не! — Ехото от гласа на Скара отекна в купола на тавана като плесница. — Родена съм и съм израснала там. Познавам слабостите ѝ.

Удил потрепери от възмущение, но преди да отвори уста, Лейтлин постави нежно ръка върху свития му гневно юмрук:

— Изслушай я — прошепна тя в ухото му. Когато кралят извърна глава към кралицата си, Скара видя навъсената му физиономия да омеква за момент и се замисли дали наистина беше изкован от желязо, както говореха хората, или беше от плът и кръв като всички останали, просто затворник в желязната клетка на репутацията си.

— Говори, принцесо — каза той, разтвори юмрук и обърна длан, преплитайки пръсти с тези на Лейтлин.

Скара се надвеси още по-силно напред и заговори, произнасяйки всяка дума гордо, изтиквайки я до всяко ъгълче, изпълвайки тронната зала с надеждите и желанията си, за да бъдат приети и споделени от всеки, който ги чуваше. Точно, както я учеше майка Кайър.

— Елфическите стени са непробиваеми, но една част е била разрушена при Разкъсването на бог и пролуката е запълнена с човешко творение. Майка Море дъвче неуморно основите на тази стена. За да я подсили, дядо ми заповяда да иззидат две огромни подпори при скалите на югозападния край. Толкова масивни, че почти опират една в друга. Умел катерач може да се изкатери в пролуката между тях и да отвори път за другарите си към крепостта.

— Ще трябва да е и луд освен умел, този катерач — промърмори Горм.

— Дори и да успеем да вкараме неколцина в крепостта, Яркия Йълинг е изпитан пълководец. Не е глупак да остави портите на крепостта без охрана…

— Има друг вход към крепостта, таен вход, тясна порта. Широка колкото за един, но въпреки това през нея могат да влязат всичките ви воини. — Гласът на Скара потрепери от вълнение, но Синия Дженър се намеси и се оказа по-добър дипломат отколкото изглеждаше.

— Не съм кой знае какво — поде той, — но познавам Разбито море и знам, че Бейлова крепост е и ключът, и ключалката към него. Крепостта контролира протоците към Скекенхаус. Именно затова баба Вексен е била така нетърпелива да сложи ръка на нея. Докато Яркия Йълинг държи крепостта, може да нападне където си поиска, но отнемем ли я от него… — Той извърна глава към Скара и ѝ смигна.

— Ще извоюваме достойна за песните победа — каза Скара. — Ще поставим под заплаха самия трон на Върховния крал.

Разнесе се мърморене, когато мъжете започнаха да обсъждат шансовете на подобен план. Очевидно Скара беше привлякла вниманието им, но двамата крале бяха като два разярени бивола, не можеш ги впрегна лесно в един хомот.

— Ами ако корабите са били преместени? — изръмжа Удил. — Ами ако не си спомняш добре слабите места на Бейлова крепост? Ами ако и Йълинг ги е открил и ги пази добре?

— Тогава Смърт чака всички ни, кралю Удил. — Скара знаеше, че няма да спечели битки с покорство, не и срещу тези двама противника. — Не те ли чух само преди малко да казваш, че трябва да ударим право в сърцето? Сърцето на Йълинг е гордостта му. Корабите му.

— Поемаме риск — промърмори Горм. — Толкова много неща може да се объркат…

— За да спечелиш срещу силен противник, трябва да рискуваш. — Скара удари с юмрук по масата. — Не чух ли теб да казваш, че трябва да подмамим врага на свой терен? Има ли по-добър терен от най-силната крепост в земите около Разбито море?

— Това не е моят терен — избоботи възмутено Горм.

— Не, това е моята земя! — Гласът на Скара потрепери отново, но тя намери сили да продължи. — Забравяте май! В жилите ми тече кръвта на Бейл!

Скара знаеше, че сега са на ръба. Теглени от взаимната им омраза, от страха от Върховния крал, от нуждата да изглеждат безстрашни и жаждата им за слава. Почти ѝ бяха в ръцете, но също като гълъбите, свикнали да се връщат в добре познатите им клетки, двамата всеки момент можеха да полетят към добре познатата вражда и взаимна омраза и всичко щеше да е загубено.

„Където разумът се проваля“, беше ѝ казала някога майка Кайър, „лудостта успява.“

— Може би трябва да я видите с очите си! — Скара протегна ръка и измъкна кинжала на Рейт от колана му.

Той посегна да го хване, но закъсня. Тя натисна светлия връх на острието в основата на палеца и сряза дланта си до кутрето.