Половин война

— Ако разлетелите се под размаханата опашка на коня рояци се броят за победа над мухите. Мухите винаги се връщат.

— Нося дарове за теб. — Две от робините на кралицата, близначки с толкова дълги коси, че носеха плитките си преметнати през ръцете, заситниха напред с кутии от инкрустирано дърво, донесено на огромна цена от далечна Каталия.

Принцът вдигна ръка и Кол видя дълбоките резки по пръстите му, оставени от дългите упражнения с лъка:

— Както и аз за теб. Но за това ще има време после. Да поговорим първо за причината за посещението ти.

Златната кралица повдигна една златна вежда:

— Която е?

— Великата „Божествена река“, парите, които текат по нея и това как ще ги поделим.

Лейтлин повдигна едва пръст и двете робини заситниха заднешком с кутиите в ръце.

— Нима нямаме вече сключени споразумения за взаимна печалба?

— Съвсем разбираемо, аз бих предпочел да печеля повече — отвърна Варослаф. — И пасторът ми има множество идеи как да стане това.

— Имаш пастор, велики принце? — попита Кол, когато се опомни след първоначалното си стъписване.

Варослаф извърна ледения си поглед към Кол и той усети как топките му почти се качиха обратно в корема.

— Владетелите на земите около Разбито море ги намират за незаменими. Затова реших и аз да си купя пастор.

Той кимна едва забележимо, един от прислужниците се изправи, свали качулката си и Кол чу тихото ръмжене, откъснало се от гърлото на Трън.

Освен тънката плитка, спускаща се над едното ѝ ухо, главата на жената беше остригана до кожа, от която бе набол русоляв мъх. Имаше робски нашийник, оплетен от сребърна тел, на дългата ѝ тънка шия, подобна на него гривна на едната китка, а между тях достатъчно къса, че да ѝ причинява неудобство — тънка, сребърна верига. Едната ѝ буза беше татуирана със знака за собственост на принца на Калийв, препускащ кон, но ако се съдеше по изписаната на лицето ѝ омраза, макар и собственост на Варослаф, тя все още бе господар на чувствата си. Зачервените ѝ очи бяха хлътнали дълбоко в покритото ѝ със синини лице и святкаха гневно насреща им.

— Богове — промърмори под нос Кол, — лош късмет извадихме. — Познаваше това лице. Изриун, дъщерята на Одем, подмолния брат на крал Удил, някога годеница на отец Ярви, после пастор на Ванстерланд, позволила си да се налага на Трошача на мечове и накрая продадена в робство.

— Кутрето на Одем за пореден път се меси в делата ми — изсъска кралица Лейтлин.

Един от старейшините, възрастен търговец с проницателни очи и сребърни вериги около шията, си позволи да се покашля:

— Страхопочитаеми велики принце… — гласът му потрепери, когато Варослаф извърна поглед към него. — Най-почитана кралице Лейтлин. Тези въпроси касаят всички ни. Ако позволите…

— Традиционно фермерът и касапинът договарят подялбата на месото без да искат мнението на свинете.

За момент настъпи пълна тишина. После високата кльощава прислужница на принц Варослаф се наведе леко напред и изгрухтя гръмогласно в лицата на старейшините. Седящият най-близо до нея подскочи от изненада и се дръпна назад. Останалите примижаха боязливо. До един пребледняха. Явно бяха сключили не една добра сделка около тази лъскава маса, но сега на всички им стана ясно, че днес нямаше да има печалби за тях.

— Какво очакваш, велики принце? — попита Лейтлин.

Изриун се наведе и зашепна в ухото на Варослаф. Тънката ѝ плитка се поклащаше леко, почти докосваше рамото му, очите ѝ прескачаха към Лейтлин и обратно към принца.

Лицето на господаря ѝ остана непроменено — каменна маска.

— Само каквото е справедливо.

— Винаги има начин да се споразумеем — отвърна сухо Лейтлин, — можем например да ти предложим допълнителна десета от всяка десета част от всеки товар…

Изриун се наведе отново и зашепна. Шепна ли шепна, гриза нокти, човърка татуировката на бузата си.

— Четири десети от десетата — каза монотонно Варослаф.

— Четири десети от десетата е толкова далеч от честно и справедливо, колкото Ройсток от Калийв.

Този път Изриун не си направи труда да шепне в ухото на господаря си, а извърна глава и избълва отговора право в лицето на Лейтлин:

— На бойното поле няма място за честно и справедливо.

Лейтлин присви очи:

— Значи сте дошли за битка?

— Готови сме за такава — натърти Изриун и устните ѝ се изкривиха от омраза.

Докато тя продължаваше да пълни с отрова ушите на Варослаф, щяха да удрят само на камък. Кол си припомни поклащащите се, одрани трупове на пристанището в Калийв и преглътна тежко. Варослаф не беше от хората, които се поддаваха на заплахи, не можеше просто да го вбесиш, нито размекнеш с ласкателства, или заблудиш с хвалби и шеги. Това беше човек, когото никой не смееше да предизвика. Човек, чиято власт се крепеше на страха от него.

Лейтлин и Изриун се впуснаха в яростен дуел, свиреп като всеки друг в тренировъчния квадрат. Сечаха безмилостно една друга с цени и отстъпки, пронизваха се с десети, парираха с отчисления, а през всичкото това време Варослаф седеше невъзмутим на стола си с каменно изражение на лицето.