Половин война

Беше очевидно какво имаше предвид с този поглед. Рейт беше мъж във всяко едно отношение. Скара почти усещаше очите му върху себе си изпод бледите мигли, нехаещи за благоприличие. Вероятно той дори не знаеше значението на думата. В такъв момент благоприличието повеляваше тя незабавно да го отпрати.

— Останете и двамата. — Секирата на Рейт зад гърба на отец Ярви ѝ вдъхваше усещането за сигурност и власт. Благоприличието е важно за една принцеса, но за кралицата властта е по-важна. Освен това, част от нея, пък макар и много малка и скрита много надълбоко част, се наслаждаваше на това как я гледа Рейт. Харесваше ѝ именно заради това, че беше неприлично. — Да чуем това важно нещо, което не търпи отлагане.

Ако пасторът на Гетланд беше изненадан от поведението ѝ, усмихнатата маска на лицето му не го показа по никакъв начин.

— Битката обикновено се печели от онзи, пристигнал пръв на бойното поле, кралице моя — каза той.

Скара махна с ръка на робинята и тя притича до нея с гребен и масло за коса в ръце — нека му е ясно, че посещението му не е от такава важност, че да прекъсне утринните ѝ приготовления.

— Аз ли съм бойното поле?

— Ти си ценен и жизненоважен съюзник на бойното поле. Съюзник, от чиято подкрепа отчаяно се нуждая.

— По-отчаяно от тази на убития ми дядо? — сряза го Скара. Остро, прекалено остро, не биваше да показва слабост. Тя смекчи тона и продължи. — Майка Кайър смяташе, че ти подлъга крал Фин да сключи този съюз.

— Аз бих казал, че по-скоро го убедих да го направи, кралице моя.

Скара повдигна многозначително вежда в огледалото:

— Убеди и мен тогава, ако можеш.

Върхът на жезъла му тупна приглушено в пода, когато той пристъпи напред, така леко и внимателно, едва забележимо, сякаш се носеше по въздуха.

— Скоро войските на Върховния крал ще бъдат тук.

— Това не изисква особено проницателен ум, отец Ярви.

— Така е, но аз знам къде и кога ще пристигнат.

Скара хвана китката на робинята и гребенът застина над главата ѝ, после се обърна и присви очи.

— След шест нощи той ще опита да прекара войските си от Ютмарк през протоците, в най-тясната им част, западно от Йейлтофт… от руините на Йейлтофт, имам предвид.

Думите накараха дъха ѝ да секне. В мислите ѝ изплуваха спомените за горящия град. Осветеното от пламъците нощно небе. Миризмата на дима от пожара, погълнал живота ѝ. Естествено, каза го нарочно, за да разпали жаравата на страха и раздуха пламъците на гнева ѝ. И успя.

Гласът ѝ изтъня до скъсване:

— Откъде знаеш това?

— Работата на пастора е да знае. По суша съюзът ни е превъзхождан по сила и численост, но не и по вода. Имаме добри екипажи и кораби, а най-добрите от тези на Върховния крал са пленени в пристанището на тази крепост. Имаме предимство в морето. Трябва да нападнем, докато прекосяват протока.

— С моите шест кораба? — Скара се извърна обратно към огледалото и подкани робинята да продължи. Тя преметна тънката сребърна верижка на нашийника си през рамо и пристъпи безшумно напред с гребен в ръка.

— С твоите шест кораба, кралице моя… — Отец Ярви пристъпи крачка напред. — И с твоя глас в съвещанието.

— Разбирам. — Всъщност беше се досетила, че предстои нещо такова още в момента, в който чу гласа му от другата страна на вратата. Властта ѝ беше просто дим и пушек, войската ѝ, мижави шест екипажа от просяци, а земята, която владееше, се побираше на практика между стените на Бейлова крепост. Всичко, което притежаваше, бе взето назаем — робинята ѝ, телохранителя ѝ, пастора, огледалото, дори дрехите на гърба ѝ. Всичко, с изключение на гласа ѝ в съвещанието, той беше неин.

Отец Ярви сниши глас, почти до шепот, онзи настоятелен шепот, който приканваше слушателя да доближи глава и бъде посветен в тайната. Но Скара не се поддаде, не помръдна от място, събра мислите си и зачака той да направи първата крачка.

— Майка Скаер се противопоставя на всичко, което кажа, просто защото го казвам аз. Боя се, че Гром-гил-Горм ще е прекалено предпазлив и ще пропуснем възможността, възможност, която може да не ни се предостави отново. Но ако ти предложиш нападението…

— Хм — изсумтя Скара. „Не прибързвай“, казваше ѝ навремето майка Кайър. „Дори и да си готова с отговора си, изчакай, забавянето придава тежест на решението ти.“ И Скара изчака взетата назаем от кралица Лейтлин робиня да се покачи на ниско трикрако столче, да събере с добре отработени движения на сръчните ѝ пръсти коси и ги навие и стегне в кок.

— Обстоятелствата поставиха власт в ръцете ти, кралице моя. — Отец Ярви направи нова крачка напред, наведе се леко и под разтворилата се яка Скара забеляза тънки белези на шията му. — И тя ти подхожда така, както полетът на ястреба. Мога ли да разчитам на подкрепата ти?

Скара погледна отражението си в огледалото. Баща Мир, коя е жената, която я гледаше оттам? С такъв остър поглед, изпито лице, коя е тази горда и корава като камък жена? Същински ястреб. Възможно ли бе да е момичето, чийто стомах беше свит на топка от тревоги и притеснения?

„Изглеждай силна и властна и ще те приемат като силна и властна“, казваше майка Кайър.