Половин война

— Е, чака ме много работа преди днешното съвещание — каза сестра Ауд и тръгна към вратата. — Мога ли сега да те оставя, кралице моя?

— Нямам търпение да го направиш.

Пасторът спря пред вратата и Скара видя раменете ѝ да се повдигат, когато пое дълбоко дъх. После тя се обърна и скръсти ръце на гърдите си.

— Тук говори с мен както пожелаеш. — Сестра Ауд изглеждаше мека като праскова на пръв поглед, но Скара изведнъж си спомни, че прасковите имат корава костилка, в която, ако не внимаваш, като нищо можеш да си счупиш зъбите. — Но това държание не подобава на една кралица. Направиш ли това пред Горм и Удил, ще развалиш за миг всичко, които си постигнала досега. Не си в такава силна позиция, че да си позволиш подобна слабост.

Скара усети всяко мускулче по тялото ѝ да се напряга до скъсване, всеки момент щеше да избухне от ярост, когато осъзна, че сестра Ауд беше права. Държеше се точно както преди с майка Кайър. Държеше се като сприхаво хлапе. Дядо ѝ, въпреки присъщата му щедрост, нямаше да остане впечатлен, ако я видеше такава.

Скара стисна очи, усети сълзите да избиват под клепачите, пое дълбоко дъх, въздъхна и потрепери.

— Права си. Такова поведение не подобава и на просяк, да не говорим за кралица. Съжалявам.

— Една кралица не трябва да се извинява. — Сестра Ауд свали бавно ръце от гърдите си. — Особено на пастора си.

— Нека поне ти благодаря тогава. Знам, че не си тук по собствено желание, но до момента ми оказваш огромна подкрепа. Предполагам винаги съм знаела, че един ден ще бъда кралица, че ще седя в тронна зала и ще говоря с великите, ще сключвам сделки и съюзи от името на народа си… не съм и мечтала дори, че ще бъде толкова скоро, че залозите ще са така високи и че дядо ми няма да е до мен, за да ме напътства. — Тя изтри очи с опакото на ръката си. — Майка Кайър се опита да ме подготви за тежестта на властта… но сега виждам, че това е товар, за който никога не си готов.

Пасторът примига озадачено:

— Предвид обстоятелствата, мисля, че се справяш блестящо.

— Ще опитам занапред да нося товара още по-подобаващо. — Скара успя да се усмихне. — Ако обещаеш да ме поправяш всеки път, когато сбъркам.

Сестра Ауд отвърна на усмивката ѝ:

— За мен ще е чест, кралице моя. Истинска чест. — Тя се поклони сковано, излезе и затвори вратата след себе си. Скара погледна към робинята и се замисли, че дори не знаеше името на момичето.

— И на теб се извинявам — прошепна неволно тя.

На лицето на робинята се изписа същински ужас и Скара се досети защо. Ако робинята е просто необходима вещ за господарката си, всичко е наред, тя е в безопасност. Докато не се превърне в човек за нея. Човекът може да стане любим човек. Нещо повече, може да бъде обичан, точно като дойката на Скара, която тя някога обикна от сърце. Човекът можеш да виниш, да му завиждаш, да намразиш.

Да си вещ е по-безопасно.

Скара щракна с пръсти:

— Донеси гребена.

Чу се силно чукане по вратата, последвано от дрезгавия глас на Рейт:

— Отец Ярви е тук. Иска да говори с теб.

— Спешно, кралице Скара — добави пасторът от другата страна на вратата. — По работа, по много важен и за двама ни въпрос.

Скара постави ръка на стомаха си в напразен опит да потуши бушуващите си черва. Отец Ярви винаги се държеше мило с нея, но нещо в погледа му я изнервяше, гледаше така сякаш винаги знаеше какво точно ще му каже тя и беше готов с отговора.

— Кръвта на Бейл тече в жилите ми — промърмори Скара. — Кръвта на Бейл, кръвта на Бейл. — Стисна с всичка сила в юмрук превързаната си ръка и усети парещата болка на раната. — Покани го да влезе!

Дори майка Кайър нямаше да намери за какво да се хване, държанието на отец Ярви бе просто безупречно, когато влезе в покоите на Скара. Беше склонил почтително глава, държеше пасторския жезъл от прорязан и усукан елфически метал в здравата си ръка, а сакатата бе поставил зад гърба си, за да не я притеснява с вида си. Рейт пристъпи зад него, сбърчил както винаги чело и свъсил вежди. Бялата му коса беше залепнала за главата от едната страна, едната му белязана ръка беше отпусната на дръжката на секирата в колана му.

Скара беше спряла да мисли за това какво би било усещането, ако го целунеше. В последно време мислеше предимно за това какво щяха да правят след целувката… Тя извърна рязко поглед, но очите ѝ бавно се плъзнаха отново натам. Всъщност нищо лошо в това само да си мислиш, нали така?

Пасторът на Гетланд се поклони тържествено:

— Кралице Скара, за мен е чест да бъда в присъствието ти.

— Предстои да се видим на съвещанието по-късно. Не може ли да говорим тогава, когато ще съм облечена? — Тя придърпа и се уви в халата си.

Едва сега пасторът вдигна очи от пода. Студени като есенен дъжд, сиво-сини очи.

— Нека това не те притеснява. Дал съм пасторска клетва. Аз не съм мъж, в това отношение. — Погледът му се извърна настрани към Рейт.