Полунощ в Ел Ей

— По-рано днес, преди инцидента на авеню „Ситръс“, госпожа Балард е подала заявление за напускане чрез имейл, изпратен до нейния пряк началник. Ако се допитате до лейтенант Робинсън-Рейнълдс, ще имате възможност да се уверите в наличието на този имейл и ще научите точния час на изпращането му. Това означава, че Балард вече не е била служителка на полицията в момента, когато е застреляла двамата индивиди, влезли с взлом в къщата на авеню „Ситръс“. Тя е била частно лице и е защитавала живота си, когато двама въоръжени мъже са нахлули в имота, където се е намирала със законосъобразно разрешение.

— Измишльотини — отсече Сандерсън.

Той погледна Дюпри и кимна към вратата. Неговият подчинен стана и излезе от стаята, вероятно за да намери Робинсън-Рейнълдс, когото Балард видя в кабинета му, след като я доведоха в участъка за разпит.

— Не, капитан Сандерсън, такива са фактите — възрази Бозуел. — Госпожа Балард също може да ви покаже този имейл в папката с изпратените, ако желаете. Но тя е готова да обясни на детектив Кларк какво се е случило и дали е необходимо допълнително разследване.

— Това е някаква хитрина, а ние няма да участваме в игрички — натърти Сандерсън. — Или ще отговаря на въпросите, или отнасяме въпроса в районната прокуратура.

— Можете да постъпите така, разбира се — присмехулно изрече Бозуел. — Но с какво ще отидете при прокурора? Лесно е да установите, че собственичката на имота е разрешила на Балард да се намира в нейния дом. Доброволно й е дала ключовете и за къщата, и за личния си автомобил. А веществените доказателства и уликите в къщата показват недвусмислено, че е извършено влизане с взлом и страхуващата се за живота си Балард е стреляла по двамата извършители, които скоро ще бъдат идентифицирани като серийните сексуални насилници, прочули се с прякора Среднощните. Хайде да помислим какво искане бихте могли да отправите към избрания от гласоподавателите районен прокурор — да предяви незнайно защо обвинение срещу жената, която е убила двамата насилници, след като са нахълтали в къщата, където е била сама? Мога само да кажа, че ще имате голяма нужда от късмет, капитан Сандерсън.

Очите на Кларк го издадоха, че опитва да не се усмихне под маската. Вратата се отвори и Дюпри се върна в стаята. Затвори, но остана прав. Сандерсън се обърна към него и той кимна. Получаването на имейла със заявлението за напускане бе потвърдено от Робинсън-Рейнълдс.

Сандерсън се изправи.

— Приключихме с този разпит.

Грабна диктофона си от масата, изключи го и излезе след Дюпри. Кларк не помръдна, още изглеждаше, че трудно запазва безстрастното си изражение.

— Оставате вие, детектив Кларк — каза Бозуел.

— Аз бих искал да говоря с Рене, но би трябвало да…

Вратата се отвори рязко и Кларк млъкна. Лейтенант Робинсън-Рейнълдс влезе в стаята. Впи поглед в Балард, макар че говореше на Кларк.

— Осведомихте ли я за правата й?

— Само съгласно делото „Лайбъргър“, но не и по закона „Миранда“, ако говорите за това. Но тя е готова да отговаря на въпроси и твърди, че е необходимо допълнително разследване за…

— Няма да говорим — спря го Робинсън-Рейнълдс. — Приключихме. Засега. Ти излез.

Кларк се надигна, взе си припряно диктофона и напусна стаята.

Лейтенантът не откъсваше поглед от Балард.

— Изключи това.

Балард понечи да вземе своя диктофон.

— Не мисля, че това е… — намеси се Бозуел.

— Изключи го — настоя Робинсън-Рейнълдс. — Вие също можете да излезете — обърна се към адвокатката. — Искам да кажа на Балард нещо, което трябва да си остане между четирите стени на тази стая.

Бозуел изви глава към Балард.

— Ще остана, ако искаш.

— Не съм против да го изслушам — успокои я Балард.

— Ще бъда до вратата отвън.

— Благодаря ти.

Бозуел стана и излезе. Балард изключи диктофона.

— Балард — започна той, — трудно бих повярвал, че си нагласила всичко, за да убиеш онези двама мръсници. Но открия ли, че е така, ще се разправя с тебе.

Тя го погледна втренчено, преди да отговори.

— Ако смяташ, че е така, би сбъркал… както сбърка в догадката си, че аз съм дала сведения на „Таймс“. Същества като онези двамата… Твърде лесно се отърваха. Предпочитах да гният в затвора до края на живота си, а не всичко да свърши за тях толкова набързо.

— Е, с тях тепърва ще доизясняваме нещата — каза лейтенантът. — Пък и аз вече знам кой е източникът на „Таймс“.

— Кой?

Той не отговори, а излезе и остави вратата отворена.

— И за мен беше удоволствие да работим заедно — подхвърли Балард на празната стая.

Прибра диктофона в джоба си и излезе последна. Бозуел я чакаше в стаята на детективите. Балард видя Лайза Мур и Ронин Кларк в нишата на колегите от посегателствата срещу личността, където бяха и останалите от работната група. Всички бяха повикани заради разследването, след като тя застреля двамата мъже. Дори Робинсън-Рейнълдс да бе разкрил, че Мур е дала сведенията на „Таймс“, още не бе предприел нищо срещу нея.

— Той каза ли нещо, което трябва да знам? — попита Бозуел.

— Нищо, което си струва да повторя — отрече Балард. — Благодаря ти за това, което направи в онази стая. Беше страховита.