Полунощ в Ел Ей

Денинг се извърна, тази откровеност беше твърде унизителна и не искаше да срещне погледа й.

— Погледнете ме — настоя Балард. — Така ли го наричаха те? Разчистване на сметки?

Той пак се обърна към нея, но заби поглед в пода.

— Не, те… май темата беше „Дай урок на кучката“. Нещо такова, а аз… написах какво стана с мен и ми посочиха сайт, дадоха ми парола да погледна… и стана някак си.

— Как се наричаше сайтът?

— Нямаше име. Там много неща са безименни. Имаше номер.

— Носите ли лаптоп в тази раница?

— Ъъ… да.

— Искам да ни покажете този сайт.

— Не, няма да стигаме дотам. Голяма гадост е и аз не…

Денинг млъкна, защото Бош пристъпи към дивана. Балард долови, че нещо в държанието на Бош лишаваше Денинг от увереност. Кожата по стиснатите юмруци на Хари беше побеляла. Денинг се отметна назад на дивана, а Бош хвана безцеремонно раницата, дръпна циповете и намери лаптопа. Отстъпи към бюрото, сложи компютъра и пренесе стола до него.

— Покажи ни шибания сайт! — изръмжа Бош.

— Добре, само по-кротко — помоли Денинг.

Седна пред бюрото и отвори лаптопа. Балард застана зад него, за да вижда екрана. Наблюдаваше как Денинг влезе в интернет през локалната мрежа на хотела.

— На някои места блокират „тъмния интернет“ — предупреди той. — Не допускат да се ползва „Тор“.

— Ще видим. Продължавайте.

Тук нямаше забрани, Денинг успя да активира виртуалната си мрежа и браузъра „Тор“, за да стигне до създадения от Среднощните сайт. Набра цифрите 2-0-8-1-1-2 и Балард ги запомни. Добави и парола от цифри, която тя също съхрани в паметта си.

— Имат ли някакво значение цифрите на паролата? — попита тя.

— На всяка буква съответства число. А е 1, Б е 2 и така нататък. Паролата е съкращението ДУНК — „Дай урок на кучката“. Само че научих това по-късно.

Тонът му подсказваше, че изобщо не би надникнал в сайта, ако е знаел значението на тези цифри. Може и да беше способен да внуши това на себе си, но Балард се съмняваше някой друг да му повярва.

Сайтът беше въплъщение на ужаса. Десетки снимки и видеозаписи от изнасилвания и унижения на жени. Лицата на мъжете, извършили тези зверства, никога не се виждаха, но явно бяха Среднощните, защото действията им съвпадаха с разказите, които Балард бе чула от жертвите. Сайтът обаче показваше повече от три жертви. Или не бе открита връзка между случаи, или жертвите не бяха съобщили за насилието, може би заради страха от нападателите или от системата, която ще ги погълне.

Всеки от файловете имаше наименование. Балард забеляза файл „Синди 1“ и накара Денинг да го отвори. Позна мигновено Синди Карпентър въпреки маската от хартиени ленти на тази страшна снимка от гаврите с нея.

— Стига толкова, нагледахме се — каза тя.

Денинг не излезе веднага от сайта, Бош се пресегна и затвори ядосано лаптопа. Денинг отдръпна пръстите си в последната секунда.

— За бога! — кресна пискливо.

— Върни се на дивана — заповяда му Бош.

Денинг се подчини, вдигна ръце в примирителен жест.

Балард отдели малко време, за да се опомни. Искаше да бъде далеч от тази стая и от този мъж, но се насили да зададе последните въпроси.

— Те какво поискаха?

— В какъв смисъл? — учуди се Денинг.

— Искаха ли пари, за да извършат това? Платихте ли им?

— Не, нищо не ми поискаха. Май им харесваше да го правят. Нали разбирате, мразеха всички жени. Има и такива мъже.

Подразбираше се, че той не е като тях. Мразеше една жена така, че бе насъскал двама насилници срещу нея, но не и всички жени като онези двамата.

Погнусата на Балард само се засили. Трябваше да се махне. Спогледаха се с Бош и тя кимна. Вече знаеха всичко необходимо.

— Да си вървим — подкани Бош.

Двамата се изправиха. Денинг вдигна глава да ги погледне от дивана.

— Това ли беше?

— Това беше — потвърди Балард.

Бош взе лаптопа и по-скоро го подхвърли, а не го даде на Денинг, който се възмути:

— Леко де!

Прибра го грижливо в омекотената част на раницата и стана.

— Сега ще ме върнете при моята кола на паркинга, нали?

— Ако искаш, иди там пеша — предложи Балард. — Няма повече да припаря до тебе.

— Чакайте, вие щяхте да…

Бош направи крачка и със същото движение заби юмрук в корема му със сила, каквато не се очакваше на неговите години. Раницата падна на пода с трясък, Денинг се стовари на дивана, не можеше да си поеме дъх.

Балард тръгна към вратата, Бош остана още малко да види ще стане ли Денинг. Изглеждаше, че това няма да се случи скоро.

Настигна Балард на половината разстояние до асансьорите.

— Това накрая не беше предвидено — каза тя.

— Вярно си е. Съжалявам.

— Недей. Аз пък изобщо не съжалявам за нищо.

46.