Полунощ в Ел Ей

— Хубаво е. Сурова красота.

— Така си е. Затова ми харесва.

— А не, харесва ти, защото вдига цената на имота, освен това е просторно. И ченгетата, и пожарникарите все искаме да има много свободно място наоколо.

— Вярно. Но си признавам откровено, че ми допадат онези ръбести канари.

— Тогава и аз ще си призная откровено, че е твърде отдалечено от водата.

— Как не. Зад онзи рид е река Санта Клара.

— Аз обаче говоря за океана. Тихия океан. Доколкото си спомням, няма как да сърфираш по река Санта Клара… дори когато наистина тече вода в нея.

— Но планините и океанът се съчетават добре в контраст, не мислиш ли? Пустинята и плажовете имат поне една обща черта.

— Пясъкът ли?

— Досетлива си.

Сингъл се разсмя и когато млъкна, Балард долови бръмченето на своя телефон от кухненския шкаф. За пръв път от денонощие и половина вече се чудеше дали не е извън обхвата на своя мобилен оператор. Ето че някой й се обади.

— Нека опитам да отговоря, преди да се откаже.

— Стига де, тъкмо подхванахме разговор за бъдещето — намекна Гарет.

Тя нахълта припряно в кухнята, но бръмченето стихна, преди да вземе телефона. Обаждане от непознат градски стационарен номер. Подвоуми се дали да върне обаждането, без да знае кого ще чуе. Може би я търсеха заради изслушването пред Съвета по правата. Още не знаеше дали ще се състои в определеното време, след като бяха отменили временно отстраняването й, а после го бяха потвърдили. Изчака и скоро видя на екрана, че има гласово съобщение. Докосна неохотно иконката.

„Детектив Балард, безпокои ви Карл Шефер от отдела по уличното осветление. Слушах врявата по новините за така наречените Среднощни и май отгатнах, че това е вашият случай и някой е пуснал мълвата. Ако все още има значение, исках да ви уведомя, че получихме оплакване за повредена лампа в парка „Хенкок“, и съм на разположение, ако желаете да научите подробности.“

Балард му се обади след секунди.

— Как сте, детектив Балард?

— Много добре, господин Шефер. Получих съобщението ви. Изпратихте ли вече някого да ремонтира лампата?

— Още не съм. Реших първо да се свържа с вас.

— Кой подаде сигнала?

— Човек от квартала, когото познаваме — помежду си го наричаме „кмета на площад „Уиндзър““. Повредата не е на неговата улица, но мнозина там знаят, че е най-добре да съобщават на него за лампи и други инсталирани неща в квартала. Той ни се обади тази сутрин. Всъщност преди малко.

— Можете ли да ми кажете името му?

— Джон Уелборн.

Шефер й продиктува и телефонния номер, от който Уелборн бе настоял за ремонт на лампата.

— Познах ли за Среднощните… заради тях ли дойдохте да търсите информация за повреди на улични лампи? — попита той.

— Защо, във вестниците споменаха ли нещо за лампите?

— Не съм виждал такава подробност. Просто събрах две и две. Пишеха, че са нападнати три жени, а вие дойдохте да ни питате за повреди на три различни улици.

— Господин Шефер… Карл, според мен можехте да бъдете много прозорлив детектив, но ви моля да не обсъждате това с никого. Не е потвърдено окончателно и ако се разчуе, може да навреди на разследването.

— Разбирам ви напълно, госпожо детектив. Пред никого не съм изтървал и думичка, няма и да се случи. Но ви благодаря за комплимента. Навремето си мислех дали да започна работа в полицията.

Сингъл влезе и видя колко сериозно е изражението й. Разпери ръце във въпросителен жест — можеше ли да помогне някак? Балард завъртя глава и продължи разговора с Шефер.

— Можете ли да ми кажете точно къде се намира тази улична лампа?

— Разбира се. Само да погледна.

Продиктува адрес на авеню „Норт Ситръс“ и добави услужливо:

— Между „Мелроуз“ и „Бевърли“.

Балард му благодари и се сбогува. Погледна Сингъл.

— Трябва да тръгвам.

— Непременно ли? Аз съм на работа чак утре. Хрумна ми, че можем да вземем кучето и да…

— Необходимо е. Това е мой случай.

— Нали уж вече нямаш възложени случаи?

Тя не му отговори. Върна се в спалнята му да събере своите неща и да извади Пинто от клетката, където спеше. Тук беше с дрехи от сака за сърфиране, който държеше в колата, а Пинто си похапваше храна от консерви, каквито можеха да се купят от магазинчето в подобието на градски център, с който разполагаха в Актън. Гостуването й при Сингъл започна с покана да хапне домашна гозба на барбекю в неговия заден двор — в парка „Елизиън“ той заяви, че е майстор на барбекюто, и тя реши да провери колко правдива е хвалбата.

Изведе Пинто към шубраците около къщата на Сингъл, после натовари вещите си и кучето в паркирания отпред „Дифендър“ и беше готова за тръгване.

Той я целуна до отворената врата на шофьора.