Полунощ в Ел Ей

Тя бе оставила Пинто в клетката за пренасяне и се наложи да го събуди, когато се върна у дома. Закачи каишката за нашийника му и го изведе на разходка в ясната и хладна нощ. Светлините на къщите по Франклин Хилс сякаш искряха, тя вървеше натам, без да срещне никого по улиците. Дори мостът „Шекспир“ беше опустял, а къщите под него бяха притъмнели. Щом кучето си облекчи червата, тя прибра изпражненията му в торбичка и тръгнаха в обратната посока.

И среднощните новини по кабелната телевизия предъвкваха неспирно потресаващите събития във Вашингтон през отминалия ден. Вече съобщаваха, че полицай е починал от раните си, които му нанесли, докато защитавал Капитолия. Всички полицаи отиват на работа всеки ден с мисълта, че може да е последният в живота им. Балард обаче се съмняваше на този човек да му е хрумнало някога, че може да умре по такъв начин. Заспа в мрачен размисъл за страната, града и бъдещето.

Заради работата си бе свикнала да спи денем и не променяше навиците си, когато беше в почивка. Но пък спеше леко и се сепваше от всеки шум, който нарушаваше унеса й. Пинто още свикваше с новия си дом и околностите му, той също спеше на пресекулки и се размърдваше в клетката през около час.

Текстово съобщение я събуди окончателно в 6.20 часа — не защото чу сигнала, а от светването на екрана на телефона. Получи го от Синди Карпентър: „Как смеете! Нали уж защитавате хората? Нищо подобно. Спокойно ли спите нощем?“.

Балард нямаше представа с какво заслужи тези думи, но те я потресоха.

Напираше желанието да потърси тутакси Карпентър, но се съмняваше тя дори да приеме обаждането. Питаше се дали съобщението има нещо общо с все още неуталожения гняв, че е говорила с нейния бивш съпруг.

Получи обаче друго, още по-смущаващо съобщение, този път от Бош: „Трябва да прегледаш вестника. При вас изтича информация“.

Балард побърза да вземе своя лаптоп и влезе в сайта на „Лос Анджелис Таймс“. Бош беше старомоден — получаваше изданието на хартия. Балард се бе абонирала за онлайн версията. На първата страница изпъкваше материалът, към който я препращаше Бош: