Полунощ в Ел Ей

Лицето на Балард се сгорещи, докато четеше статията. Още на втория абзац се досети, че в управлението може би ще нарочат нея като анонимния източник на информацията, защото единственият назован с името му виновник беше онзи, който искаше тя да бъде отстранена. Знаеше предварително, че всичко тепърва започва. „Таймс“ беше авторитетът сред вестниците тук и затова повечето медии му подражаваха. Нямаше съмнение, че всички местни новинари ще се вкопчат в тази история и действията на управлението пак ще бъдат гледани под лупа.

Прочете текста още веднъж и този път я обнадежди онова, което не беше разкрито. Не се споменаваше нито извършването на нападенията в празнични дни, нито повреждането на уличните лампи. Източникът бе подбрал внимателно информацията, която да разгласи.

А Балард беше убедена, че е отгатнала този източник. Грабна телефона и се обади на Лайза Мур. С всяко позвъняване се ядосваше по-силно и когато накрая реши да се възползва от гласовата поща, изстреля същински залп.

— Лайза, знам, че ти си била. Вероятно ще обвинят мен, но виновна си ти. Застраши с провал цяло разследване само за да направиш напук на Робинсън-Рейнълдс, че те премести в нощната смяна. Знам и че си очаквала да обвинят мен за това. Да ти го начукам, Лайза.

Натисна бутона за прекъсване и почти незабавно съжали за оставеното съобщение.

39.

Обсъждаха тази история два дена по телевизията, по радиото и в новинарските сайтове, раздуха се преди всичко заради свиканата набързо пресконференция в административната сграда на управлението, на която официален говорител омаловажи публикацията в „Таймс“ и заяви, че имало само предположения за връзка между случаите освен факта, че извършителите винаги са били двама. Управлението имаше късмет, че бунтът с атаката на Капитолия заемаше почти цялото време в новинарските емисии и почти цялата площ на вестникарските страници, и просто смаза с тежестта си по-незначителната драма. Балард не чу нито дума повече от Робинсън-Рейнълдс и мълчанието му като че потвърждаваше неговото убеждение, че тя е източникът на изтеклите сведения. Нямаше нито дума и от Лайза Мур, тя дори не си направи труда да отхвърли обвиненията й.

Друга случка, на която не обърнаха особено внимание, беше арестът на уважаван стоматолог по обвинения в убийства. Балард вече беше външен човек в това разследване, но разговор с Рос Бетани остави у нея впечатлението, че напредъкът е муден. Новината за задържането на Джейсън Абът бе стигнала до медиите, успяха обаче да скрият участието на Денис Хойл като свидетел, съгласил се да сътрудничи на обвинението, както и ролята на убиеца и бивш полицай Бонър. Балард не очакваше това да остане неизвестно безкрайно дълго, особено когато започнат съдебните заседания по делото, но в управлението винаги се придържаха към неписаното правило да разпръскват във времето позорните за полицията факти, доколкото е възможно.

В събота й се обади Гарет Сингъл, който я попита дали тя и кучето й искат да го придружат на дълга разходка. Балард вече му бе изпратила снимка на Пинто. Той предложи да отидат в парка „Елизиън“, защото пътеките там бяха особено сенчести. Балард не се бе разхождала в този парк откакто завърши разположената наблизо полицейска академия. Каза си, че на Пинто може да му хареса, а пътеката наистина беше лесна за кучета, нямаше и много хора както на по-популярните маршрути. Съгласи се срещата им да бъде там, защото Сингъл щеше да пътува от дома си в Актън, далеч отвъд възвишенията Сан Габриел. Тя бе чувала, че мнозина пожарникари предпочитат мястото, защото пътуваха до работното си място и обратно само веднъж седмично — три дена поред с преспиване в противопожарната станция, последвани от четири дни почивка. Така двата часа път в едната посока не бяха чак толкова досадни.

В понеделник сутринта тя се събуди в Актън след денонощие и половина с Гарет. Домът му беше закътан до планинския склон в Долината на антилопите и той я предупреди, че тук бродят на воля койоти и рисове. Тя направи кафе, докато той беше в банята, и излезе на задната тераса над градина, с която той уж се занимавал от месеци. Наметна се с одеяло от дивана. Чувстваше се добре със Сингъл, но беше неспокойна и обезверена през цялото време. Изтикаха я от всичко. Делото по убийството на Рафа бе стигнало до предявяване на обвинение, затова не се ядосваше за него толкова, колкото заради пълното й изключване от разследването за Среднощните. Недоволството й се засилваше още повече от несправедливия укор на Синди Карпентър, а Лайза Мур не пожела да й каже докъде са стигнали. Затова не й се вярваше някой да е близо до разобличаването и залавянето на неукротимата двойка насилници.

Крачеше по бурените и прехвърляше в ума си известните факти по случая, когато чу стъпките на Гарет зад себе си. Той я прегърна с едната ръка, с другата вдигна косата й, за да я целуне по шията.

— Какво ще кажеш? — попита.

— За кое?

— За гледката. Виж го само това място!

Балард дори не бе обърнала внимание какво има наоколо, улисана в мислите за разследването.