Принц с часовников механизъм

глава на Сирил. Той се зазяпа във веселието, разразило се пред очите му,

и изрече колебливо:

— Господин Брануел, тук има някой, който иска да се види с всички

вас.

Хенри премигна.

— Някой, който иска да се види с нас ли? Но това е частна вечеря,

Сирил. Освен това не чух звъна на камбаната.

— Тя е нефилим — отвърна Сирил. — Казва, че е много важно. Не

може да чака.

Хенри и Шарлот изненадано се спогледаха.

— Е, добре тогава — най-после каза Хенри. — Въведи я, но й кажи,

че трябва да е кратка.

Сирил изчезна. Шарлот се изправи, приглаждайки роклята си и

оправяйки разпиляната си коса.

— Сигурно е леля Калида — каза тя озадачена. — Нямам представа

кой друг би могъл да е.

Вратата отново се отвори и Сирил влезе вътре, следван от едно

момиче на около петнайсет. Тя бе облечена в черно пътническо

наметало и зелена рокля под него. Въпреки че Теса не я бе виждала

преди, мигновено разбра коя е — позна я по черната коса, по

теменуженото синьо на очите й, по грациозната извивка на бялата й

шия, по изящните й черти, по сочните й устни.

Чу Уил, който внезапно и отривисто си пое дъх.

— Здравейте — каза момичето с глас, който прозвуча изненадващо

меко и заедно с това изненадващо категорично. — Извинявам се, че

наруших вечерята ви, но няма къде другаде да отида. Аз съм Сесили

Херондейл. Дойдох, за да се обуча за ловец на сенки.

Следва:

ПРИНЦЕСА С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ

книга трета от поредицата

АДСКИ УСТРОЙСТВА

БЕЛЕЖКА ЗА АНГЛИЯ ОТ ВРЕМЕТО НА ТЕСА

Както и в „Ангел с часовников механизъм" така и в "Принц с

часовников механизъм", Лондон е — доколкото съм успяла да го

постигна — смесица от реалното и измисленото, от общоизвестно и

позабравено. (Например в Уестминстърското абатство наистина

съществува Съкровищница.) Географията на реално съществувалия

викториански Лондон е съхранена във възможно най-голяма степен, в

някои случаи обаче това не бе възможно.

За тези, които се питат за Института: наистина е имало църква,

която се е наричала "Малките вси светии“ изгоряла по време на Големия

пожар в Лондон през 1666 г. Тя се е намирала обаче на „Ъпер Темз

Стрийт" а не където съм я сложила аз, на „Флийт Стрийт". Тези, които

познават Лондон, ще разпознаят местонахождението на Института и

острия му връх, както и любимата на вестникари и журналисти църква

„Сейнт Брайд", която не е спомената в "Адските устройства", тъй като

мястото й е заето от Института. За тези, които се питат за Института в

Йорк, ще кажа, че той е разположен в църквата „Света Троица" на

Гудрамгейт, църква в Йорк, която все още можете да откриете и

разгледате.

Колкото до къщата на Лайтууд в Чезуик, през XVI и XVII век се е

смятало, че Чезуик е достатъчно отдалечен от Лондон, за да бъде

убежище от градската мръсотия и епидемии, и богатите семейства са

имали имения там. Къщата на семейство Лайтууд представлява свободна

възстановка на известната вила в Чезуик. Що се отнася до къщата на

номер 16 на „Чейни Уок“, където живее Улси Скот, по това време там са

живеели Алджърнън Чарлз Суинбърн*, Данте Гейбриъл Росети** и

Джордж Мередит***, които я наемали съвместно.

* Алджърнън Чарлз Суинбърн (1837-1909) — английски поет,

драматург и критик. — Бел. Прев.

** Данте Гейбриъл Росети (1828-1882) — английски поет, преводач,

илюстратор и живописец. — Бел. Прев.

*** Джордж Мередит(1828-1909)-английски поет и писател.-Бел.

Прев.

Те били част от движението на прерафаелитите и биха оценили по

достойнство мотото върху пръстена на Улси — „изкуство заради самото

изкуство" или „чисто изкуство”.

За тези, които се питат какво казва Уил на Теса, непосредствено

преди да влязат в имението в Чезуик, Caelum denique е бойният призив

на кръстоносците и означава „Небесата най-сетне!“

БОНУС МАТЕРИАЛИ

Майко, татко и моя малка сестричке,

Днес е седемнайсетият ми рожден ден. Знам, че пишейки ви това

писмо, нарушавам Закона. Знам, че най-вероятно ще скъсам това писмо,

когато го завърша, както правя на всеки свой рожден ден, откакто

навърших дванайсет. Но независимо от това го пиша, за да ознаменувам

събитието, както някой, който всяка година посещава гроба на любим

човек, за да го помене. За да не се превърнем в мъртъвци един за друг.

Чудя се дали когато се събудите тази сутрин, ще си спомните, че на