Принц с часовников механизъм

целия път по коридора, само че се случи нещо по-различно; сърцето й

болезнено се преобърна в гърдите, когато видя Уил. Не бе го виждала

във вечерно облекло от нощта на бала и независимо че имаше блед и

измъчен вид, изглеждаше възмутително красив.

— Готвачката ви винаги ли пее? — ужасено питаше Гидеон, когато

Джем и Теса влязоха. Хенри вдигна поглед и виждайки ги, се усмихна

лъчезарно е цялото си лице, осеяно с лунички.

— Вече се чудехме къде сте — започна той.

— Теса и аз имаме да ви казваме нещо — изстреля Джем, ръката му

потърси ръката на Теса и я взе в своята; тя се вцепени, когато три

изненадани лица се обърнаха към тях — четири, ако се брои и това на

Софи, която точно влизаше в трапезарията. Уил остана на мястото си,

вперил очи в сребърната купа пред себе си; в нея плуваше една бяла роза

и той сякаш смяташе да се взира в нея, докато не потънеше. В кухнята

Бриджет все още пееше една от ужасяващите си тъжни песни; думите й

стигаха до тях през вратата.

На партито вечерно от шума

спасих се аз навън, на хладина.

И чух една девойка да се вайка:

Къде е татко? Де е мойта майка?

Видяхте ли там брат ми Джон случайно?

А сладкия ми Уил? Обичам го безкрайно!

Иска ми се да я убия, помисли си Теса. Трябва ли да пее песен за

това. — Е, вече можете да ни кажете — каза Шарлот, усмихвайки се — Не

ни оставяйте да изгаряме от нетърпение. Джем!

Джем вдигна сплетените им ръце и каза:

— Теса и аз сме сгодени и ще се женим. Аз й направих предложение

и тя прие.

Настъпи напрегната тишина. Гидеон изглеждаше изумен — Теса

почти изпита съжаление към него, по някакъв странен начин — а Софи,

която държеше в ръце кана със сметана, бе останала с отворена уста.

Хенри и Шарлот изглеждаха напълно слисани. Никой от тях не бе

очаквал това, помисли си Теса, въпреки че Джесамин бе казала, че

майката на Теса е била ловец на сенки, тя все пак бе долноземка, а

ловците на сенки не можеха да се женят за долноземци. Не бе отчела

това. Бе си мислила, че ще кажат на всекиго поотделно, предпазливо, а

сега Джем го изтърси пред всички в пристъп на щастие. Помисли си: О,

моля ви, усмихнете се. Моля ви, поздравете ни. Моля ви, не му разваляйте

удоволствието. Моля ви.

Усмивката на Джем вече бе на път да изчезне, когато Уил се

изправи на крака. Теса си пое дълбоко дъх. Той бе толкова красив във

вечерния си костюм, нямаше и съмнение, но той винаги бе красив; сега в

него се бе появило нещо ново, някакъв по-дълбок пласт в синевата на

очите му, някаква пукнатина в твърдата му и непробиваема броня, която

го озаряваше отвътре. Това бе някакъв нов Уил, различен Уил, бе го

виждала толкова рядко преди — Уил, когото вероятно само Джем

познаваше. А сега тя никога нямаше да го опознае. Тази мисъл я прониза

и натъжи, сякаш си спомни за някого, който бе умрял.

Той вдигна чашата си с вино.

— Не познавам други толкова прекрасни хора — каза той, — и не

бих могъл да си представя по-радостна новина. Нека съвместният ви

живот бъде дълъг и щастлив — очите му се взряха в очите на Теса, след

това се спряха върху Джем. — Поздравления, братко.

Изведнъж всички заговориха в купом. Софи остави каната и се

приближи, за да прегърне Теса; Хенри и Гидеон стиснаха ръката на

Джем, а Уил стоеше и гледаше, все още държейки в ръка чашата си. Сред

гълчавата от радостни гласове единствено Шарлот бе запазила

мълчание, сложила ръка върху гърдите си; Теса обезпокоено се наведе

над нея.

— Шарлот, всичко наред ли е?

— Да — отвърна Шарлот, а след това повтори по-високо, — да, само

това, че… и аз имам новина. Добра новина.

— Да, скъпа — каза Хенри. — Ние си възвърнахме Института! Но

всички вече разбраха това…

— Не, не става въпрос за това, Хенри. Ти… — Шарлот издаде

задавен звук, нещо средно между смях и хлипане. — Хенри и аз ще си

имаме бебе. Момче. Брат Енох ми каза. Не исках да ви казвам, но…

Думите й бяха заглушени от радостния вик на Хенри, който бе

напълно сащисан. Той грабна Шарлот в прегръдките си.

— Скъпа, това е чудесно, това е чудесно…

Софи почти извика и запляска с ръце. Гидеон изглеждаше толкова

смутен, сякаш щеше да умре, а Уил и Джем си размениха озадачени

усмивки. Теса също не можеше да спре да се усмихва; възторгът на Хенри

бе толкова заразителен. Той се понесе във вихрен танц с Шарлот, а след

това внезапно спря, ужасен, че танцът би могъл да се отрази зле на

бебето, и я сложи да седне върху най-близкия стол.

— Хенри, чувствам се прекрасно и мога да вървя — възмути се

Шарлот. — Както и да танцувам.

— Скъпа, ти си в особено положение! Трябва да останеш в леглото

в оставащите осем месеца! Малкият Бюфорд…

— Няма да кръстя детето ни Бюфорд. Не ме е грижа, че баща ти се е

казвал така, или пък, че това е типично Йоркширско име… — вбесено

започна Шарлот, когато на вратата се почука и вътре надникна рошавата