Принц с часовников механизъм

съществото и го затисна върху стола. То издаде разярено, пронизително

бръмчене.

— Хенри! — извика тя. — Хенри, хванах едно от тях…

Хенри се появи зад гърба й, с порозовяло лице и впери поглед към

шапката. Във финото сиво кадифе се бе образувала малка дупка, там,

където механичното същество я бе разкъсало. Хенри замахна с юмрук,

ругаейки, и удари шапката, размазвайки съществото. То избръмча и

замлъкна.

Джем протегна ръка и внимателно повдигна шапката. Това, което

се показа отдолу, бе купчина метални чаркове — метално крило, счупено

шаси и счупени медни крайници.

— Уф — рече Теса. — Прилича на хлебарка.

После вдигна глава, когато друго бръмчене се понесе над залата.

Насекомоподобните същества се бяха събрали заедно в черен вихър в

центъра на залата; Консулът бе застанал с блестящия Меч на смъртните

в ръка, а зад него бе Бенедикт, с каменно лице и ледени очи.

— Струва ми се, че има по-важни неща, с които би трябвало да се

занимаваме.

— Това е нещо като камера — каза Хенри, държейки в скута си

частите на сплесканото метално насекомо, докато каретата трополеше

към къщи. — След като загуби Джесамин, Нат и Бенедикт, Мортмейн

вероятно не разполага с други надеждни човешки шпиони, които да му

дават сведения. Той разрови парчетата; бяха струпани в това, което бе

останало от шапката на Теса, и положени в скута му, докато се

клатушкаха по пътя.

— Бенедикт не изглеждаше много радостен при вида на

съществата — каза Уил. — Вероятно разбира, че Мортмейн се е досетил

за измяната му.

— Бе само въпрос на време — каза Шарлот. — Хенри, тези същества

могат ли да записват картини или звуци като фоноавтографи* ? Летяха

толкова бързо…

* Устройство, което улавя звуковите вълни и ги отразява във

визуална форма върху влакнеста хартия. — Бел. Прев.

— Не съм сигурен — смръщи вежди Хенри. — Трябва да ги

изследвам по-внимателно в криптата. Не виждам обтуратор, но това не

означава нищо — той погледна към озадачените лица около себе си и

сви рамене. — Във всеки случай — каза той — няма нищо лошо в това

Съветът да се запознае с някои от откритията на Мортмейн. Едно е да

сме слушали за тях, а съвсем друго да видим какво е постигнал. Не

мислиш ли така, Лоти?

Шарлот измърмори нещо в отговор, но Теса не чу какво. Мислеше

си за това, което се бе случило, когато излязоха от заседателната зала и

чакаха каретата да дойде да ги вземе. Джем говореше нещо с Уил, когато

погледът й бе привлечен от някакъв черен плащ и Алойзиъс Старкуедър

внезапно изникна пред нея, а посивялото му лице бе пламнало.

— Гуспожице Грей — излая той, — тува механично създание…

толкува се приближи ду вас…

Теса стоеше мълчаливо и го гледаше, очаквайки той да я обвини в

нещо, без да може да си представи какво би могло да бъде.

— Всичку нъред ли е? — бе казал той, накъсвайки думите и

Йоркширският му акцент бе рязко изразен. — Не въ ли нъръни?

Теса поклати бавно глава.

— Не, господин Старкуедър. Благодаря ви за загрижеността.

След това Джем и Уил се обърнаха и го погледнаха. Когато видя, че

е привлякъл вниманието им, Старкуедър бе кимнал рязко, бе се обърнал

и се бе отдалечил, а дрипавият му плащ се развяваше след него.

Теса не можеше да разбере защо бе всичко това. Спомни си за

кратковременното си пребиваване в съзнанието на Старкуедър и

изненадата, която той бе изпитал, виждайки я, когато каретата внезапно

спря пред Института. Доволни, че напускат тясното й пространство,

ловците на сенки и Теса се изсипаха на алеята.

Сивите облаци над града се бяха разкъсали и лимоненожълтата

слънчева светлина струеше надолу, правейки така, че стъпалата пред

входа да блестят. Шарлот тръгна към тях, но Хенри я спря,

придърпвайки я към себе си със свободната си ръка, тази, с която не

държеше останките от шапката на Теса. Теса ги гледаше и за първи път

от вчера усети проблясък на щастие. Даде си сметка, че е загрижена за

Шарлот и Хенри и осъзна, че иска да ги види щастливи.

— Не можем да не отбележим, че всичко се нареди така, както

бихме искали — каза Хенри, държейки я здраво. — Толкова се гордея с

теб, скъпа.

Теса очакваше някакъв саркастичен коментар от страна на Уил, но

той гледаше встрани към вратата. Гидеон изглеждаше озадачен, а Джем

и тя бяха доволни.

Шарлот се отдръпна от Хенри, изчервявайки се ужасно и

оправяйки шапката си, но възхитена.

— Наистина ли, Хенри?

— Разбира се! Жена ми е не просто прекрасна, тя е блестяща и това

не може да не й се признае.

— Ако Джесамин бе тук — каза Уил, все още гледайки към вратата

— щеше да ви каже да престанете, защото й се повръща от вас.

Усмивката изчезна от лицето на Шарлот.

— Горката Джеси…

Но изражението на Хенри бе необичайно твърдо.

— Не трябваше да прави това, което направи, Лоти. Вината не е

твоя. Можем само да се надяваме, че Съветът ще прояви снизхождение —

той прочисти гърлото си. — Може ли да не говорим повече за Джесамин

днес? Тази вечер ще празнуваме. Институтът е наш.

Шарлот го погледна сияеща, в очите й имаше толкова много любов,

че Теса отклони поглед в посока към Института. После премигна. Високо