Принц с часовников механизъм

горе върху каменната стена, мярна някакво движение. Някаква завеска

се открехна и тя видя едно бледо лице да се взира надолу. Софи, която се

озърташе за Гидеон? Не бе сигурна — лицето изчезна също така бързо,

както се бе появило.

Теса обърна специално внимание на облеклото си тази вечер, бе

избрала една от новите рокли, които й бе купила Шарлот: син сатен и

корсет със сърцевидна форма и дълбоко кръгло деколте, върху него бе

облякла шемизета от мехлинска дантела. Ръкавите бяха къси и набрани

и откриваха дългите й бели ръце, а къдриците й бяха вдигнати нагоре и

назад, и в прическата й бяха вплетени тъмносини теменужки. Едва след

като Софи внимателно ги прикрепи в косата й, Теса осъзна, че те са с

цвета на очите на Уил и внезапно й се прииска да ги махне, но разбира се

не го направи, а само благодари на Софи за старанието й и от все сърце я

похвали за това колко красива бе станала косата й.

Софи тръгна преди нея, за да помогне на Бриджет в кухнята. Теса

почти автоматично седна пред огледалото, за да прехапе устните си и да

пощипне бузите си. Имаше нужда от малко цвят, помисли си тя. Бе

необичайно бледа. Нефритеният медальон бе скрит в мехлендската

дантела, където не можеше да бъде видян; Софи бе погледнала към него,

когато Теса се обличаше, но не бе казала нищо. Протегна ръка за ангела с

часовников механизъм и го сложи на врата си. Той се намести под

медальона, точно между ключиците й, и тиктакането му й подейства

успокоително. Не виждаше основание да не ги слага заедно.

Когато излезе в коридора, Джем вече я чакаше. Очите му светнаха,

когато я видя, и хвърляйки поглед нагоре и надолу по коридора, той я

притегли към себе си и я целуна по устата.

Заповяда си да се потопи в целувката и да се разтвори в него, както

преди. Устните му бяха меки и имаха сладък вкус, ръката му, обгърнала

шията й, бе силна и нежна. Тя се приближи по-близо до него — искаше да

усети ударите на сърцето му.

Той се дръпна назад, останал без дъх.

— Нямах намерение да направя така, че…

Тя се усмихна.

— Мисля, че имаше, Джеймс.

— Не и преди да те видя — каза той. — Възнамерявах само да те

попитам мога ли да те съпроводя до трапезарията. Но ти изглеждаш

толкова красива — той докосна косата й. — Страхувам се, че толкова

много страст може да ти се стори отблъскваща, като дърво през есента,

на което са му опадали листата.

— Е, добре — каза тя. — Можеш да ме съпроводиш до

трапезарията.

— Благодаря — той прокара пръсти по скулите й. — Помислих си,

че ще се събудя тази сутрин и това, че ми каза "да" ще е само сън. Но не е.

Нали? — очите му се взираха в лицето й.

Тя поклати глава. Усещаше сълзи в гърлото си и бе доволна, че е с

ръкавици, които скриваха раната от изгарянето върху лявата й ръка.

— Съжалявам, че сделката е толкова неизгодна за теб, Теса — рече

той. — Във времето, имам предвид. Да се обвържеш с умиращ мъж,

когато си само на шестнайсет…

— Ти си само на седемнайсет. Имаме достатъчно време, за да

открием лекарство — прошепна тя. — И ще го направим. Ще открием

лекарство. Аз ще съм с теб. Завинаги.

— Сега вече вярвам в това — каза той. — Когато две души са като

една, те са заедно на щурвала. Роден съм на този свят, за да те обичам, и

ще те обичам и в следващия живот, и в този след него.

Тя си помисли за Магнус. Завързани сме със златна верига към този

живот и се страхуваме от това, което е отвъд пропастта.

Вече знаеше какво бе имал предвид. Безсмъртието бе дар, но то си

имаше цена. За какво ми е да съм безсмъртна, помисли си тя, когато

имам само този, този единствен живот. Няма да се преобразя и да се

преродя като теб, Джеймс. Няма да те видя в небесата, на пейката при

свещената река или в какъвто и да е следващ живот.

Но не го каза. Това би го наранило и ако бе сигурна в нещо, то това

бе, че изпитваше неудържимо желание да го предпази от това, което би

го наранило, да застане между него и разочарованието, между него и

болката, между него и смъртта, и да се бори с тях, както Бодицея се бе

съпротивлявала срещу настъпващите римляни. Вместо това тя протегна

ръка и докосна бузата му и той доближи лице до косата й, пълна с цветя

с цвета на очите на Уил, и те останаха прегърнати, докато звънецът за

вечеря не иззвъня повторно.

Бриджет, която можеше да бъде чута да пее мрачно в кухнята, бе

надминала себе си в трапезарията, слагайки свещи в сребърни свещници

навсякъде, така че цялата стая бе ярко осветена. Рози и орхидеи плуваха

в сребърни купи върху бялата ленена покривка. Хенри и Шарлот се бяха

настанили начело на масата. Гидеон, във вечерно облекло, седеше,

вперил очи в Софи, която влизаше и излизаше от стаята, но тя упорито

избягваше погледа му. До него седеше Уил.

Обичам Джем. Ще се омъжа за Джем. Теса си повтаряше това през